Индонезия- приключения около Екватора

Ninoto, хиляди благодарности  Летище Чанги наистина е уникално, затова и организирахме така полета си на връщане от Идонезия, че да имаме около 12 часа престой на него. За да се насладим на 6те му парка, спа зоната и басейна, безплатните му сити турове/ще са минали 20 дни от предишния ни престой в Сингапур и ще е хубаво пак да се разходим из града/ и куп още глезотии.А за слайдовете сега научих и е супер. Ще се възползвам с най-голямо удоволствие от тях Ние и без това сме любители на всякакви подобни атракциони и паркове, затова и лятото 1 седмица прекарахме в Порт Авентура

Пет пълни дни на Пукет - правилно ли разбирам ?


"Неволно се сетих за филма „Беднякът милионер”. Там малкото индийско момче ходеше да краде обувките, оставени пред Тадж Махал, на хората, влезли вътре. Е, за щастие ние си намирахме обувките всеки път. "

На моя човек му ги откраднаха пред мемориала на Ганди.
Само да бяхме гледали филма преди това .... 

Съвсем! 



Лелееее!  Явно  трябва да се сложи по една торба в дамската чанта/раница за такива случаи...

no_name, страхотни разкази и за Пукет, и за Индонезия. Искрено се забавлявах докато ги четях. Поздравления!    Споменаваш и пътуване до Мексико, него описала ли си го някъде? Стана ми интересно да те чета...

Благодаря, dechy !  
Не само Мексико, но доста дестинации не съм описала - Египет, Тунис, Китай, Тайван, Прага, Рим, мъничко Мадрид, Дубай, едно запомнящо се пътуване до Будапеща (за интервю в посолството на Мексико за виза). Дали не пропускам нещо...?   А някои от тях са били преди години и малко или много подробностите започват да се губят с времето...
Това са пътуванията, които са повече екскурзии, отколкото почивки.   Някои от тях би било много полезно да опиша, защото са много трудни за самоорганизиране и ще са в помощ на други хора. Най-сложното за организиране до момента беше това за Китай.  И докато за Рим и Прага - информация бол, то за Китай е толкова оскъдна....Как да си купиш билети за влак, от къде...как да се придвижиш от т.А до точка Б, колко струва....

no name, искрено ти се възхищавам за самоорганизирането на пътуването до Китай. Миналата година ходихме там, като на място в Пекин се присъединихме към рускоговоряща група. Във всеки град местните екскурзоводи се сменяха. Общо взето не е трябвало да се оправяме сами освен последния ден в Шанхай. Комуникацията беше непосилна, тъй като повечето китайци говорят само китайски и то в Шанхай, който е много по-космополитен град от Пекин да речем. Нещо толкова елементарно като да си вземем такси от центъра до хотела беше изпитание при условие, че имахме визитка на хотела с карта на района, но явно е била на английски, а не на китайски... Чак с втория таксиметров шофьор успяхме и то след около 15 минутно тюхкане, разглеждане на картата и обаждане по телефона.
Май трябва да прекръстим темата на "Азиатска" или нещо подобно...

Може би е било така навремето , но сега има страшно много инфо в нета .
Специално за влаковете в Китай и всяко друго кътче по света ето незамения източник на информация който превъзхожда всеки пътеводител :


http://www.seat61.com/China.htm

За нещастие Китай въведоха от тази пролет визи за българи , но пък с Мексико вече имаме безвизов режим.


П.С. Като помня някога как съм треперела и съм се радвала на шенгенска виза... не ми липсват тия времена

no_name ще е страхотно да ги опишеш тия преживявания , защото един ден никой няма да вярва колко сложно е било нещо което в един следващ момент ни се струва толкова елементарно  

Визата за Китай съвсем не е от тази пролет.   А проблемът с влаковете не е, че няма къде да им видиш разписанието или категоризацията на местата. Проблемът е, че и да го видиш - все тая. Билети за конкретен влак се продават най-рано 10 дни преди датата на пътуване, само лично (по и-нет не може) от града, от където е началната спирка или евентуално някаква схема да се достави по пощата до друг китайски град имаше, но обикновено няколко дни преди тръгването на влака всичко е разпродадено. С други думи най-много седмица билетите са в продажба. А ние за късмет трябваше да пътуваме за Пекин баш около 1 май, а знаете в комунистическите страни Денят на Труда си е национален празник и милиони китайци се юрват по влаковете тогава...Билети за високоскоростния влак също не се продават онлайн. Изобщо... ТОва само, като лек щрих...

Иначе, mallkata, съвсем права си, че трябва да се опише това. Ама пусто, отнема много от и без това ограниченото време....От кога мърморя, че денонощието трябва да се увеличи....

dechy, така е, китайците говорят само китайски. Голям ужас.  Даже и по хотелите е така. Затова при първа възможност молехме разни китайци да ни напишат на техния език разни неща, за да можем да стигнем до там с такси.
А пък знаете ли как се пазарихме за цена с един китайски таксиджия да ни закара до манастира Шаолин в Luoyang?!  Ама накрая се споразумяхме за цена, де.... Той грам чужд език не знаеше, ние грам китайски ("ни хау" не се брои).

Китай беше въвел безвизов режим , но от април тази година отново въведе визи за българи , като реципрочна мярка на нашата политика. Ааа сега се прочетох - имах предвид , че беше безплатно !!!

С билетите е малко сложно , но ако се плати на агенциите занимаващи се с това грижите ще са по-малко .
 www.chinatripadvisor.com, www.chinatraintickets.net, www.china-train-ticket.com

Да, действително от 01.04.2012 г. има такса за китайски визи за българи. Ние бяхме от последните уцелили безплатните визи - нашите са от 29.03.2012.
 no_name, ние също имахме приключение с манастира Шао Лин. На връщане от там имаше лека катастрофа по тесния път и страхотно задръстване. По едно време си мислех, че няма мърдане от там ни напред, ни назад. То бяха едни камиони, всеки гледаше да се промуши и съответно да запуши малкото възможни пролуки. Ужасен хаос! Накрая се намесиха някакви полицаи и успяхме да преминем.

Хайде след Коледа чакаме продължението за Тайланд 

Не знам кога и за колко време са били безплатни китайските визи, но нашите - от 2011 пролетта си бяха платени - около $30 беше еднократната. Затова и доста треперехме на транзита в Пекин отначало да не ни маркират визата, че сме влезли, защото после нямаше да имам как да влезем наистина...
Съвсем скоро ще има продължение на тайландския сериал.

Записвам се да следя. Много пътеписи съм чела, но твоя надминава всички взети заедно.
Другата година смятам с детето да посетим Бали. Спестих си търсенето на хотел благодарение на вас И ако не е тайна колко ви излезе пътуването до Тайланд и Бали и коя от двете дестинации те впечатли повече? Дано не е нахално от моя страна, просто да знам колко да заделя, ако искаш пиши на лични.

Със сигурност юли 2011 бяха безплатни , но за преди това не знам . Явно е просъществувало за доста кратко време .

П.С. Аз съм в привилигировано пложение , защото още не съм чела блога за Индонезия и докато чакам продължението на Тайланд ще има с какво да се занимавам

Тръгнахме към 05:30ч. Предният ден опитахме да се спазарим за цена до летището с няколко шофьора на улицата, които изглеждаха трайно неангажирани, но и на които явно им се нравеше това положение. Цената беше твърда – 800 бата.  Накрая решихме, че явно са в картел и понеже това беше и цената, ако си го поръчаме през нашия хотел, избрахме този вариант. На терминала за Domestic Flights Отново ни посрещна Lounge-а на Bangkok Airways, с които летяхме за Ко Самуи, разположихме се във фотьойлите, докато чакахме времето да мине. Обаче на този гейт бая се притеснявахме дали ще ни пуснат в кабината с раниците. Понеже вътрешните полети се извършват с по-малки самолети, има по-големи рестрикции за размера и тежестта да ръчния багаж. При максимум 5кг, нашите раници бяха някъде между 7 и 8 кг. Като се поогледахме, видяхме, че нашият ръчен багаж съвсем не е сред най-големите и все пак не отговаряхме на написаните изисквания. Дори донесоха мерилка непосредствено преди бординга.  Но започнаха да пускат от 2 места на гейта и ние се наредихме на опашката, която е по-далече от мерилката, "скрихме" се зад едни по-обемни хора и се правехме на приятно разсеяни. За щастие никой не ни направи проблем, а пък раниците се побраха в отделенията, предвидени за това. Полетът излетя в 9:35 и трябваше да трае около час, но пилотът явно е настъпал повечко, защото пристигнахме за 40 минути. А летището на о. Самуи е прекрасно! То е малко и  кокетно и честно казано изобщо не прилича на летище. Има много красиви градини и мини езерца, почти изцяло е открито (само с покрив отгоре),а не е с монолитна сграда голяма красота. Сефте виждахме такава концепция и много ни допадна! Бяхме си ангажирали взимане от хотела (не беше включено в цената), появи се дама с такси и табелка с нашите имена, метнахме се вътре и отново – на другия край на острова. Пристигнахме във Viva Vacation Resort. Настаниха ни в нашата къщичка и щом отворихме вратата разбрахме, че си е направо къщище. От външната врата се влиза в хол с диван и фотьойл, има телевизор на поставка,вградена в стената, която се върти и може да се гледа телевизия от хола или от спалнята, в зависимост на къде си го завъртял. Напред се излиза в коридорче, насреща е задната врата на къщичката, надясно – голям дрешник, от ляво – тоалетна, а до нея е вратата на банята. Банята беше огромна,  имаше хем вана, хем преградено отделение с душ и още една тоалетна. Банята и спалнята също са свързани и изобщо човек може да си прави обиколки, влизайки от едно помещение  в друго. Тъкмо се наточихме за вана и се оказа, че грам топла водичка не тече от кранчетата в нея.  Не знам защо така...проточеният бойлер ли не беше свързан, като хората....а на душа водата не беше гореща, но все пак достатъчно топла, за да се изкъпе човек. Поръчахме си тайландски масажи и легнахме на шезлонгите покрай морето. Масажите се правят на дървена платформа под дървен навес върху дюшеци на самия бряг, и е разкошно да чуваш плясъка на вълните, докато се наслаждаваш. Само дето ние не се наслаждавахме. Това тайландският масаж много боли.  Започнах да си мисля, че сме големи мазохисти да си го поръчаме. Зачудих се дали жената, която си изпробваше здравината на лактите върху мен, не си отмъщава за нещо... Най-кофти от всичкото беше, като започна с лакти да ме натиска по гръбнака. Реших, че не е достатъчно добра, за да улучи мястото ДО гръбнака. Но не би, такава е техниката...Накрая куцук-куцук се прибрахме до къщичката за кратка реанимация.  Вечерята се състоя в хотела. Откровено казано нямаше и къде много да се състои. Около нас нямаше почти нищо. Е, супермаркети – да, но толкоз. За сметка на това се оказа, че готвачът във Viva Vacation е много добър и останахме доволни. А какъв Hot Banana in Coconut Milk ни направииииии. Онзи предишния, дето го поръчахме на Патонг, ряпа да яде! А сервитьорът, който всъщност съчетаваше няколко длъжности, се оказа много приятно момче и дори си бъбрихме известно време. Басейнът на хотела изобщо не го пробвахме (отново...). Просто графикът ни беше твърде наситен и басейните бяха назад в приоритетите. В морето на Самуи също не се топнахме. Плажчето към Viva Vacatiob Resort беше сравнително чистичко, но морето домъкваше разни боклуци и хич не изглеждаше привлекателно, за да се цопне човек вътре. Като се бяхме излегнали на шезлонгите, дълго наблюдавахме една възглавница как се покклащаше от вълните до самия бряг...Започнахме да усещаме хронична умора... Спяхме по 4-5 часа на нощ (от зор да не изпуснем нещо  ) и това си каза думата. Неприятна изненада беше, че както на Пукет, така и в този хотел (а по-късно щяхме да разберем, че и в хотела в Банкок е така), климатикът духаше точно в леглото.    Не знам кой е избирал разположението му, но никак не е бил компетентен. То нито да го спреш този климатик, нито пък да го пуснеш. Извадихме олекотената завивка, която бяха напъхали в плик, изключихме въпросният електроуред и пробвахме да спим само на вентилатора от хола, който почти не се усещаше в спалнята...И това не беше много добре...Излишно е да казвам, че се върнахме в България болни. Ама и това мина....