Лекси, как мина вечерята 
?
? - Публикувана: 12 ян. 2006, 13:36 ч.
- Последно мнение: 17 ян. 2006, 10:32 ч.
Ядете ли цялото семейство заедно?
Лекси, как мина вечерята ?
?
Е, нямаше пълен синхрон в яденето, но се засекохме за 30 мин. и тримцата на масата. Продължаваме така
Да, сядаме на масата заедно вечер, но за ядене е трудно да отговоря еднозначно. Ние с баща му ядем, но Денислав скача, играе, хапла по малко, обикаля масата и така...
И аз държа на общото ядене. Случва се и да ядем поотделно, но все пак гледам да се засичаме на масата.
Да, винаги, когато има възможност.
Това е правило. Аз държа да се храним заедно на вечеря и през почивните дни. Това се спазва. Децата знаят и търпят, ако баща им закъснее. До 20.00 някъде чакаме, ако той се забави сядаме ние четиримата. Пак заедно. Няма начин да позволя някой да мъкне от хладилника и да не чака останалите. Вечерята остана единственото време, което се събираме заедно и ако и това пропуснем, би било глупаво.
Онзи ден свекърва ми беше у нас и синът ми се размрънка, че е гладен. Беше някъде към 18.00 часа. Казах да си вземе 2 бисквити, ябълка или банан. Той продължи да хленчи. Тя се намеси и предложи да му сипе да вечеря /бях готвила, яденето беше още топло/. Казах "не, да си вземе бисквити". Ама защо, нали имало топло ядене. 10 пъти ми напомни, сякаш аз съм кацнала току-що от Марс и идея си нямам какво има за ядене. Казах, че няма да яде, докато не се съберем всички. Това е! Тя после разказа на мъжа ми, че не съм дала на Крисо да вечеря, безкрайно учудена, че съм настояла детето гладно да чака. Обясних й, че децата чакат да се съберем всички и не се разрешава всеки когато поиска да влачи и дъвче.
Онзи ден свекърва ми беше у нас и синът ми се размрънка, че е гладен. Беше някъде към 18.00 часа. Казах да си вземе 2 бисквити, ябълка или банан. Той продължи да хленчи. Тя се намеси и предложи да му сипе да вечеря /бях готвила, яденето беше още топло/. Казах "не, да си вземе бисквити". Ама защо, нали имало топло ядене. 10 пъти ми напомни, сякаш аз съм кацнала току-що от Марс и идея си нямам какво има за ядене. Казах, че няма да яде, докато не се съберем всички. Това е! Тя после разказа на мъжа ми, че не съм дала на Крисо да вечеря, безкрайно учудена, че съм настояла детето гладно да чака. Обясних й, че децата чакат да се съберем всички и не се разрешава всеки когато поиска да влачи и дъвче.
Не съм много съгласна с теб - аз бих дала на детето да яде, щом е огладяняло, а не да се залъгва с бисквити, после като седнете всички да вечеряте, не се знае дали ще се храни както трябва.
Свекърите и те като им ходим на гости държат да се сяда на масата заедно вечер. Да, ама не винаги е удачно - те живеят на село, имат животни, докато ги нахранят и т.н., то станало едва ли не нощ, а аз да ги чакам и да умирам от глад...
А и детето докато го ориентираме вечер, и аз заспивам до него..гладна...
Според мен зависи от ситуацията в семейството, кой до кога е на работа и т.н.
Ние вечеряме заедно тримата, през почивните дни заедно закусваме и обядваме (с малки изключения), но винаги съм казвала на мъжа ми да не ме чакат да се прибера от работа, а да вечерят - може пък детето да огладнее преди да се прибера...
Аз правя кански опити да организирам съвместно ядене, не напълно успешни засега. Но не съм се отказала. Първата и голяма победа е да се яде само в кухнята (кухнята не е малка, масата е по-удобна и има къде да седнат всички) и да няма телевизор.
Най-мразя да се седне на обяд или вечеря и да се пусне телевизор. Всички се втренчват и преживят, без да си кажат нищо, освен "Подай ми солта, моля" или още по-лошо - коментари на това, което се гледа.
Най-мразя да се седне на обяд или вечеря и да се пусне телевизор. Всички се втренчват и преживят, без да си кажат нищо, освен "Подай ми солта, моля" или още по-лошо - коментари на това, което се гледа.
Едно време с родителите сядахме само събота и неделя на обяд.
Сега мъжа ми ме научи да сядаме всяка вечер със салатка и ракийка
на лаф.
Децата играят наоколо /трапезарията ни е в хола/. Щом сложа яденето сядат и те - баткото на стол с нож и вилица, а бебето в скута на баща си /може да седи така цял час/ и само замезва - яде сирене като бесен /слагаме в една чиния на масата само за него/ и си трае. Него го храня по-късно самостоятелно.
Сега мъжа ми ме научи да сядаме всяка вечер със салатка и ракийка
на лаф. Децата играят наоколо /трапезарията ни е в хола/. Щом сложа яденето сядат и те - баткото на стол с нож и вилица, а бебето в скута на баща си /може да седи така цял час/ и само замезва - яде сирене като бесен /слагаме в една чиния на масата само за него/ и си трае. Него го храня по-късно самостоятелно.
За съжаление както прочетох и по нагоре и ние не сядаме винаги заедно на масата 
Таткото излиза сутрин рано и се прибира вечер към 8:30-9:00 сипва си един аператив и то стане към9:30. Аз повечето пъти го дочаквам но малката със сигурност неможе .През почивните дни (и то само в неделя,защото работи и в събота 
) гледам поне да обядваме и вечеряме заедноно пак не се получава всеки път 
Таткото излиза сутрин рано и се прибира вечер към 8:30-9:00 сипва си един аператив и то стане към9:30. Аз повечето пъти го дочаквам но малката със сигурност неможе .През почивните дни (и то само в неделя,защото работи и в събота ) гледам поне да обядваме и вечеряме заедноно пак не се получава всеки път 
Много ни се иска, обаче е невъзможно с неговото работно време. В събота отново е на работа цял ден, така че само в неделя на обяд, когато обикновенно сме на гости у нашите или у майка му.
Иначе аз съм привърженик на идеята и смятам, че това наистина оказва влияние на малчовците. Като бях дете така се хранехме в къщи, но и времената бяха други. Само едно не мога да разбера все още- защо баща ми непрекъснато повтаряше: "Когато ям съм глух и ням"
. Не съм съгласна с него и до ден днешен.
Сега пък като хапваме с тях не можем да си затворим устите - започваме от вкусното ястие на майка ми и после не се знае в коя посока ще поемем, но пък е по-задушевно от колкото да мълчим и да се правим на културни.
Иначе аз съм привърженик на идеята и смятам, че това наистина оказва влияние на малчовците. Като бях дете така се хранехме в къщи, но и времената бяха други. Само едно не мога да разбера все още- защо баща ми непрекъснато повтаряше: "Когато ям съм глух и ням"
. Не съм съгласна с него и до ден днешен. Сега пък като хапваме с тях не можем да си затворим устите - започваме от вкусното ястие на майка ми и после не се знае в коя посока ще поемем, но пък е по-задушевно от колкото да мълчим и да се правим на културни.