А как разбра, че има родово проклятие?
По момчетата, бе. Нали в рода се раждали само момчета, малко проклятие ли е това? Като си представя колко снахи имат само, майкоуууу...
Пу-пу-пу, да не чуе дяволът!
- Публикувана: 30 март 2012, 11:22 ч.
- Последно мнение: 29 апр. 2019, 20:42 ч.
Вярвате ли в проклятието?
По момчетата, бе. Нали в рода се раждали само момчета, малко проклятие ли е това? Като си представя колко снахи имат само, майкоуууу...
Пу-пу-пу, да не чуе дяволът!
Не съм се залетяла по врачки и принципно съм/бях голям противник, но от 3 години някъде чувствам едни неща в/у живота ни, които ме карат да мисля, че 'има нещо'. Просто твърде много зор и мрак.
Тези неща според мен се усещат. Знаеш кога е просто трудно и кога сякаш е поставена контра.
Иначе в лоша карма по наследство не вярвам, по-скоро, че крушата не пада по-далеч от дървото
Тези неща според мен се усещат. Знаеш кога е просто трудно и кога сякаш е поставена контра.
Иначе в лоша карма по наследство не вярвам, по-скоро, че крушата не пада по-далеч от дървото
Абсолютно същото е и при мен.. Някъде от около 3г. насам, но виждам някаква светлинка в тунела.
Дано!
но от 3 години някъде
Някъде от около 3г. насам
Това вашето се усеща от всички хора по целия свят и се нарича Световна финансова криза, ама щом си мислите, че сте по-специални...
Това вашето се усеща от всички хора по целия свят и се нарича Световна финансова криза, ама щом си мислите, че сте по-специални...
Знам само, че когато някой много ме е наранил и ме предизвика да изпитвам силни негативни чувства към него, след това го сполетяват доста страхотии. Аз нарочно нищо не правя....И хич не се шегувам.....Вече ме е страх да се ядосам на някой - явно отрицателната ми енергия убива.... 
Нито вярвам, нито се замислям за проклятия. Но вярвам във възмездието и баланса.
Това да вярваш в причинно- следствените връзки напоследък ми се струва доста общо казано, а често хората го казват, защото... в живота си срещаме стотици хора, особено ако сме контактни и търсим нови запознанства, среди, хора... как можем да знаем, с кои имаме карма и с кои - не?
Кога правим добро или не и каква е тази карма, на мен ми се вижда доста сложно всичко и аз съм така объркана, че незнам кога постъпвам правилно или грешно, сякаш ми липсва ориентир.
Кога правим добро или не и каква е тази карма, на мен ми се вижда доста сложно всичко и аз съм така объркана, че незнам кога постъпвам правилно или грешно, сякаш ми липсва ориентир.
.... обаче като чуя за позитивното мислене и подсъзнанието, дето може всичко и.... 
То това е толкова пагубно, колкото и религиите....
И аз се замислих над това, че ако си правил злини на хората, ако си инатлив и крив човек, то не може да няма възмездие за това. Често ни се струва, че има безнаказаност, но си мисля, че не е така. Доброто и злото са винаги в борба, но има момент на равновесие и всеки си плаща за стореното. Сано не знам, ако не успеем преживе, дали децата ни ще плащат за грешките ни.
А дали наистина всеки си получава заслуженото и плаща за стореното ? А кой определя дали е достатъчно? Или просто това е начин да се утешим, когато се сблъскаме със злото?
Искам да разкажа нещо, което е много поучително предполгам за всички. Аз бях едни много недоволен от живота човек през последните години от 2010. Имах всичко ....здраве, красота, хубава работа, жилище малко но добре подредено, също живи и здрваи родители и бях недоволна. Недоволна от мястото където живея и от входа също от това че съм сама и нямам деца. Лях на 48 години и отдавна ми беше минало времето за това. Преживях тежка операция от дифузен перетонит през 2006 година. Едвам оцелях, но страдах и за това. Имах контакт с една жена която е било контактьорка но аз не съм го знаела. Тя ми е помагала но аз и срещу нея се обърнах като я обвиних че ми е виновна за съсипаният живот. Какво се случи......тя почина от рак а аз не я потърсих. После аз се омъжих за човека когото винаги съм обичала и една година по късно разбрах че тая е преродена във неговата внучка и също аз загубих всичко което имах. Жилището си, работата си, здравето си. Човек трябва да благодари на Господа всеки ден за това което му е дадено и когато е благодарен получава съответно и повече.
Ако има проклятие, значи някой има властта да го наложи. Човек да прокълне друг и да му причини зло. Е, ако някой има такива сили, да влияе върху житейския път на хората, или природните сили, защо не се възползва от тях, та да стане Господар на света, например, ами ще седи някакъв сульо и ще прави и разваля магии в някое диво село , или по телевизията за жълти стотинки?
Когато става въпрос за някакво възмездие обикновено е въпрос на съвест, или ако е за минали деяния на родители или прародители, е от автосугестия.
Когато става въпрос за някакво възмездие обикновено е въпрос на съвест, или ако е за минали деяния на родители или прародители, е от автосугестия.
Разбира се, че съществуват проклятия. Както има благословия, така има и проклятия.
Като попаднах на темата се сетих един случай. Преди повече от десетина години, когато Симо Саксофонски - мадридския шмекер беше още на власт, гледах някакво предаване по телевизия скат, в което обсъждаха далаверите на НДСВ и говореха как Саксофонски бил заграбил имоти от България, които не му принадлежат, как е прокудил българите да се скитат и да слугуват немили-недраги по чужбина, как предал български национални ресурси в чужди ръце... и си спомних тогава в предаването се обади една много афектирана българка и го прокле в ефир. След време синът му пострада много тежко в катастрофа и умря.