България- страна на полиглоти?

Важни са езиците, факт. Без език в собствената ни страна ще си умрем от глад след време. Даже и за чистачки вече го искат. Но заради истерията с езиците забравяме, че за да кандидатстваш медицина ти трябват биология и химия, за инженер ти трябва математика. Чудя се дали ще им стигнат силите на нашите деца да се подготвят добре например по тези предмети, че и два или три езика отгоре. Стремежът да се усвояват много науки наведнъж не води ли до спад на нивото при всички?

Мен по принцип ме ужасява цялата тази дивотия с "ранното детско развитие", не само ранното чуждоезично обучение. Наложи ми се и на мен да се кача на тази безумна въртележка (не с ранно изучаване на чужд език, с други ... модерни неща  ). Но съм убедена, че тепърва ще берем киселите плодове на опитите да сложим децата на чина още преди да са се научили да седят изобщо.

Иначе аз съм от първата (май) вълна ходили на "английска забавачка" - през 1981 беше. Да ми е помогнало с нещо по-нататък при ученето на английски - ни най-малко. 

Със сигурност по въпроса кога е най-добре да се започне с втория език няма единодушие. Аз съм чела и друго. Че най-добрата възраст е 11-13 години. Идеята е, че с възрастта когато вече имаш по-добра основа на майчиния език всъщност се учи по-лесно и по-бързо. Също и че при ранното започване изучаването на втори език има риск от т.нар. двоен семилингвизъм (не знам на български как е точно) - недобро ниво и на двата езика.

Редактирам се - твъде много лична информация.
Пък и си дадох сметка, че хората и възможностите им са доста различни.

Както казах, наЧини да се уЧи има много и нито знам, нито се замислям, нито ме интересува кой и какъв е преподавателя в школата Х. Моето дете е уЧило езици само и единствено от хора на които съответният език им е майЧин, знаЧи наЧини има. И по тази приЧина какъв е уЧителят на еди кой си за мен не е аргумент, а подробност на която в тази тема се обръща прекалено много внимание.
Ами дай да се запитаме колко са квалифицирани майките дето 'преподават' букви и Четене на 2 годишните си деца.


Толкова много не са науките и не мисля Че води до някакъв спад. Но ако все пак води, то това е още един аргумент в полза на ранното езиково обуЧение за да може езикът да се уЧи между другото и да не отнема ценно време за останалите науки. Защото един лекар ако Чака първо да изуЧи биологията и химията, после и медицината, ще стигне до езиците на 30 години и просто няма да е конкурентноспособен.

Ева, това първото ти дете ли е? Успех с двуезичността! Може да се изненадаш каква мъка и шок може да бъде това за децата. Мит е, че двата езика се усвояват естествено и лесно. Някои деца се справят, някои обаче се объркват ужасно. За съжаление, способността на децата да изработват и надграждат реч не зависи от тази на родителите им. Напоследък на няколко пъти попадам на количествени изследвания за обратната зависимост математически - лингвистични заложби при деца и родители. Така, че, струва ми се, човек може по-реалистично да си даде сметка дали е за или против ранното чуждоезиково обучение, когато влезе в ролята не на обучаем, а на родител.

Приложна лингвистика е страхотна специалност! Още веднъж - успех с двуезичността!

Да, благодаря. Ще се справим (както и всички останали в нашето положение)- няма дете, ненаучило и двата езика, поставено в такава среда. Въпрос на време и търпение, а аз не бързам. Но нека не изместваме темата.

И не съм филолог, отказах се на 20 от тази идея. Маркетинг мениджър съм.

Ева, не мога да приема твоят пример за меродавен, ама въобще. Не говорим за единиците свръх умни и амбицирани деца.
Колко сме успели с двуезичието на децата, ще преценим след десетилетие, две. 

Няма да питам точно с какво съм те ошашавил в разкритието си, защото темата ще тръгне в една съвсем друга посока. Вместо това ще се опитам да се съсредоточа върху акцентите които си извадила:

- Къде пише, че е по-добре да се изучава руски отколкото английски? Английският е твърде преекспониран вече, колкото и да е необходим. По руски ще има голям глад за кадри, да не кажа, че вече има. Това ми е мисълта.

- 4-5 клас е добра възраст за започването на занимания по чужд език, защото децата вече имат някакви изградени базови познания за собствения си език, някои по-солидни, други - не толкова. Според мен няма начин да се избегнат проблеми и обърквания, въвеждайки латиница и чужд език на дете в първи клас например, което не е усвоило добре собствената си азбука. Имам такива наблюдения. Не ми се ще да изпадам в подробности и да бъда многословен просто. Често в малките класове се случва децата да имат проблеми с правописа на български, прихващане на т.нар. "интернет синдром", смесване на латиница с кирилица (главно в първи клас) и т.н. Имам и крещящ пример с една моя колежка, която точно преди да постъпи в първи клас заминава с родителите си за Мароко и учи осем години във френско училище. Естествено, прописва първо на френски и после на български. Лично тя ми е признавала, че е имала проблеми с правописа на български до 5-6 клас. И е нормално, нищо странно няма в това. Логично е едно малко човече, което тепърва усвоява правописа и книжовните норми на собствения си език да се оплете, когато на тази крехка възраст му въведеш и една втора, съвършено друга вселена с различна азбука, която трябва да усвои паралелно. Просто съм на мнение, че нещата трябва да се случват постепенно. В 4-5 клас децата са си деца, усвояват достатъчно лесно и бързо. Но все пак имат под себе си някаква езикова основа на родния си език, която децата в първи все още нямат.

- Нямам претенциите да абсолютизирам дали "хората преди години" са говорели чужди езици, но наблюдавам, че родителите ми например, гледат руски предавания и филми и не просто "хващат" оттук-оттам, а си разбират съвсем свободно, превеждат ми свободно за какво става дума, защото аз не знам руски, и за тях е въобще удоволствие да гледат руска телевизия - нещо, което може да изпита човек само, ако владее сравнително добре езика, защото ако не разбираш или се затрудняваш сериозно, за какво удоволствие от гледаното можем да говорим? Към днешна дата наистина много полиглотчета се навъдиха, започват с английски още от яслата, но в крайна сметка май само претенциите са огромни - все по-малко знаещи излизат, завършвайки училище, с посредствени и недостатъчни познания нито по основния, нито по втория си чужд език. Изцяло съм съгласен с Бояна в казаното от нея в първия постинг на темата.

Напротив, има единодушно мнение по въпроса, на всичко отгоре има и няколко науки се занимават с този проблем: психология, лингвистика и наука наречена Психолингвистиката .
Децата показват известно разбиране за структурата на езика, когато за първи път образуват изречения от две думи. Това обикновено става между 18 месеца и 2 години.
Между 2 и 7 години детето започва да използва езика и да представя предметите чрез образи и думи.  3-4 години -  най-благоприятната възраст за усвояване на нотното писмо (ноти).
7-12 години - конкретните операции са умствени действия, привързани към конкретни предмети и ситуации. През този стадий детето става все по-способно да мисли логично, но само в конкретни ситуации. То постоянно усвоява поредици от понятия за запазване в приблизително следния ред: за число (6 год.), маса (7 год.), тегло (9 год.), а също и за други параметри. Може да класифицира предметите по дадено измерение (напр., размер, тегло и пр.). Това се нарича сериация. Появява се т. нар. обратимост на логическите операции, но само в конкретни ситуации. Децата могат да разбират относителни понятия (напр. А е по-дълго от В). Появява се т. нар. децентрация (способност за мислене за повече от 1 нещо едновременно).

Според мен а и не само според мен, въвеждането на тези неща става със специална методика и съобразено с възраста на детето. Четене при 2 годишно - през крив макарон

Детето ми живее в двуезична среда. На 2 години е и прави ясна разлика между езиците. Дори ако използва дума от другия език започна да се поправя сам ( мляко....ноу , ноу, милк). Различава и хората говорещи съответния език и им отговаря на езика. Много важно е да знае обаче, че напр българският, е езикът на мама и тати, а на английски се говори в детската градина. Наблюдавам, че при английският му личи, че е учен от хора за които езикът е роден - още при произнасянето на елементарни думи се улавя разликата.

Без да съм чела изследвания мога да го потвърдя от личен опит ( аз се определям като човек с математически заложби, мъжът ми- с лингвистични). Не казвам, че аз не говоря чужди езици, но разликата между двама ни е очевидна, при това най вече по отношение на механизма на учене. Той се справя много по добре със свободното говорене, подхожда почти по детски, слуша, запомня цели конструкции и след това ги повтаря.Никога не се спира от незнание на граматическо правило, спрежение или форма. Аз, обратното, търся винаги логиката, граматиката, държа да имам правилен изказ, и това много често ми играе лоша услуга и се явява бариера.
При децата, предполагам, значението е по малко, тъй като те не учат езици по същия начин като възрастните, но както и с говоренето като цяло разлика със сигурност има ( макар и да не бих я нарекла толкова смело като Ева 'различни възможности' )
Така или иначе за мен език се учи или като дете по детски и не се спира никога със слушане, говорене и четене, или като възрастен със зубрене на граматика, и отново не се спира никога с говорене, четене и писане, защото няколко годишна пауза (над 5) изтрива голяма част от езика (ако е оваладян по втория описан  начин- със сигурност)

Argent, примерът с руския е доста неудачен- първо защото поколението на родителите ни е учило руски през кажи речи цялото си средно образование, освен това непрекъснато вървяха руски списания, руски предавания, за близката лексика да не отварям дума. Аналогично и със сръбски като друг близък език.

От наблюдения, от присъствие на родителски срещи, от разговори с родители, за които усвояването на английската граматика в първи клас, е по-важна от усвояването на родната. И не само. Общото неглижиране на учебния процес е масово. Ако нямаш възможност да натрупаш емпиричен опит у нас, то спокойно можеш да се обърнеш към подфорум Деца в училищна възраст, като отбележиш, че там пишат като цяло заинтересованите.

Аз говоря за същото. За мен е още по-абсурдно да се помага по всички предмети в у-ще.
Все едно помниш синуси и косинуси, вапример. Как да му помагам? И това, разбира се, не е единствената причина.