България- страна на полиглоти?

Iris04, мъкнат, немъкнат - научил.

И аз от училище не си спомням някой нещо да беше научил, ако не е ходил на Алианс.

Виж руски, понаучихме всичките.

Но нека не забравяме, че има хора, на които им се отдава ученето на езици, и такива, на които не им се отдава.

Така.И поради тази причина в един момент настана истерия-че едни ще са уж много напред.Всички се юрват, няма как да оставиш твоето в нищото.Признавам си, че миналата година се уплаших и се подведох в тази истерия.Е, поправих се и към днешна дата не подлагам детето И на този стрес.Достатъчно му е трудно, че е чужд език.Не знам вашите как им е лесно, на моето му е ужасно трудно.

Трудно му е, защото не вижда смисъл от запаметяване на думи. Ако го закараш само за седмица в държава, в която този език се говори навсякъде ще научи повече, отколкото за цяла година уроци.

Бояна.Да предположим, че е закарвано.Получи Уплах, че не разбира сувсем. А смисъл вижда детето, напротив.Не учи на принципа на наизустяването.И има добра памет също така.Но ниЙ сме частен случай, това е ясно.

не знам за страна от полиглоти, ама страна на суетни майки тип криворазбраната цивилизация.
Търсенето определя предлагането, щом има кой да плаща.

Навремето ние започвахме с изучаването на руски от трети или четвърти клас, с много добре подготвени учители и стабилна програма, сещате се защо. От осми клас нататък започвахме да разглеждаме и да учим руска литература, което означава владеене поне дотолкова, че да се направи някакъв сносен анализ на тема "какво е искал да каже авторът", още помня някои стихотворения на Пушкин и Лермонтов, барабар с биографиите им, сега си го ползвам този език съвсем свободно, макар да греша някои падежи. Обаче със западните езици беше пълна скръб, едни смотани учебници, едни неподготвени младички учителки... На практика го научих на стари години. Е, питам аз, как така единия език го зная добре, а другия не? Едва ли съм страдала от развоение нна личността, та едната ми личност да е била прилежната в часовете по руски, а другата да е била омразната в часовете по английски. За мен отговорът е в приоритета на системата, а оттам и на качеството на кадрите. В момента в училище, което не е езикова гимназия, не може да се научи език. Заради текучеството на учителите по англиски се принудих да запиша децата си на курс.

Ако някой родител иска детето му да научи наистина добре език на малка възраст, трябва или да го запише на ясла или градина, където учиителките са нейтив, или да му наемат нейтив гувернантка, или да се омъжат за чужденец. Всичко останало е ала-бала. Дори сертификатите не са кой знае какво - може да се научи и покрие сертификат и пак да не се знае езикка добре.

Има и други такива случаи, не всички учат лесно чужди езици. Това с лесното ранно усвояване също е мит.


И пак не е сигурно. Детето винаги научава най- добре езика на страната, в която живее и след това всичко останало. Без акцент, но с грешки или по- беден речник. Познавам доста пораснали двуезични деца и онези, които не са си направили труда сериозно да развиват втория език имат само един плюс, че говорят без акцент. За езици като френски е почти невъзможно да говориш без акцент, ако си започнал да учиш след 3 годишна възраст.

 Значи номера е да има читаво училище и преподаватели, а не че е излишно да има много часове в училище за английски.
 Ама какво чудно има, то и с другите предмети е така - уж ходи на училище, а ако трябва да научи български, математика, биология - хайде на курс. И то не защото майка му е луда или амбициозна, а просто защото трябва да придобие познания с които да продължи да се развива.

 

да, така е за местния език, но според мен тук това няма значение, защото говорим за българчета в България, които трябва да научат чужд език. За акцента, май бях чела една статия (не помня дали е на Линда Смит или на една друга изследователка, все ги бъркам двете като имена), за разпознаването на специфичните звуци на езиците, беше за 3-месечни бебета, които при общуване с нейтив чужденец, реагират на специфичните звукови съчетания в езика, но след няколко месеца непрактикуване на това общуване, слухът им "закостеняява". Ставаше въпрос за американчета, които по някакво време на ден общуваха с нейтив китайка. Та, за натуралните би- и прочие-лингви е напълно нормално да говорят без акцент, защото те от първите месеци са изложени на няколко езика.
За инфо на майките, бонус от мен - бебето няма да научи чужд език от телевизора.  

За руския искам да уточня, че съм била винаги на редовна езикова програма, без никакво засилено изучаване на никой език. Та, каквото и колкоточасове сме учили руски, толкова сме учили и английски във всяко обикновено училище.

Отговарям, макар и две страници по-късно.
Аз намерих курса, естествено - тя само ми заяви, че иска да учи английски.

По средата на разговора (преди заветната 7-ма страница), ама да се включа.
Трябва ли да се знае чужд език? Трябва, безусловно.
Кога да се започне? Рано, но в никакъв случай преди усвояването на базови-
те правила на собствения/майчин език. Преди изобщо човечето да е наясно,
че това езикът е най-прекрасното човешко творение, но и като такова се
подчинява на правила, за да стане наистина и красив, и полезен, и действен,
завличането в други езикови пространства, с други правила, с други конструк-
ти, е вредно. Това е моето мнение. И като такова го прилагам спрямо моето
дете - предпочитам в лесния за него първи клас да се шляе, отколкото да го
завлека на езиков курс ...

И откъде едно 4 годишно дете да знае ползите от чуждия език и въобще може ли да ги осъзнае, че така категорично заявява, че иска да учи английски. Интересът от къде е дошъл питам?

Наученното по курсове и засилено изучаване на чужд език, се стопява още в края на първия срок в езиковата гимназия. За българския и математиката, ако не беше смотаното кандидатстване след седми клас, никога не бих плащала за допълнителна подготовка, в училище имат свестни учители и те съвесттно си покриват материала.

Много си лоша.   На толкова майки децата научават английски от Бейби ТВ, да не говорим за Катуун.

И аз мисля, че трябва да се знае чужд език, просто такива са обстоятелствата и се нагаждам към тях,  пък и езика си е богатство, няма спор.

Наистина ли е толкова странно, че четиригодишно дете има интерес към нещо? Тя не осъзнава ползите по начина, по който ги оценяваш ти или аз, но знае, че иска да разбира текста на песента, която слушаме в колата, например. Едва ли на 4 преценява, че сега е моментът да учи английски, за да замине за чужбина като порасне.