Здравейте!
Това лято ще станат 4г. от както не съм виждала и не съм говорила с баща си. И това вече започна да ми тежи. Особено от както родих малкото човече.
Преди 4г., когато завърших, баща ми не пожела да дойде на бала ми. При все, че бях уредила къде да останат с любовницата му, която не понасям, но само и само да дойде...
Лятото се видяхме и аз повдихнах темата с цел да ми се извини, а той изръси само "Ами по баловете всички си взимат отпуска и нямаше как да дойда" 
. Стана ми ужасно! Сега като се сетя и....
Той никога не е бил отдаден баща. Наще се разделиха, когато бях на 12. 2 години почти не се виждахме и чувахме, при все, че живеехме в 2 съседни блока. И аз не съм го търсила. Когато станах на 15 решиха да се разведат, майка ми го осъди за издръжка и тогава започна да ми се обаджа по веднъж на месец, за да ми каже, че ми е пратил парите, "как си?" и толкова - 1мин. Някак си го преживявах, въпреки че когато съучениците ми говореха за бащите си - къде ги водили, как си говорили за еди-к'во си, ми ставаше ужасно мъчно. Според бракоразводното дело трябваше да ме взима всяка последна събота на месеца и по 1 месец лятната ваканция. Найсе! Ма много важно... и това го преживявах. Вечно си намираше оправдания защо да не го прави. И тъй като вече живеехме в различни градове, не се и виждахме по никакви поводи. Понякога се сещаше да ми се обади за РД, но не винаги
. Това - в общи линии.
Когато ми изръси тъпото оправдание защо не дойде на бала ми му пратих едно писмо, че повече не искам да ми се обажда и не го искам в живота си по никакъв повод.
Когато бях бременна в 8м. почина дядо ми(неговият баща, единственият ми останал от дядовците и бабите). Разбрах от хората. Нито се обади, нито ми вдигна когато му звънях. А на хората разправял съвсееем други неща
. До скоро ми беше смешно, но вече ми е обидно и се ядосвам. А когато родих - майка му се обадила да му каже, че е станал дядо, при все, че й забраних да го информира за каквото и да било, свързано с мен. А иначе, и те не се чуват - по никакви поводи! Много ме ядоса. После питал общи познати дали било вярно 
.
Не знам защо така съм се присетила за него... Като цяло го бях изтрила от живота си и си бях забранила да мисля за него. Ама майка ми преди няколко дни ми вика, че сина ми си имал все пак 2ма дядовци? Питам и "кой е вторият?" "Ами, баща ти". И се чудя може ли да е дядо на детето ми след като не е баща за мен?
Майка ми си има мъж, който много обича и мен, и детето ми. Винаги казвам на малкия, че това е дядо му. Защото така го чувствам. Защото с този човек съм много по-близка, от колкото някога съм била с баща ми.
И като цяло се чудя дали трябваше да съм толкова категорична? Дали не съм имала прекалено големи очаквания към него? Не искам повече да му се сърдя... Много ми тежи. Не мога в никакъв случай да кажа, че го мразя, даже трябва да си призная, че много го обичам. Обаче... Като цяло само страдание ми е донесъл.
Не, че искам съвет, то и какъв съвет може да се даде... Просто вече много ми тежи и исках да го споделя с някой безпристрастен към ситуацията.
Това лято ще станат 4г. от както не съм виждала и не съм говорила с баща си. И това вече започна да ми тежи. Особено от както родих малкото човече.
Преди 4г., когато завърших, баща ми не пожела да дойде на бала ми. При все, че бях уредила къде да останат с любовницата му, която не понасям, но само и само да дойде...
Лятото се видяхме и аз повдихнах темата с цел да ми се извини, а той изръси само "Ами по баловете всички си взимат отпуска и нямаше как да дойда" . Стана ми ужасно! Сега като се сетя и.... Той никога не е бил отдаден баща. Наще се разделиха, когато бях на 12. 2 години почти не се виждахме и чувахме, при все, че живеехме в 2 съседни блока. И аз не съм го търсила. Когато станах на 15 решиха да се разведат, майка ми го осъди за издръжка и тогава започна да ми се обаджа по веднъж на месец, за да ми каже, че ми е пратил парите, "как си?" и толкова - 1мин. Някак си го преживявах, въпреки че когато съучениците ми говореха за бащите си - къде ги водили, как си говорили за еди-к'во си, ми ставаше ужасно мъчно. Според бракоразводното дело трябваше да ме взима всяка последна събота на месеца и по 1 месец лятната ваканция. Найсе! Ма много важно... и това го преживявах. Вечно си намираше оправдания защо да не го прави. И тъй като вече живеехме в различни градове, не се и виждахме по никакви поводи. Понякога се сещаше да ми се обади за РД, но не винаги
. Това - в общи линии.Когато ми изръси тъпото оправдание защо не дойде на бала ми му пратих едно писмо, че повече не искам да ми се обажда и не го искам в живота си по никакъв повод.
Когато бях бременна в 8м. почина дядо ми(неговият баща, единственият ми останал от дядовците и бабите). Разбрах от хората. Нито се обади, нито ми вдигна когато му звънях. А на хората разправял съвсееем други неща
. До скоро ми беше смешно, но вече ми е обидно и се ядосвам. А когато родих - майка му се обадила да му каже, че е станал дядо, при все, че й забраних да го информира за каквото и да било, свързано с мен. А иначе, и те не се чуват - по никакви поводи! Много ме ядоса. После питал общи познати дали било вярно .Не знам защо така съм се присетила за него... Като цяло го бях изтрила от живота си и си бях забранила да мисля за него. Ама майка ми преди няколко дни ми вика, че сина ми си имал все пак 2ма дядовци? Питам и "кой е вторият?" "Ами, баща ти".
И се чудя може ли да е дядо на детето ми след като не е баща за мен?Майка ми си има мъж, който много обича и мен, и детето ми. Винаги казвам на малкия, че това е дядо му. Защото така го чувствам. Защото с този човек съм много по-близка, от колкото някога съм била с баща ми.
И като цяло се чудя дали трябваше да съм толкова категорична? Дали не съм имала прекалено големи очаквания към него? Не искам повече да му се сърдя... Много ми тежи. Не мога в никакъв случай да кажа, че го мразя, даже трябва да си призная, че много го обичам. Обаче... Като цяло само страдание ми е донесъл.
Не, че искам съвет, то и какъв съвет може да се даде... Просто вече много ми тежи и исках да го споделя с някой безпристрастен към ситуацията.
Съжалявам , че го казвам , но ........твоят житейски опит , малко или много се преплита с този на моето дете. 
така уж пише по ония психологически книжки за позитивни мисли и т.н. Това с очакванията/нагласата може и да не се получи 
Това са години наред да не се интересуваш от детето си, което търси контакт с теб, а според мен трябва да е обратното. И сега след година и половина да си играят на дядо и внуче...Безмислено ми звучи. И изобщо миличка защо искаш детето ти да се обърква? Имачовек, който е заслужиш да е дядо на детенцето ти, защо ще го объркваш и ще му натрапваш някакъв незаинтересован?
