Само вечер сядаме заедно.Иначе през деня кой,когато му се яде.
- Публикувана: 12 ян. 2006, 13:36 ч.
- Последно мнение: 17 ян. 2006, 10:32 ч.
Ядете ли цялото семейство заедно?
Тъкмо щях и аз да вметна за салатките! 
Ние се прибираме заедно, веднага правим вечеря и сядаме на масата-много държа на това, ние си оставаме на масата, говорим си, обсъждаме семейни дела, коментираме случки и новини-така е било при родителите ми и аз внесох тази приятна традиция и при нас. Много ми се разваля настроението, ако не се съберем в събота на закуска заедно.
Ние се прибираме заедно, веднага правим вечеря и сядаме на масата-много държа на това, ние си оставаме на масата, говорим си, обсъждаме семейни дела, коментираме случки и новини-така е било при родителите ми и аз внесох тази приятна традиция и при нас. Много ми се разваля настроението, ако не се съберем в събота на закуска заедно.
Когато бях дете се хранихме заедно на вечеря и ми беше много приятно, че всички бяха заедно и някакси чувствах топлината на семейството. Мен не ме държаха до края на тяхната вечерята (тяхната беше дълга - със салатки и много приказки). Много искам да го наложа и сега, но ние вечеряме късно, ама не съм се отказала, само приказвам на мъжа, колко е важно да започне да си идва по-рано.
Винаги вечеряме заедно, а през уикендите сме заедно и на обяд. Винаги е било така и го приемам за нещо нормално и естествено. Дори досега не се бях замисляла за това... Явно сме си изградили такъв режим, че огладняваме по едно и също време. Мисля, че все пак сме си създали много хубава традиция.
Да заедно вечеряме /вече/. В моето семейство се сядаше задължително заедно на масата вечер и много исках и при нас да е така.
За съжаление мъжът ми гледа ТВ с едно око /говорили, спорили и сме се карали по въпроса поне 100 пъти/, а Дариа въпреки че предпоитам за сега да яде преди нас сама, се настанява на масата още щом види, че покривката е сложена. После започва да си иска нещо от храната ни, бърка в чинията на баща си, дърпа чашите и... Уффффф, кога ще стане човек?
За съжаление мъжът ми гледа ТВ с едно око /говорили, спорили и сме се карали по въпроса поне 100 пъти/, а Дариа въпреки че предпоитам за сега да яде преди нас сама, се настанява на масата още щом види, че покривката е сложена. После започва да си иска нещо от храната ни, бърка в чинията на баща си, дърпа чашите и... Уффффф, кога ще стане човек?
Лекси, може би, ако вечерята е единственото време, в което можете да се видите и съответно Цвети да пообщува с баща си, тогава липсата на такава, може би е проблем. Но пък, ако след като се приберете, правите разни неща заедно, двамата се занимавате с Цвети и т.н, едва ли от това, че не вечерят заедно, ще куцат взаимоотношенията им.
Аз също обичам да се храним заедно, но през седмицата, след градина, Ради е ужасно гладен и ако не сме достатъчно бързи да му дадем да хапне, става и ужасно нервен (нещо супернехарактерно за него) или се опитва да се засити с бързи въглехидрати. По-късно, евентуално, Ради сяда на масата с нас, но не винаги. Но пък и двамата обичат активно да се занимават заедно - баща му го води на градина, често играе с него, четат заедно, разхождат се, гледа го, когато Ради е болен и т.н.
Събота и неделя, иначе, сядаме заедно на масата, а закуската обикновено е приятен повод за
.
Аз също обичам да се храним заедно, но през седмицата, след градина, Ради е ужасно гладен и ако не сме достатъчно бързи да му дадем да хапне, става и ужасно нервен (нещо супернехарактерно за него) или се опитва да се засити с бързи въглехидрати
. По-късно, евентуално, Ради сяда на масата с нас, но не винаги. Но пък и двамата обичат активно да се занимават заедно - баща му го води на градина, често играе с него, четат заедно, разхождат се, гледа го, когато Ради е болен и т.н.Събота и неделя, иначе, сядаме заедно на масата, а закуската обикновено е приятен повод за
.
За мен храненето е ежедневен ритуал, които си има необходимите изисквания: всички да седнат на масата, да се говорят само приятни неща по време на храненето, да се сервира в красиви съдове, добре приготвената и добре поднесената храна, да се изчаква всички да започнат и свършат едновременно !
Трудно е да се постигне, но така съм възпитана и смятам, че така е редно.
"Храната , ако не е отрова е лекарство" !
С храната поемаме или положителна енергия / ако е прясно сготвена, с любов, без консерви и химикали, и поднесена в красиви съдове, добре аранжирана / или отрицателна енергия / ядосана никога не готвя, не понасям консерви и консерванти, химията не дишам съвсем /.
Не мога да проумея, как някои хора ядат претоплени от хладилника храни, приготвени преди дни, а някои от замръзените преди месеци ! Та това е просто отрова, в най-добрия случай БАЛАСТ !
Трудно е да се постигне, но така съм възпитана и смятам, че така е редно.
"Храната , ако не е отрова е лекарство" !
С храната поемаме или положителна енергия / ако е прясно сготвена, с любов, без консерви и химикали, и поднесена в красиви съдове, добре аранжирана / или отрицателна енергия / ядосана никога не готвя, не понасям консерви и консерванти, химията не дишам съвсем /.
Не мога да проумея, как някои хора ядат претоплени от хладилника храни, приготвени преди дни, а някои от замръзените преди месеци ! Та това е просто отрова, в най-добрия случай БАЛАСТ !
Хи, хи 
yanita и аз това бях тръгнала да питам, но си ме изпреварила 
Вече имам и отговор от половинката Знаех, че ще си навре носа във форума по някое време Ще се жертва тая вечер да приседне на общата трапеза, пък дано му хареса 
yanita и аз това бях тръгнала да питам, но си ме изпреварила Вече имам и отговор от половинката
Знаех, че ще си навре носа във форума по някое време Ще се жертва тая вечер да приседне на общата трапеза, пък дано му хареса Лекси, нарежи някакво мезе на човека и му сипи аперитив, може пък да му хареса
.Приятна вечер
.