Как да му простя? И има ли смисъл...?

Моите родители,ако мога така да нарека баща ми,са се разделили когато съм била на 2г. и са се развели като съм станала на 3-4г.Много рядко ме е търсил,майка ми го е съдила два пъти за издръжка и е давал само за няколко месеца.Големият ми син е на 10г.,виждал го е един път преди три години,малкия е на 2г. и половина,още не го е виждал,само обещава,че ще се обади,ами обаждал се е един път,два пъти в годината и това е.Но на мен не ми пука!Няма какво да му прощавам,защото и не изпитвам такава нужда.Той се е държал лошо с майка ми,не се е сещал за мен,такъв човек няма как да ме заинтригува,макар и да е мой биологичен баща.Майка ми се омъже за втори път,когато бях на 8г.,вторият ми баща заслужава много повече да е мой баща.
Помисли си хубаво,тоя човек заслужава ли прошката ти,и дали въобще я иска,дали въобще му пука за теб...според мен не му пука.

Няма шанс да получиш положителна емоция от цялата работа, най-много да предадеш липсата и неизживянато отношение и на детето си... Трябва да го надраснеш и да продължиш напред.
Мисля си, че енергията и чувствата ни трябва да са насочени към хората, които го заслужават и отговарят с взаимност, останалото си е чист мазохизъм и напразно разпиляване.

Така че ти трябва да му простиш, но вътре в себе си, да простиш и на себе си, че си загубила време и мисли по някой, който не го е заслужавал, и ... да продължиш в мир 

Аз имам същото мото.
В живота срещаш нови хора, приятели, които с времето се доказват като такива, нищо не е статично - особено животът. Може пък и да опиташ се да се срещаш с баща си(родния). Ти трябва да вземеш сама решение и не отивай с "голяма кошница", защото от написаното от теб, аз поне не бих била оптимистка.

Мила, мисля, че каузата е отдавна загубена. Не си струва да си хабиш нервите, след като той не поема инициативата за общуване. Може и да не е лош човек, но явно сте се отчуждили. Ти имаш очаквания, на които той не отговаря. Не си причинявай нови разочарования - той отдавна не е част от живота ти. Ако искаше да види внука си щеше да те потърси.

Единственият начин да разсееш всички съмнения и въпроси е да му се обадиш.
Какъвто и да е резултата ,поне ще си наясно и без илюзии.

След като той не е проявил интерес, недей да го търсиш. Ще стане по-зле, защото има вероятност да те пренебрегне отново. И аз съм прекъсвала връзка с баща ми за много години, но после той ме потърси и той настояваше да се помирим, и пак ме разочарова много пъти, но вече не му обръщам внимание и не съм толкова ранима. Не съм го отсвирила пак заради сина ми, но все пак той проявява нечуван интерес за внука си и за това.

Мисля, че тук не става дума за това дали той заслужава да му се обадиш. Според мен ти просто имаш нужда да го направиш. След като от малка си се справяла с разочарованията, ако и сега се случи така - отново ще се справиш. Това е от онези ситуации в които няма какво да губиш. Можеш да му дадеш шанс заради себе си и детето или просто да продължиш както до сега. И в двата случая имаш собствен живот независещ от баща ти. Аз бих се обадила. Без очаквания, без мисли какво, ако. Просто така.

Здравейте!

Много благодаря на всички ви за мненията и съветите...

Както писахте, най-големият ми страх и това, което всъщност поражда страховете ми е, да не се разочаровам отново. Защото, въпреки на всякаква логика, отново залагам някакви очаквания . Ама съм си патица .

Той не ме е потърсил нито веднъж за тези години, но си мисля, или по-скоро се надявам, да е защото е уважил решението ми да не поддържам контакт с него . Но сега като се размисля, по-вероятно да е от безхаберие .

Лошото е, че тези мисли ме лишиха от сън и спокойствие последните седмици, ама буквално!  
И май по-добре да си спестя ново разочарование и хич да не се занимавам с него. Той си е уредил живота без мен, аз съм си уредила живота без него... Такива хора рядко се променят , а моя баща нА дАли е от тях.

Само да поясня, че "оная" я наричам "любовницата", защото тя мен по никакъв начин не ме прие, че съм част от неговия свят, не виждам нужда и смисъл аз да я приемам . Подозирам и нейната намеса в това да не сме си близки . Но пък щом тя му е по-важна от мен, няма да им развалям "семейната идилия" .
До колкото знам, още нямат деца, а са заедно от 9-10г .

Отново, много ви благодаря на всички, че ми показахте по-различна гледна точка на нещата. Малко да видя от друг ъгъл ситуацията. И за сега смятам решението си за правилно , а то е да си продължа живота и да спра да мисля за него .

hailie 
 
,точно така! 

Миличка, искаш ли да ти разкажа за мен? На 9г майка ми ни напусна, останах с баща си. На 15г (аз) той си хвана една, и я настани в къщи, като дори не ни запозна първоначално. Аз преглътнах и се държах приятелски. После тя настани дъщерите си постепенно (първо само събота и неделя, после и всеки ден) да живеят у нас. Спях с голямата и дъщеря на едно легло-нямахме място. Мащехата се държеше резервирано с мен-не ми говореше, ядяха заедно, но като влезех аз и млъкваха, ставаше ад. Гледах да съм по улиците след училище, не ми се прибираше в къщи. Ядях само, когато тях ги нямаше-тайно. На 18г ме приеха да уча в София и избягах от града с огромен кеф,че няма да съм там. На 19г, когато веднъж се прибрах, тя се напи и се скарахме направо вече, като ми заяви,че не съм си в моя дом, да се махам. Е, махнах се и не стъпих там-баща ми основно мълчеше. От тогава той си живее с нея и с дъщерите и. Не ми пращаше пари за живеене в София, нито за семестриални такси, живеех с мизерни пари от наема на бабиния апартамент (80 лв месечно), учех химия (при която е повече от задължително присъствие на упражнения и семинари), зарязах поне лекциите, прекъснах и една година и си намерих работа от втори курс. Той нито веднъж не ми с=е обаждаше-нито по телефон, нито в общежитието-как съм, какво правя....Преживях го, останах с баба си и дядо си, който пък почина преди 7 години.  Последно се засякохме преди месец при баба ми (неговата майка), която само ми остана като близък човек и той в пристъп на ярост след един скандал ми каза да се хвърля от някъде, по-добре щяло да е без мен. За какво прощаване ми говориш?

Леле, мишка върху книжка , ужасно!
Ама аз не мога да разбера какви са тези родители?? Направо ума ми го не го побира... Добре, че си избягала от там и не ти се налага да търпиш

Силно

Да, обаче,защото усещах от малка пълната липса на семейство бързах да създам свое, бързах до толкова сляпо,че не съм убедена към днешна дата, до колко съм с правилния човек, а имам две деца вече-бързах да имам свой дом, бързах да имам семейно спокойствие, човек до себе си, близък, на който да се доверя. Бързах твърде много, не гледах да се уверя наистина,че всичко е прекрасно, а гледах просто да имам човек до себе си, ужасявах се да съм сама, защото осъзнавах,че съм напълно сама. Мисля,че сгреших. Както и да е.

Оф..май така става по-принцип..От трън та на глог,че и по-висок..
Кураж дами! 

Той куража е налице, ама трябва нещо повече от него-ние ще издържим всякак, ама лошото е като има деца-трябва вече да прескачаш себе си, да мълчиш, да търпиш, за да не стане свидетел и детето ти на това, което ти си видяла като малка. Аз няма да разкажа на какво станах свидетел по време на развода едно време, грозно и страшно е за едно малко дете.
Всъщност съпруга ми  не е по-висок глог, дори напротив, мога да кажа,че е прекрасен човек май, ама явно аз с моята вече изкривена психика не мога да го оценя. Не се развеждам, защото не съм убедена,че е правилното решение. Имам толкова път да извървя, за да разбера какво точно искам от един мъж и дали той може да ми го даде, но пък не съм убедена, че някога ще разбера, защото си мисля, че мъжете са принципно свине и може би дори не успявам да видя хубавото. Страх ме е какви ценности ще предам на дъщерите си, не искам да мразят мъжете.

мишка върху книжка
Относно съпруга ти , ти сама си го казала - не вярваш на мъжете , затова не можеш да го оцениш..
мишле , извинявай ако въпроса ми е твърде личен , не си длъжна да отговаряш.
Но , ходила ли си на психолог , с когото да говориш за тези неща ?
Може би , ще си помогнеш . Може би трябва за малко да скриеш този страх някъде на дълбоко.
Само освобождавайки се напълно от страха и неприятните спомени , ще можете да продължите наистина напред. И ще виждате живота много по - цветен