Не съм ровила из темите и не знам дали има подобна, вие ще ми кажете. Ако все пак няма...нека поговорим за това. Вие вярвате ли в проклятието, което човек може да остави след смъртта си на децата си като бреме? Или в проклятието над някой дом? И ако вярвате, знаете ли какво се прави?
- Публикувана: 30 март 2012, 11:22 ч.
- Последно мнение: 29 апр. 2019, 20:42 ч.
Вярвате ли в проклятието?
Дрън, дрън, та пляс.
Проклятието е суеверие. И в този ред на мисли децата могат да го наследят, ако са възпитавани в суеверие.
Психиката е основният двигател в човешкото съществуване и всяка вяра или убеденост в нещо е от значение.
Ако вярваш само в доброто и си оптимист, това и ще оставиш на децата си.
Ако си черноглед и оправдаваш свои физически или психически състояния с проклятия и магии, така и ще живееш в недоволство.
Енергиите на хората си влияят, но решението дали ще се повлияеш е само твое. И е въпрос на устойчива психика.
Проклятието е суеверие. И в този ред на мисли децата могат да го наследят, ако са възпитавани в суеверие.
Психиката е основният двигател в човешкото съществуване и всяка вяра или убеденост в нещо е от значение.
Ако вярваш само в доброто и си оптимист, това и ще оставиш на децата си.
Ако си черноглед и оправдаваш свои физически или психически състояния с проклятия и магии, така и ще живееш в недоволство.
Енергиите на хората си влияят, но решението дали ще се повлияеш е само твое. И е въпрос на устойчива психика.
Щом имаме усещане за проклятие, значи има нещо такова. Само че не е свръхестествено. По-скоро е дълбок песимизъм за живота, който завещавате на децата си, след като подсъзнателно избирате страстоубийствен подход към ежедневието, подкрепен със скучна цветова схема в бежовата или сивата гама.
Понякога проклятието е нещо физическо, което го усещаме като неопределено неразположение, все едно наистина магия ни е направена. Варира от лоша стойка (вашата или на човека срещу вас)- буквално изпадам в депресия пред човек с лоша, увиснала стойка, несъзнателно я копирам- до сиви панелки.
Понякога проклятието е нещо физическо, което го усещаме като неопределено неразположение, все едно наистина магия ни е направена. Варира от лоша стойка (вашата или на човека срещу вас)- буквално изпадам в депресия пред човек с лоша, увиснала стойка, несъзнателно я копирам- до сиви панелки.
Не съм се залетяла по врачки и принципно съм/бях голям противник, но от 3 години някъде чувствам едни неща в/у живота ни, които ме карат да мисля, че 'има нещо'. Просто твърде много зор и мрак.
Тези неща според мен се усещат. Знаеш кога е просто трудно и кога сякаш е поставена контра.
Иначе в лоша карма по наследство не вярвам, по-скоро, че крушата не пада по-далеч от дървото
Тези неща според мен се усещат. Знаеш кога е просто трудно и кога сякаш е поставена контра.
Иначе в лоша карма по наследство не вярвам, по-скоро, че крушата не пада по-далеч от дървото
Не. Обаче е интересно като сюжет, затова се използва и така широко в литературата.
Има такива цикли... аз по едно време си бях въобразила, че лошите неща ми се случват по три. И като ми се случи нещо кофти, сериозна неприятност, или се разболее някой и аз очаквам да станат три. Добре, че спрях с тия глупости, защото верно влязох в някаква такава цикличност... до момента до който спрях да ги броя.
Като му изпие на човек чавка акъла да си въобрази нещо, проклятие не му и трябва.
Не съм се залетяла по врачки и принципно съм/бях голям противник, но от 3 години някъде чувствам едни неща в/у живота ни, които ме карат да мисля, че 'има нещо'. Просто твърде много зор и мрак.
Тези неща според мен се усещат. Знаеш кога е просто трудно и кога сякаш е поставена контра.
Иначе в лоша карма по наследство не вярвам, по-скоро, че крушата не пада по-далеч от дървото
Тези неща според мен се усещат. Знаеш кога е просто трудно и кога сякаш е поставена контра.
Иначе в лоша карма по наследство не вярвам, по-скоро, че крушата не пада по-далеч от дървото
Има такива цикли... аз по едно време си бях въобразила, че лошите неща ми се случват по три. И като ми се случи нещо кофти, сериозна неприятност, или се разболее някой и аз очаквам да станат три. Добре, че спрях с тия глупости, защото верно влязох в някаква такава цикличност... до момента до който спрях да ги броя.
Като му изпие на човек чавка акъла да си въобрази нещо, проклятие не му и трябва.
не че на някого му трябва ценното ми мнение, но точно в проклятие не вярвам. иначе при толкова чути клетви, около мен жив човек нямаше да има.
------------
аз обаче не си обяснявам други неща /горе -долу като при 10'ц/, но ми се струват от по-друго естество. може би е цикъл, ама цикъл, цикъл, колко да е цикъл
, цяла вечност не е един цикъл, и не , не знам какво точно да отговоря. много са ми объркани нещата.
------------
аз обаче не си обяснявам други неща /горе -долу като при 10'ц/, но ми се струват от по-друго естество. може би е цикъл, ама цикъл, цикъл, колко да е цикъл
, цяла вечност не е един цикъл, и не , не знам какво точно да отговоря. много са ми объркани нещата. 
Не, не вярвам. Но вярвам, че колкото повече се замисляш върху тези неща и колкото повече се вторачваш в дреболиите, толкова повече гадости ти се случват. Или просто повече ги забелязваш. Ако днес се спъна и падна, а утре закъснея за работа, последното нещо за което ще си помисля са магии и проклятия.
Аз вярвам в "ответния удар" . Няма как да си правил само мизерии в живота си и да чакаш да се случи нещо друго. Всяко действие си има противодействие....
Не ми се вярва. То ако беше така, какво ли трябва да се случи на убийците на Оксана Макар, то това не са и хора...