SUPERNATURAL:God Bless Texas!!! Тема 40

Викаш-нек' пие, нек' мА бие 

Галче, нека мъжът ти да е жив и здрав и още дълго да се обичате.Между другото честит аватар.Точно по темата е

Пуци, благодаря много за субтитрите.Прекрасни са.

Бела, какви неща намираш.   Така ме разсмя.

искам да кажа, че вчера бързах да гледам серията и я гледах без субтитри... много ми хареса

всичко ми хареса... отдавна не съм се кефила така на серия....

 но днес съм се наканила довечера да си я пусна със суб. щом има хубави... защото напоследък направо не ми се четяха.... бяха кошмарни последните епизоди...

добре Ир се е заела...


КОЙ КАЗА СПАМ






















































и още нещо, което не знам от къде е, но е хубаво


и нещо 18 + (тоест Oniyuri  да не гледа!) , което не мога да разбера... колаж на Дженсън ли е или е някой друг (много красив) мъж, но аз вече във всички виждам Дженсън

Белс, страхотни гифчета! Тъкмо си търсех нов подпис, а Самито се е барнал като мен в оранж  Крадвам си го, нали може?

 
Галче
 

Алеле, майкооо! Белс, от де го барна тоз екземпляр в гръб? Наистина понаприличва на Дженсън... хихих, мокри сънища ще сънувам сега. Чай' да проверя има ли правилно изкривени крака, че да си кажем тежката дума приемаме ли го във форумния ни живот като "неистински-истински" образ на Тренера както онзи четящия чичко? )

 




Липсва им Импалка  

Ако ще ми се потрисате, хич не гледайте   цък

Оу, това е добро


Цвък:

Дейна, един в полугръб

Още много интересни неща тук

Леле, Галче, с тази първата снимка на Джаред тотално ми разказа играта.   А следващите... ехххх...  
Обаче последният линк с "още много интересни неща" не ми се отваря и шЪ сЪ бием...  

Белс, прекрасен ти е пик-спама, а тази картинка е направо невероятна. Страхотен Сами.  

Галче, жив и здрав да ти е Сашо!    Обичайте се много. 

Нагледах  се на хубави гифчета и снимки тази вечер. 

Добро утро 


Сега видях, че линка не се отваря. Като се прибера в къщи ще го потърся.

хахахахахахахахахахах

добро утро!!!!!

Разкошна серия! Така не съм се кефила отдавна!
И какво, пак почивка... Аман вече бе

Да бе, ненапочиваха се тия!  

Галче, ма много ти е хубав оранжевият потник! Пък и как добре ти стоииии  
Че и на подписа ти отива  
Абе, стилното си е стилно!


Редактирам се и гледам изпод вежди, така да знаете. Може ли никой да не продължи епизода?! Да трябва аз от дъното на Сатурновата си дупка да се вдигам и да пиша! Веднага да се засрамите!


- Не повече от досега откритото – отвърна Ричард, тръсвайки глава. – Обединихме се около становището, че водата е нещото, което ще ни свърши работа, но все още не сме сигурни как точно.
- Това можем да го проверим веднага след вечеря – каза Джейми като тръгна нагоре по стълбите. – Имаме си опитно зайче в мазето. Ако трябва ще го напълня с вода през всички възможни места, но ще разбера как да го убия. Но първо ще вечеряме. Умирам от глад.
- Забърках набързо едни спагети – каза й Ричард. – С любимия ти доматен сос.
Тя сложи ръка на кръста му и го погледна с присвити очи.
- Ммм, доброто ми момче! Десертът ще си го получиш по-късно.
Той се засмя, наведе се и я целуна по шията.
През тялото и премина тръпка. Обичаше го. О, колко го обичаше! Заради него беше загърбила толкова много неща. Беше се отказала от почти всичко, което я свързваше с предишния й живот. Беше готова да забрави напълно коя е в действителност стига той да е до нея. Дори смъртта на собствената й сестра не можа да я накара да се озлоби срещу човешкия вид. Даже в момента убийците й бяха останали в собствената й къща. Но пък Ийв си го търсеше. Невъздържана още от малка, тя просто беше прекалила. Джейми страдаше за нея, все пак й беше сестра, но въпреки това и през ум не й минаваше да търси възмездие.
Дошла случайно на тази планета в търсене на нови забавления, тя беше открила нещо, което никога не беше помисляла, че ще открие. Онова особено чувство, от което в корема й сякаш пърхаха пеперуди, а сърцето й биеше ускорено до пръсване. Онази сладка слабост в гърдите и коленете. Беше открила тези неизпитвани досега емоции в лицето на един мъж, едно крехко човешко същество, което беше успяло да й покаже различна гледна точка и да й предложи различен живот от този, който беше водила до момента.
Всичко това я беше накарало да се изправи срещу собствената си майка. Побесняла от смъртта на дъщеря си, тя търсеше кърваво отмъщение. Беше довела със себе си гнусните левиатани, за да се справят с човешкия род и да го изтребят до крак. Това, което не знаеше, обаче, беше, че другата й дъщеря правеше всичко възможно да провали този й план.
Джейми искаше едно нещо – да изтреби левиатаните и някак да убеди майка си да напусне планетата. Да се върне там, откъдето беше дошла.
Тя самата обаче щеше да остане тук. С Ричард. Защото той беше най-хубавото нещо, което някога й се беше случвало.
Вечеряха продължително време. Позволиха си малкият лукс да се отдадат на сладки приказки и шеги. Някак си се чувстваха добре от факта, че в мазето имаха обект, върху който да проведат експериментите си. Това означаваше само едно – напредък. Защото рано или късно, трудно или лесно, щяха да намерят начин да убият гадината, а след това и себеподобните му.
В това време, няколко щата по-нататък, Дикенсън седеше в един бар и пиеше поредната си водка. Съзнанието му беше съвършено ясно, тъй като алкохолът не му влияеше. Чувстваше се тъпо. От известно време насам нещо беше започнало да се пробужда у него и той не можеше да му даде име. Най близкото, което му хрумна като определение, беше „съвест”, наличието на която здравата го обърка. Каквто ти, направо го разтресе. Беше започнал да се дразни на Анчестра, на заповедите, които тя безцеремонно издаваше, на собствения си вид, на тъй наречените си братя. Знаеше, че Уинчестър са по петите им, а с тях работят някаква жена и още един мъж. Това, което не знаеше обаче, беше, че въпросната жена е дъщеря на шефката му. Явно и тя самата не знаеше все още, че собствената й плът и кръв се беше обърнала срещу нея и желанието й да обезсели малката планета, наречена Земя.

Здравейте !
Благодаря от сърце    на всички за положителната енергия - сигурна съм, че подейства.
Още едно благодаря за Галчето и Илинка за чудесната - о, Тексас, ооо - тема.

Тук русначетата са събрали учудващо много инфо за хърбата Гарт. Чета, че се е справил добре в последния епизод - отивам да се уверя .

Добро утро  
Импалко, добре си си дошла  
Розе, много увлекателно пишеш, жалко, че не си в екипа на сценаристите, та да пораздвижиш историята около левиатаните.
Това е линка, който не искаше да се отваря, надявам се сега да е ок.

Отново нищо не става   Копи и пейст това:   http://www.diary.ru/~solodkaterina/?tag=3579546   в нов таб  

В коментарите за тази снимка пише, че са с една и съща риза, но на мен не ми изглежда така. Май материята е различна  


А тук не ми стана ясно, дали Дженсън се е включил в някаква кампания или просто е изразил подкрепа към децата със синдром на Даун. Във всеки случай е трогателно