Не и ако ползваш специални условия. Аз имам корпоративна отстъпка и без да докажа, че съм служител със служебната си карта, няма как да подпиша договора. Съответно по куриер не става. Трябва в офис. За йетел казвам, не знам как е при другите оператори.
- Публикувана: 30 юли 2025, 14:33 ч.
- Последно мнение: 2 окт. 2025, 22:45 ч.
Как се справяте с ежедневната хорска несъобразителност и простотия?
Честно казано, с хорската простотия човек не може да се бори. Щото то става като в приказката - като се бориш с прасе в калта, ти се оцапваш и прасето се оцапва, само че на прасето му харесва.
Забележките не помагат, твърдо. Затова съм се отказала да се ядосвам и самонаказвам, няма смисъл.
Иначе примери да иска човек, колкото искаш.
Живея до училище. Преди няколко години сложиха пейки в двора и кошмарът започна.
Децата от занималнята - като ги изведат навън - крещене, крещене, колкото им глас държи. Как да е, деца са, учителките все пак правят опити, преживяхме го това, че цял ден не можем да отворим прозорец, защото не можем да си чуем мислите.
Щом затоплеше - група тийнейджъри, по цяла нощ, хахо-хихи, крещене, викане псуване, абсурд да се спи.
Комшията прави забележки - още повече псувни. Обаждания до 112 (защото по цели седмици не може изобщо да се спи, а не затворен прозорец не става при дневни температури 30-32 градуса и 25 градуса нощни) - като избщо дойдеше полиция - и те не успяваха да ги разгонят.
Пуснахме оплакване до училището - еми не можем да се грижим за тишината през нощта, не можем и да спрем достъпа. Ама когато монтираха пейките, дори не попитаха домсъвета или поне да ни бяха уведомили. Пуснахме оплакване до кмета на общината - казаха да, разбираме ви, ще видим. Няколко години ад, денонощен ад. Събота и неделя - няма от 14 до 16 - крещене на по-малки деца, през нощта тийновете - и те колкото им глас държи - спират като почне да се съмва в 5. При забележка от някой от живущите - още по-силно крещене, видимо правене напук.
Разгеле, махнаха пейките.
Друга случка. Аз вече в доста напреднала бременност май бях 8-ми месец, се прибирам от преглед. С метрото. Качвам се и видимо големият корем ми тежи.Вижда ме млад мъж, който ме кани да седна. В този момент, възрастна двойка около 70 годишни, ме избутват, въсразтният мъж седна. Жената, която седеше на останалото място на пейката, стана и ми предложи да седна, но възрастноият мъж подложи крак, остана място колкото да седна и аз, но не би, не било писано - те си сложиха чантата посредата, между двамата. Аз бях шокорана и силно изумена, но особено бременна, не ми се разправяше. Обаче, младият мъж, видимо се ядоса на това възвишено поведение на тези високо културни възрастни хора и ги почна. Сериозно им направи забележка с нетърпящ възражение тон, вдигна ги и двамата, накара ги да преместят чантата си и аз седнах там сама на цялата пейка. И това не беше правилно, но ... Чудя се кога толкова се озлобихме, дотам, че егоизмът да е водещ и да се стига до крайности.
Иначе - простотията ни залива отвсякъде, за огромно съжаление, а с нея борба няма.
Забележките не помагат, твърдо. Затова съм се отказала да се ядосвам и самонаказвам, няма смисъл.
Иначе примери да иска човек, колкото искаш.
Живея до училище. Преди няколко години сложиха пейки в двора и кошмарът започна.
Децата от занималнята - като ги изведат навън - крещене, крещене, колкото им глас държи. Как да е, деца са, учителките все пак правят опити, преживяхме го това, че цял ден не можем да отворим прозорец, защото не можем да си чуем мислите.
Щом затоплеше - група тийнейджъри, по цяла нощ, хахо-хихи, крещене, викане псуване, абсурд да се спи.
Комшията прави забележки - още повече псувни. Обаждания до 112 (защото по цели седмици не може изобщо да се спи, а не затворен прозорец не става при дневни температури 30-32 градуса и 25 градуса нощни) - като избщо дойдеше полиция - и те не успяваха да ги разгонят.
Пуснахме оплакване до училището - еми не можем да се грижим за тишината през нощта, не можем и да спрем достъпа. Ама когато монтираха пейките, дори не попитаха домсъвета или поне да ни бяха уведомили. Пуснахме оплакване до кмета на общината - казаха да, разбираме ви, ще видим. Няколко години ад, денонощен ад. Събота и неделя - няма от 14 до 16 - крещене на по-малки деца, през нощта тийновете - и те колкото им глас държи - спират като почне да се съмва в 5. При забележка от някой от живущите - още по-силно крещене, видимо правене напук.
Разгеле, махнаха пейките.
Друга случка. Аз вече в доста напреднала бременност май бях 8-ми месец, се прибирам от преглед. С метрото. Качвам се и видимо големият корем ми тежи.Вижда ме млад мъж, който ме кани да седна. В този момент, възрастна двойка около 70 годишни, ме избутват, въсразтният мъж седна. Жената, която седеше на останалото място на пейката, стана и ми предложи да седна, но възрастноият мъж подложи крак, остана място колкото да седна и аз, но не би, не било писано - те си сложиха чантата посредата, между двамата. Аз бях шокорана и силно изумена, но особено бременна, не ми се разправяше. Обаче, младият мъж, видимо се ядоса на това възвишено поведение на тези високо културни възрастни хора и ги почна. Сериозно им направи забележка с нетърпящ възражение тон, вдигна ги и двамата, накара ги да преместят чантата си и аз седнах там сама на цялата пейка. И това не беше правилно, но ... Чудя се кога толкова се озлобихме, дотам, че егоизмът да е водещ и да се стига до крайности.
Иначе - простотията ни залива отвсякъде, за огромно съжаление, а с нея борба няма.
А, аз като съм крива, на такива с чанти в градския транспорт директно вдигам чантата от седалката, слагам им я в скута и сядам. Не си отварям устата даже да кажа нищо, всичко е в пълна тишина. Особено както съм и със слушалки, въобще се правя, че не чувам ако някой тръгне да се възмущава и демонстративно разглеждам паяжините по ъглите.
Аз, за жалост, по-често си мълча, защото и на мен ми е ясно, че са нерви на вятъра. Обаче… някои ситуации така ми се запечатват и ме тормозят и после ме е яд, че не съм казала/направила нищо.
Моят мъж, за щастие, е пълна противоположност. Винаги се меси и разправя и понякога му се получава. Според ситуацията подхожда различно - някога с остър сарказъм, някога с хумор (при по-заблудените), но често директно си им казва, какъв е проблемът.
Ситуации всякакви - и с “рязделящи” се двойка роми посред нощ в центъра на Варна дърпащи едно бебе, и с пияни мексиканци в 5 сутринта на плажа решили да слушат музика баш пред наш’то бунгало 😅 на първа линия; и със заспали продавачки и нелюбезни сервитьори; и с напушени тийнове в транспорта. Общо взето не мълчи и се меси. Не знам кога ще си изяде боя, но му идва отвътре и не може да мълчи… понякога виждам, че хората им става гузно все пак.
Моят мъж, за щастие, е пълна противоположност. Винаги се меси и разправя и понякога му се получава. Според ситуацията подхожда различно - някога с остър сарказъм, някога с хумор (при по-заблудените), но често директно си им казва, какъв е проблемът.
Ситуации всякакви - и с “рязделящи” се двойка роми посред нощ в центъра на Варна дърпащи едно бебе, и с пияни мексиканци в 5 сутринта на плажа решили да слушат музика баш пред наш’то бунгало 😅 на първа линия; и със заспали продавачки и нелюбезни сервитьори; и с напушени тийнове в транспорта. Общо взето не мълчи и се меси. Не знам кога ще си изяде боя, но му идва отвътре и не може да мълчи… понякога виждам, че хората им става гузно все пак.
Като казвате ММ - моят ММ е висок и широк, респектиращ. Когато съм сама и слизам от превозно средство, влизащите ще ме върнат на ръце вътре. Когато ММ слиза преди мен, се дърпат в шпалир. Значи може да се държат като за в общество, ама само когато този насреща е по-голям.
И за преподписването не е нужно да се виси в офис, пращат ти дофовора с куриер, може и в офиса на куриер и си го разглеждаш и подписаваш, ако не бъркам последният път даже и електронно преподписвах.
Знам, че може. Но исках да проверя офертите в офис, оказа се, че ми дадоха по-изгодна.
Тротинетките искам да ги забранят със закон. Това са безумни превозни средства, не знам кой болен мозък ги разреши. То вече трябва разноглед да станеш, навсякъде те дебнат опасности...
Не се справям.
Опитвам се с игнор, но когато не се получава реагирам с това, което получавам.
И изобщо не се притеснявам.
Няма оправия с простотията и селяндурщината, която ни залива отвсякъде и не разбирам на каква база хора с поведение и капацитет на примати се държат като такива с IQ поне 130.
“Любимците“ ми в този период на годината са всички “чужденци“, които се прибират от местата, на които работят в странство /в повечето случаи нискоквалифициран труд/, но тук се държат като все едно са минимум собственици на вид индустрия по избор. Навсякъде са - по пътищата, където се държат безобразно, в хипермаркетите, където се бутат като говеда на паша, пълнят количките и демонстрират просперитет, в строителните хипермаркети и тези от рода на Технополис, където изкупуват каквото видят, понеже си ремонтират “вилаетите“, в медицинските заведения, в които искат да са обслужени с предимство, защото “на запад е така“....да не изпадам в повече подробности, ясно е за какво говоря.
Всичко това не би ме подразнило ако не ми го навират в очите и ушите обаче. И не ме гледат като по-нисшЕ създание от тях, въпреки бялата ми кожа.
Днес двама от тях си оставиха количките насред паркинга на Кауфланд, достойнството не им позволи да си ги върнат на определеното място. Докато ги настигна да се развикам и с мръсна газ потеглиха.
Вчера пък една мургава “германка“ викаше като обезумяла върху едно слабо девойче, продавач-консултант в един строителен хипермаркет, че няма точно този цвят мивка, каквато ѝ трябва, а тя е тук за месец само и няма време да чака да ѝ доставят, иска сега, на момента, веднага...
И още примери мога да дам, но няма смисъл. И няма справяне с такива.....несъобразителни хора /най-меко казано/.
Опитвам се с игнор, но когато не се получава реагирам с това, което получавам.
И изобщо не се притеснявам.
Няма оправия с простотията и селяндурщината, която ни залива отвсякъде и не разбирам на каква база хора с поведение и капацитет на примати се държат като такива с IQ поне 130.
“Любимците“ ми в този период на годината са всички “чужденци“, които се прибират от местата, на които работят в странство /в повечето случаи нискоквалифициран труд/, но тук се държат като все едно са минимум собственици на вид индустрия по избор. Навсякъде са - по пътищата, където се държат безобразно, в хипермаркетите, където се бутат като говеда на паша, пълнят количките и демонстрират просперитет, в строителните хипермаркети и тези от рода на Технополис, където изкупуват каквото видят, понеже си ремонтират “вилаетите“, в медицинските заведения, в които искат да са обслужени с предимство, защото “на запад е така“....да не изпадам в повече подробности, ясно е за какво говоря.
Всичко това не би ме подразнило ако не ми го навират в очите и ушите обаче. И не ме гледат като по-нисшЕ създание от тях, въпреки бялата ми кожа.
Днес двама от тях си оставиха количките насред паркинга на Кауфланд, достойнството не им позволи да си ги върнат на определеното място. Докато ги настигна да се развикам и с мръсна газ потеглиха.
Вчера пък една мургава “германка“ викаше като обезумяла върху едно слабо девойче, продавач-консултант в един строителен хипермаркет, че няма точно този цвят мивка, каквато ѝ трябва, а тя е тук за месец само и няма време да чака да ѝ доставят, иска сега, на момента, веднага...
И още примери мога да дам, но няма смисъл. И няма справяне с такива.....несъобразителни хора /най-меко казано/.
Здравейте,
Как се справяте с човешката несъобразителност и простотия? Правите ли забележки? Карате ли се с непознати хора, които се държат зле с вас - на улицата, в ресторанта, в градския транспорт?
Говоря за злободневни проблеми - съсед пуши в асансьора и коридора и осмърдява всичко на цигари, друг оставя децата му да крещят в коридора и всичко ехти. Трети ви отнема предимство на кръстовището и минава и заминава. Един дядка плюеше на улицата и храчеше, не ме видя, а аз бях много близо и за малко да ме наплюе. Направих му забележка, че почти ме е наплюл, а той “не те видях”.. проблемът не е, че плюе.. а, че не ме вижда.
Дразнят ли ви такива ситуации? Няма да изброявам повече, защото мога ферман да напиша, но идеята на темата е ясна.
Как се справяте с човешката несъобразителност и простотия? Правите ли забележки? Карате ли се с непознати хора, които се държат зле с вас - на улицата, в ресторанта, в градския транспорт?
Говоря за злободневни проблеми - съсед пуши в асансьора и коридора и осмърдява всичко на цигари, друг оставя децата му да крещят в коридора и всичко ехти. Трети ви отнема предимство на кръстовището и минава и заминава. Един дядка плюеше на улицата и храчеше, не ме видя, а аз бях много близо и за малко да ме наплюе. Направих му забележка, че почти ме е наплюл, а той “не те видях”.. проблемът не е, че плюе.. а, че не ме вижда.
Дразнят ли ви такива ситуации? Няма да изброявам повече, защото мога ферман да напиша, но идеята на темата е ясна.
Сякаш си описала по етажи "пинизите" и номерата на моите съседи...джунгла е. В отделнантема наскоро писах за вашите препоръки и мнения как да постъпя със съседи, които са си направили незаконни ВИК отклонения и банята и тоалетната са им над детската спалня...ужас е
И за преподписването не е нужно да се виси в офис, пращат ти дофовора с куриер, може и в офиса на куриер и си го разглеждаш и подписаваш, ако не бъркам последният път даже и електронно преподписвах.
Знам, че може. Но исках да проверя офертите в офис, оказа се, че ми дадоха по-изгодна.
Тротинетките искам да ги забранят със закон. Това са безумни превозни средства, не знам кой болен мозък ги разреши. То вече трябва разноглед да станеш, навсякъде те дебнат опасности...
Е. хайде сега де. аз карам моята само по вело алеи, никога по шосето, щото ме е шубе, а и щото не мисля, че имам място като участник в движението щом карам с 10 км в час. Ходя с нея на пазар, с две пълни торби и да искам повече от 10 не мога да вдигна, че няма да взема някой завой. Но да, тия дето се мислят за изтребители не трябва да карат тротиентки.
Справям се като се дистанцирам от всички където е възможно. Но простотията е непобедима, така мисля.
Бършат сополите на две деца и хвърлят мръсните кърпи пак на пода.И персонала мълчи и събира от пода...
Нищо не можеш да им кажеш защото са клиенти - блъскат, крещят, чупят - родителите им мълчат нищо не казват. Чудя се дали това е някакъв нов метод на възпитание? По наше време и крясъци и шамари щеше да има. Сега с тия модерни методи на възпитание съвсем са им изтървали края.Магазина после прилича на бойно поле.
И пак - нищичко не можеш да им кажеш, защото не са ти никакви. Пък могат и за награда да те осъдят - как така ще ги молиш да накарат децата им да спрат да трошат и вилнеят?
Боже мили, как не им е неудобно! Скоро си купувах фон до тен от Дъглас, докато пробвах цветове си трих лицето със салфетки. Момичето искаше да ги вземе от мен и да ги изхвърли, на мен ми беше неудобно да й дам в ръката салфетка, с която съм си допирала лицето. Попитах я къде е кошчето и я изхвърлих сама. Какво остава друг да ми изхвърля носната кърпа, никога не бих си го позволила.
Нагли и прости хора навсякъде. Колкото по-прости, толкова повече вирят нос. Преди бай Ганьо е бил един, сега всеки втори.
Първото нещо, за което се сещам е липсата на поздрав. Толкова ли е сложно да отговориш на ,,добър ден"? Отиваш на гишето, поздравяваш любезно, усмихваш се и в отговор получаваш безизразна или кисела физиономия.
Въпрос на възпитание, вероятно, защото от малка съм учена, че един разговор, без значение с кого и къде, започва с поздрав.
Баба ми и дядо ми винаги са ми правили забележка, когато влизайки от вратата започвам някакъв разговор без да поздравя(говоря като дете и тинейджър) 🙂
Следващото нещо, което ми прави впечатление е говоренето на ,,ти" с абсолютно непознати.
Както и изразите баба, дядо, лелка и т.н.т., не харесвам и израза възрастна дама/възрастен господин. Да не говорим за по-грубите им синоними.
Ще кажете, ако това приемам за груби отношение, какво ще кажа за къде, къде по-груби изрази и поведение. Ами не го толерирам, не ми харесва някой да изкарва лошото си възпитание или настроение на останалите.
Майка ми е с дискова херния и при една криза, пресичайки на пешеходна пътека заедно, чухме от един господин следният коментар ,,айде, на, трудно си малко дебелият ...". Майка ми се разстрои, а в мен се надигна гняв. Опитвам се да изградят имунитет срещу подобни хора и подмятания, в крайна сметка, не можеш да превъзпиташ зрял човек. В училище имаше един прекрасен предмет - Етика и право, надявам се все още да е в училищната програма и да се набляга тези часове.
Силната музика през малките часове, както и шумът от пейките в непосредствена близост до жилищните сгради - друг проблем с който се сблъскваме особено през лятото. И т.н.т. все неприятни преживявания от които се опитвам бързо да се отърся, за да не наказвам себе си втори път.
Веднъж разхождайки кучето, без да искам се блъснах съвсем леко в една жена, обърнах се към нея и ѝ се извиних, в отговор получих такава цветуща благословия, че ми трябваха няколко секунди, за да осъзная какво са чули ушите ми. Всяка продължи по пътя си, в един момент започнах да се смея, защото думите на дамата бяха прекалено описателни. И как да реагирам, да тръгна да се разправям или да питам с какво съм заслужила тези обиди. Няма смисъл. В кратките секунди на нашето общуване, всяка показа себе си.
Въпрос на възпитание, вероятно, защото от малка съм учена, че един разговор, без значение с кого и къде, започва с поздрав.
Баба ми и дядо ми винаги са ми правили забележка, когато влизайки от вратата започвам някакъв разговор без да поздравя(говоря като дете и тинейджър) 🙂
Следващото нещо, което ми прави впечатление е говоренето на ,,ти" с абсолютно непознати.
Както и изразите баба, дядо, лелка и т.н.т., не харесвам и израза възрастна дама/възрастен господин. Да не говорим за по-грубите им синоними.
Ще кажете, ако това приемам за груби отношение, какво ще кажа за къде, къде по-груби изрази и поведение. Ами не го толерирам, не ми харесва някой да изкарва лошото си възпитание или настроение на останалите.
Майка ми е с дискова херния и при една криза, пресичайки на пешеходна пътека заедно, чухме от един господин следният коментар ,,айде, на, трудно си малко дебелият ...". Майка ми се разстрои, а в мен се надигна гняв. Опитвам се да изградят имунитет срещу подобни хора и подмятания, в крайна сметка, не можеш да превъзпиташ зрял човек. В училище имаше един прекрасен предмет - Етика и право, надявам се все още да е в училищната програма и да се набляга тези часове.
Силната музика през малките часове, както и шумът от пейките в непосредствена близост до жилищните сгради - друг проблем с който се сблъскваме особено през лятото. И т.н.т. все неприятни преживявания от които се опитвам бързо да се отърся, за да не наказвам себе си втори път.
Веднъж разхождайки кучето, без да искам се блъснах съвсем леко в една жена, обърнах се към нея и ѝ се извиних, в отговор получих такава цветуща благословия, че ми трябваха няколко секунди, за да осъзная какво са чули ушите ми. Всяка продължи по пътя си, в един момент започнах да се смея, защото думите на дамата бяха прекалено описателни. И как да реагирам, да тръгна да се разправям или да питам с какво съм заслужила тези обиди. Няма смисъл. В кратките секунди на нашето общуване, всяка показа себе си.