Как се справяте с ежедневната хорска несъобразителност и простотия?

Работата с хора винаги е трудна и далеч не е за всеки.
Аз лично, съм била и от двете страни. Ама понякога и т.нар. обслужващ персонал и много зле обучен, за което е виновен управителя на обекта. Понякога са откровено невъзпитани, цупят се, гледат лошо - разбирам, че всеки има лоши дни, ама да попитам за някаква дреха и да ми се отговори - ама на вас няма да ви стане с един изумен поглед, е откровено грозно. Да, знам, че не съм с манекенска визия, ама пък може да търся за подарък, трябва ли от вратата да ми казват, че съм дебела с поглед и физиономии.
Не възприемам и клиенти, чиято единствена цел е да се скарат с някого, за да си докажат сами на себе си колко са велики. В крайна сметка - всички сме хора, работещите в обекти също имат лоши дни, понякога не са ни разбрали, далеч не са искали да ни обидят и няма нужда да се прави от мухата слон.

Една колежка преди години в магазин за дамски дрехи посрещаше всеки влязъл мъж с думите ‘мъжко не предлагаме’. Все си мисля, че човекът може да е травестит в свободното си време и затова да влиза.

Ах тези предразсъдъци.. на мене един път, като бях на 24 години, полицаи ми поискаха разрешително от родител, помислили ме за непълнолетна. Това много ми горчеше, че ме мислеха за дете. Навсякъде така, ставаше ли въпрос за документи, вместо да питат, казваха, че съм била малка, понеже съм ниска.

Последният път ,когато ме взеха за ученичка,която бяга от училище беше преди около дестина години... Във влака за Перник. Дразня се ,че вече не ми личи

Дами, поне са били полицаи, мен почти ме изгониха от Дъглас. Стоим с моя позната (на 40+ е тя, вярно е младолика, ама…), до нас имаше още 3 момичета. Разглеждаме някакви парфюми, изведнъж някаква служителка се провиква, че под 18 не се пускат в магазина, ние всички стоим и се гледаме една друга и се чудим коя пък е непълнолетна. Не знаех да се смея ли. После разказах на друга моя позната, оказа се, че в същия магазин, приятелят ѝ отишъл да ѝ купи парфюм, на него също се разкрещяла същата жена, че непълнолетни не се допускат.

Офф топик: тийнейджърките не внимават, бутат се, отварят продукти, които не са мостра... Та я разбирам служителката, особено ако редовно ѝ удържат от заплатата за липси и отворени продукти.

Аз имах подобен случай - на зъболекар съм след като родих голямата ми дъщеря. Приключи човека, мъж беше, поогледа ме и ме попита - трябва ли Ви бележка за училище. Толкова ми стана хубаво, че се върнах и мму занесох бутилка вино, че такива комплименти трябва да се оценяват. Била съм на 28 г.

Може да си имат разпоредби за проверки на случаен принцип, не само за нарушения. Нас ни спряха на Кресна скоро, като си прибирахме от Гърция. Само книжката и талона на колата - за 2 минути, записват си нещо, "приятен път" и това беше. Аз съм за КАТ на пътя и проверки.

Като споменах Гърция, донякъде са се поизсилили, но в много отношения и тук искам да е така. Скоро във ФБ чета сънародник се оплаква, че го зашили със 700  евро и отнемане на книжка за някакъв период. Ми как няма, при ограничение - 100, нашият със 156. Така и тука да ги шият. И повечко смислени ограничения да има.

Като беше преброяването преди 2-3 години. Звъни се на вратата, отварям аз и чувам "Някой от родителите ти тука ли е?". Е не знаех как да отговоря

Помня аз като работех в книжарница в района на университет. (Не беше на университета книжарницата, ами просто беше в двора му). Един ден правихме ревизия. Сложихме бележки на всички врати и така. Слес малко се появи един младеж, който упорито не можеше да влезе. След като му посочохме огромната бележка на врата той се ядоса. Звъня на управителя. И какво стана? Нищо. Седя си сърдит. Ама кой му е виновен, че е прост.

Друг случай. Преди изпит, лудница огромна, опашка огромна. Бият се студентите кой да влезе. Тетрадки и химикали в последния момент си купуват. Аз сама на каса. Един от колегите се опитва да влезе в книжарницата. Студентите не го пускат, само дето не го набиха, че не си чакал реда.

Продавахме й някои от основните бланки за университета. Имаше някои които бяха по малко продавани и не бяхме на ясно точно за какво са. Влезе една госпожа да реве на умряло, че й трябвало бележка за нещо и ние сме били длъжни да знаем какво й трябва. Няколко пъти учтиво й казахме да иде до офиса и да попита какво й трябва. "Не, вие трябва да знаете какво ми трябва". След 15 минути крещене от нейна страна и обясняване от наша, че не сме книжарница на университета и не сме длъжни даже и това да продаваме, камоли да ги знаем кое за какво е. Тя си тръгна. След някакви минути се върна за 2ри скандал. С бележка обяснявайки ни, какво е трябвало да й дадем. Да кажем, че колегата след мене имаше по малко нерви и я прати по живо и здраво.

Имаше един перфоратор сложен до касата за студентите. Много "сложна" машинка. Слагаш листите и натискаш. Много "сложно" беше. Влезе една учителка и си копира няколко неща, купи си папка и искала да си ги перфорира и постави в папката. Посочих й перфоратора и я оставих. Като кресна "Как се работи с това нещо, тука бяхте по учтиви, вие трябва да ги правите тези неща." Напомням, преподавател беше. Перфоратор не знае как се ползва. А си представете, че след 3 месеца работа там така бях изтрещяла с този перфоратор, че сложих бележки. "Сложи тук" и "Натисни тук". Ей, сложна машинка.

След тази работа просто казах, че не мога да работя повече с клиенти защото това е мъка. Някои хора даже не знам как дишат въздух. Дали имат напомняне на телефона за това?