Как се справяте с ежедневната хорска несъобразителност и простотия?

Работя с клиенти, така че съм свикнала и изтръпнала. Като си тръгнат, завъртам очи, обръщам го на шега и това е.

Дразнят ме, но гледам да не се разправям, за да не се нервирам още повече.

Да, дразнят ме. Спрямо ситуацията или настроението си понякога се е случвало да кажа нещо, но според зависи и какъв е човека насреща. Ако е някакъв двуметров, едър грубиян може и да не посмея. Ако мога да го избегна обикновено не казвам нищо. По принцип не съм конфликтна и гледам да не попадам в разправии. Ако ме засяга пряко много често не се сдържам, но уж гледам да не го удрям на скандал. Проблемът е че не се знае как ще реагира отсрещната страна. Всъщност рядко съм правила забележка за нещо, защото в повечето случаи не смея. Евентуално ако познавам човека. Но ако е някой напълно непознат на улицата, не знам как ще реагира, виждате каква агресия кипи в много от хората. И истината е че гледайки отстрани виждам, че и доста други хора си затварят очите. Вероятно поради същата причина.

Изнервям се и гледам лошо, въртя демонстративно очи. Забележки досега съм правила само на хора, хвърлящи си боклука/цигарите на земята, на 2 крачки от кош за боклук и 2-3 пъти съм казвала на родители да си хванат изтърваното дете, което чупи/блъска нещо/някого. 

Започвам да ставам кисела леличка име дразнят! Много ме дразнят! Обикновено не си замълчавам. Знам, че някои неща са дребнави и се опитвам да не реагирам, но си признавам, че не ми се получава винаги.

До работата има един център за обучение, всеки ден там са младежи, основно момчета. Паркират много зле, хвърлят отпадъци по тротоара -  мърморя, правя забележка. Като си тръгват си свирят с клаксоните, викат си … все едно си на някаква сватба - мълча си. Нали уж са млади хора, радват се на живота, ама ме дразни.

На касата в Кауфланд жената работи бавно, разбирам. Първи клиент: изправя се и пита за код на някакви сливи, човека плаща едра банкнота - тя ходи на съседна каса да я провери. Разбирам. Втори клиент: не си е претеглила две праскови, тича да ги тегли. Разбирам. Касиерката започва да сторнира някакви неща, притеснява се, започва да минава много време. Идва главна касиерка, суетят се, почват да сторнират, маркират нещата на ново. Минали са вече 10 минути поне. Разбирам. Идва отново главна касиерка, пак правят някакви неща и клиента тръгва. Трети клиент: безконтактно плащане с карта не минава, трябва да пъхне картата. Разбирам. Клиентката пита защо винаги при тях става така и в никой друг магазин. След повече от 15 минути ми идва реда. Започва да ми маркира нещата. Идва главната касиерка и казва “чакай да ти обясня защо така се получава.” Спира с моето обслужване, взима ми една покупка и започва нещо да въвежда … “Ако продължиш да чакаш много време и тя системата ….” Не разбирам повече! Нищо не разбирам! Казвам, че сега не е момента да си разясняват, че опашката е огромна и сме чакали много. Главната ме изглежда злобно и казва, че знаела, че чакаме, но касата забивала и тя проверявала дали отчита вярно. Репликирам, че нищо не проверява, а е дошла да обяснява и може да си обяснят спокойно като обслужат клиентите и затворят касата! Зад мен някакъв младеж казва да съм замълчала и да съм ги оставела да си вършат работата. Почвам с “Извинявай, младежо!, но си мълчах достатъчно дълго …” Главната касиерка си тръгва изумена от възмутителното ми поведение и клати неодобрително глава. Плащам си и си тръгвам след поне 20 минути. Чувствам се злобна и недоклатена леличка. Следващия път просто ще кажа, че ме чака човек на легло като в песента на Георги Минчев.

Горещото време прави хората по-наежени.

Обикновено си ги псувам наум и просто подминавам. То няма излизане на глава, всеки мисли, че слънцето изгрява него да види. Последно направих забележка на една смърдяща лелка с гниясали зъби, че пуши във входа. Познайте от три пъти произтече ли нещо добро. Само дето не ме наби. Бях с децата и тази, която си взе бележка, бях аз. По-добре да им обясня насаме ситуацията с някой, който прави нещо нередно, вместо да стават свидетели на подобни сцени. А то друго вече и не очаквам. Аз поначало смятам всеки непознат за идиот и очаквам най-големите простотии във всеки момент.

В повечето ситуации изобщо не реагирам, защото живея с разбирането, че от една забележка човек няма да се промени, а аз просто ще остана ядосана. Нервите ми са ми по-скъпи. Но ако съм в лошо емоционално състояние, тогава вече мога да не се сдържа и да се скарам с някого.

Някой по-горе беше писал, че работи с клиенти и вече е свикнал с човешката глупост - а при мен е точно обратното. Колкото повече работя с хора, толкова по-малко търпение имам.

Но по принцип гледам така на живота - не споря с глупаци, че накрая и аз да не стана една от тях

Бибиткам, святкам и псувам когато карам кола. Това го приемам най-навътре, защото създава реална опасност за сериозен инцидент. А и да не е сериозен, нервите и загубите са факт.  За другите споменати неща - рядко, ако съм в настроение и ми се разправя.

И аз съм така - претръпнала съм. Почти 20 години съм в сферата на обслужването - какво ли не съм видяла.
Замълчавам си, защото клиента винаги е прав - после им тегля по едни майни в края на смяната.

При безочлива наглост реагирам на момента.
Не толерирам свръх простотията.

И аз не се сдържам, когато карам. Това е единственият момент, в който никаква философия не ми действа. Побеснявам от некадърни шофьори. Обяснявам си го с това, че всички минаваме през едни и същи уроци, изпитания и тестове, а значи сме равни, ама повечето карат като през г*за

Точно защото работя десетилетия с клиенти и много добре знам какъв поглед и каква интонация да използвам. В повечето случаи това е достатъчно, но възпитанието и културата не се наливат с фуния.

Цялата тирада с Кауфланд можеше да си я спестиш като просто минеш на касите на самообслужване. Не съм се редила на нормална каса от не помня вече кога и нито чакам, нито се налага да ми дишат разни във врата и да ме бутат.

Конкретно по темата, да - дразни ме много хорската простотия и селения и се случва да правя забележки.