- Публикувана: 7 апр. 2012, 16:15 ч.
- Последно мнение: 10 апр. 2012, 22:09 ч.
Каква е вината на Фатмагюл? (Fatmagül'ün Suçu Ne ?) - Тема 99
Здравейте ! Потресена съм ! Поклон пред паметта на Мерал Окай - брилянтен сценарист, винаги ще я помня и ще остане в сърцето ми ! Тя ми подари най-прекрасните емоции с Ако бях Облак !
Благодаря за преведената серия и за слухчетата
Хриси, евентуалното излекуване на Мустафа в клиника няма отношение към намаляне или отменяне на присъдата му. Няма законово основание за това. По време на процеса не е доказано,че Мустафа има психически проблеми, за да се сметне това и евентуално да се намали присъдата му. Няма как да му се размине затовора, най-много заради добро поведение на по-късен етап да му намалят с няколко годинки, евентуално.
Благодаря за преведената серия и за слухчетата
Хриси, евентуалното излекуване на Мустафа в клиника няма отношение към намаляне или отменяне на присъдата му. Няма законово основание за това. По време на процеса не е доказано,че Мустафа има психически проблеми, за да се сметне това и евентуално да се намали присъдата му. Няма как да му се размине затовора, най-много заради добро поведение на по-късен етап да му намалят с няколко годинки, евентуално.
, да почива в мир Мерал 
Доколкото знам беше болна от рак на панкреаса, много трудно победим. От същата болест си отиде и Патрик Суези 
Зори , благодаря. Успокои ме. Мисля, че е крайно време да спрат да ни занимават с него. 70 серии са ми предостатъчни. Нагледах се на сините му очи. Ако му ги затворят завинаги, ще отърват и него и нас, да не говорим за Ф и К. Днес съм особено кръвожадна.
Новината за Мерал наистина ме натъжи.
, благодаря. Успокои ме. Мисля, че е крайно време да спрат да ни занимават с него. 70 серии са ми предостатъчни. Нагледах се на сините му очи. Ако му ги затворят завинаги, ще отърват и него и нас, да не говорим за Ф и К. Днес съм особено кръвожадна.Новината за Мерал наистина ме натъжи.
Димана,силно вярвам във Фахретин.От позицията на времето,възрастта и опита,той ще направи необходимото.А да не забравяме,че Фахретин безрезервно обича сина си-това е много важно.
Абсолютно!А може би Фахретин ще научи Керим, че най-голямата болка идва от недоизказаните съмнения. Фахретин ще подаде бащината си ръка и ще поведе сина си напред във вътрешният му мир.
Керим трябва да се научи да приеме съществуването на Мустафа. Мустафа е жив човек, независимо къде е в затвора или в лудницата. На Керим му пречи сянката на Мустафа, която той оставя навсякъде. Керим ще продължи да се среща със съществуването на Мустафа. След превода на серията става ясно, че Мустафа ще свидетелства в полза на Фатма. Ясни са неговите желания и мераци и защо ще свидетелства по делото срещу Решат исие. Мустафа бе помолен за това и от адвокат Йомер. Така, че волю не волю и Фатмагюл и Керим поне още веднъж ще се срещнат с Мустафа. Това трябва да приемат и преодолеят двамата, без мълчание помежду си, без желание за предпазване на другия от болката при споменаване името на Мустафа. Само така ще заличат неговата сянка.
Аз имам друг сценарий за Мустафа.
Той продължава да пише.Тези писма обаче вече не играят същата роля,както в последните епизоди.
Получава от адвокат предупреждение,че трябва да престане да пише на Фатмагюл,но той не спира.
През това време сватбата вече е факт,нашите сладурчета се обичат още повече,Фатмагюл чака дете,а Мустафа по някакъв начин разбира това.Първо разбира се не иска да вярва,иска среща с някой с надеждата ,че ще се отхвърлят тези „слухове“,но не му се оправдават очакванията.На него му прегряват бушоните и започва да буйства и да налита на всеки,слагат го на успокоителни,после се прави,че се е успокоил,връщат го в килията.Мустафа се самоубива,но преди това написва едно предсмъртно писмо, в което обвинява Фатмагюл и оправдава себе си.
Той продължава да пише.Тези писма обаче вече не играят същата роля,както в последните епизоди.
Получава от адвокат предупреждение,че трябва да престане да пише на Фатмагюл,но той не спира.
През това време сватбата вече е факт,нашите сладурчета се обичат още повече,Фатмагюл чака дете,а Мустафа по някакъв начин разбира това.Първо разбира се не иска да вярва,иска среща с някой с надеждата ,че ще се отхвърлят тези „слухове“,но не му се оправдават очакванията.На него му прегряват бушоните и започва да буйства и да налита на всеки,слагат го на успокоителни,после се прави,че се е успокоил,връщат го в килията.Мустафа се самоубива,но преди това написва едно предсмъртно писмо, в което обвинява Фатмагюл и оправдава себе си.
Днес настроението ми е в синхон с Керимовото:
Тъгата е навсякъде около мен,
а щастието ми в нея се разтваря...
И всичко, всичко е във неин плен.
Тъгата и душата ми изгаря...
Издухва като вятър моите мечти...
Очите ми изгубват своя блясък -
превръщат се във извор на сълзи...
И всяка бръчка на лицето ми е неин отпечатък...
Изсмуква вярата от моя ден...
Надеждите отлитат като птички...
И сякаш рицар съм със дух сломен,
изгубил още незапочнатите битки...
Пречупва и най-смелия ми ден...
Тъгата донкихотовското в мен убива...
Дали ще се смили и този път над мен?
Дали и този път ще ме остави жив/а?
Автор: lunna-svetlina
Тъгата е навсякъде около мен,
а щастието ми в нея се разтваря...
И всичко, всичко е във неин плен.
Тъгата и душата ми изгаря...
Издухва като вятър моите мечти...
Очите ми изгубват своя блясък -
превръщат се във извор на сълзи...
И всяка бръчка на лицето ми е неин отпечатък...
Изсмуква вярата от моя ден...
Надеждите отлитат като птички...
И сякаш рицар съм със дух сломен,
изгубил още незапочнатите битки...
Пречупва и най-смелия ми ден...
Тъгата донкихотовското в мен убива...
Дали ще се смили и този път над мен?
Дали и този път ще ме остави жив/а?
Автор: lunna-svetlina
За съжаление моето добро настроение се изпари с новината за Мерал!
А сега и като изгледах серията с превод съвсем ми се скофти.
Искам да благодаря отново,защото много ми допадна превода от турски .Не искам да засягам и другите момичета,които превеждат,разбира се,но първоизточникът си е важен, а на мен ми харесва да е възможно най-близо до него!
Много се ядосах на Керим,да си призная.Как може да си позволи да каже,че ако не е готов с къщата, ще отложат сватбата със седмица две????Това, ако ми го каже на мен ще постъпя доста крайно!Не може да се отлага сватбата и то защото е решил да заминава,напълно в противоречие на решенията му преди ден.Фатмагюл го преглътна това,но аз на нейно място не бих могла!
Раздразних се отново! 
Да добавя,че на мен Мустафа не ми се струва изобщо да полудява,не знам защо така го виждат неговите "приятели" съкилийници.Стои си пише си, ми кво да прави друго?!
А сега и като изгледах серията с превод съвсем ми се скофти.
Искам да благодаря отново,защото много ми допадна превода от турски
.Не искам да засягам и другите момичета,които превеждат,разбира се,но първоизточникът си е важен, а на мен ми харесва да е възможно най-близо до него! Много се ядосах на Керим,да си призная.Как може да си позволи да каже,че ако не е готов с къщата, ще отложат сватбата със седмица две????Това, ако ми го каже на мен ще постъпя доста крайно!Не може да се отлага сватбата и то защото е решил да заминава,напълно в противоречие на решенията му преди ден.Фатмагюл го преглътна това,но аз на нейно място не бих могла!
Раздразних се отново!
Да добавя,че на мен Мустафа не ми се струва изобщо да полудява,не знам защо така го виждат неговите "приятели" съкилийници.Стои си пише си, ми кво да прави друго?!
Мустафа не е луд и няма и да полудее. Той е третия главен герой в нашия филм, антипода на Керим, и за това искаме- не искаме , ще е с нас до края.
Диманка - Значи ще свидетелства в полза на Ф? С какви мотиви?
не мога да гледам сега превода. Благодаря на момичетата за труда им, ама защо до сега си мислех, че се превежда на доброволни начала, а не за някого конкретно...., всъщност не е важно ...и аз също съм доволна е преводите ще са от турски. Още веднъж с благодарност към всички отделили отт времето си за нас...
Диманка - Значи ще свидетелства в полза на Ф? С какви мотиви?
не мога да гледам сега превода. Благодаря на момичетата за труда им, ама защо до сега си мислех, че се превежда на доброволни начала, а не за някого конкретно...., всъщност не е важно ...и аз също съм доволна е преводите ще са от турски. Още веднъж с благодарност към всички отделили отт времето си за нас...
Много е тъжно и жалко,когато хубави хора ни напускат.Аз обаче силно вярвам,че за хубавите хора е отредено и хубаво място на другия свят.Убедена съм,че тъгата на живите е нещо нормално,но че утехата за далеч по-съвършеното друго измерение трябва да надделее,защото когато обичаме трябва да можем и да се разделим с любимите хора,ако за тях това е по-добре,ако така душата им ще намери по-бързо своя покой.Може би затова са тези 40 дена,време за тъга и за раздяла.Лесно е да се каже,трудно е да се направи,но може би това е предизвикателството към нас живите.
Най-важните неща-раждането и смъртта-така или иначе не зависят от нас.
Извинете ме,че се разплямпах на тази тема.
Най-важните неща-раждането и смъртта-така или иначе не зависят от нас.
Извинете ме,че се разплямпах на тази тема.
Много е унило настроението в темата в унисон с мрачното и студено време на вън и тъжната вест..Ето нещо от мен 
Притча за усмивката
Притча за усмивката
Скрит текст:
Това било отдавна, много, много отдавна, когато хората нямали още усмивка.
Да, имало такова време.
Живеели хората тъжно и унило. Светът бил за тях сиво-черен. Блясъка и величието на Слънцето те не забелязвали, звездното небе не им носело възторг, не познавали щастието на любовта.
В тази незапомнена епоха един добър ангел от Небесата решил да се спусне на Земята, тоест да се въплати в тяло, тоест да се роди и да изпита земния живот.
"Но с какво ще се явя при хората?" - запитал се той.
Не му се искало да отиде на гости при човечеството без подарък. И тогава се обърнал към Отеца за помощ.
-Подари на хората това - казал Той и му подал мъничка искра, която светела във всички божествени цветове.
-Какво е? - удивил се добрият ангел.
-Това е Усмивка, - отвърнал Отецът - сложи я в сърцето си и я занеси на хората като подарък.
-И какво ще им даде тя? - попитал ангелът.
-Ще им донесе особена енергия на живот. Ако хората я овладеят, ще намерят път, по който да утвърждават постиженията на духа.
Добрият ангел поставил удивителната искра в сърцето си.
-Хората ще разберат, че са родени един за друг, ще открият любовта в себе си, ще видят красотата. Само трябва да бъдат внимателни с енергията на любовта, иначе ...
И точно в този миг добрият ангел се спуснал от Небесата на Земята, тоест въплътил се в тяло, тоест родил се и не чул последните думи на Отеца.
Новороденото заплакало. Но не защото се изплашило в тъмната пещера или от угрижените, едва различими лица на хората, надвесени над него и гледащи го в недоумение. Заплакало от обида, че не успяло да чуе, защо хората трябва да бъдат внимателни с Усмивката. Не знаело как да постъпи - да им подари ли донесената за тях Усмивка или да я скрие?
Решило - извадило от сърцето си искрицата и я закачило в ъгълчето на устата си.
"Ето ви подарък хора, вземете!" - мислено съобщило то.
И в този миг пещерата се озарила от завладяваща светлина. Това била неговата Първа Усмивка, а угрижените хора видели Усмивка за първи път. Те се изплашили и закрили очи. Само угрижената майка не могла да откъсне очи от необичайнато явление, сърцето и се развълнувало, а на лицето и се отразило това очарование. Станало и хубаво.
Хората отворили очи и приковали поглед в усмихващата се жена.
Тогава младенецът се усмихнал на всички още веднъж, и още веднъж, и още ...
Хората ту затваряли очи, неиздържайки на силното сияние, ту ги отваряли. Накрая привикнали и се опитали да подражават на младенеца.
На всички им станало приятно от необичайното чувство в сърцето. Усмивката изтрила угрижеността от лицата им. Очите им засветили от любов и светът се покрил с багри. Цветовете, слънцето, звездите предизвиквали у тях чувство за красота, удивление и възхищение.
Добрият ангел, който живеел в тялото на земния младенец, предал мислено на хората названието на необичайната енергия на живота. Той бил щастлив, че е донесъл на хората такъв чудодеен подарък. Но понякога се натъжавал и плачел. Майката мислела, че бебето е гладно и му подавала гръдта си, а той скърбял за това, че не успял да предаде и предупреждението, как хората да се отнасят вимателно с енергията на любовта.
Така дошла Усмивката при човечеството.
Тя се е предала и на нас, хората от настоящата епоха.
А ние ще оставим тази енергия на следващите поколения.
Но дошло ли е до нас знанието, как трябва да се отнасяме към енергията на Усмивката? Усмивката носи мощ. Но как да я използваме само за добро, но не и за лошо?
Може би вече нарушаваме някакъв важен закон на тази енергия? Да кажем, усмихваме се фалшиво, усмихваме се равнодушно, усмихваме се насмешливо, усмихваме се злорадо. И вредим на себе си и на другите.
Трябва да разплетем тази загадка или се налага да чакаме, докато се спусне от Небесата нашият добър ангел, носещ пълната вест за енергията на Усмивката?!
Само да не е късно!
"Усмихвайте се на собственото си Аз! Усмихвайте се на всекиго! Усмихвайте се на децата! Усмихвайте се на Този, който Ви е изпратил!" - бих казал аз.
Но някой ще ми възрази:"А ако не искам да се усмихвам? Ако нямам настроение, да се усмихвам ли все пак?"
Друг ще добави:"Глупаво е да стоиш постоянно ухилен!"
Трети ще ме опровергае:"Има човешки характери, в които не се вписва усмивката!"
Ще се намери и четвърти, който да постави условие:"Когато животът стане по-добър, тогава ще се усмихвам."
Така ще кажат тези, които не знаят, че усмивката идва от сърцето и всички усмивки, които не идват от там са от лукавия. Те не знаят още и за това, че усмивка, която идва от сърцето , преобразява живота и го прави красив. Не животът храни усмивката, а усмивката храни живота.
Източник http://prit4ite.blogspot.com/2010/05/blog-post_19.html
Да, имало такова време.
Живеели хората тъжно и унило. Светът бил за тях сиво-черен. Блясъка и величието на Слънцето те не забелязвали, звездното небе не им носело възторг, не познавали щастието на любовта.
В тази незапомнена епоха един добър ангел от Небесата решил да се спусне на Земята, тоест да се въплати в тяло, тоест да се роди и да изпита земния живот.
"Но с какво ще се явя при хората?" - запитал се той.
Не му се искало да отиде на гости при човечеството без подарък. И тогава се обърнал към Отеца за помощ.
-Подари на хората това - казал Той и му подал мъничка искра, която светела във всички божествени цветове.
-Какво е? - удивил се добрият ангел.
-Това е Усмивка, - отвърнал Отецът - сложи я в сърцето си и я занеси на хората като подарък.
-И какво ще им даде тя? - попитал ангелът.
-Ще им донесе особена енергия на живот. Ако хората я овладеят, ще намерят път, по който да утвърждават постиженията на духа.
Добрият ангел поставил удивителната искра в сърцето си.
-Хората ще разберат, че са родени един за друг, ще открият любовта в себе си, ще видят красотата. Само трябва да бъдат внимателни с енергията на любовта, иначе ...
И точно в този миг добрият ангел се спуснал от Небесата на Земята, тоест въплътил се в тяло, тоест родил се и не чул последните думи на Отеца.
Новороденото заплакало. Но не защото се изплашило в тъмната пещера или от угрижените, едва различими лица на хората, надвесени над него и гледащи го в недоумение. Заплакало от обида, че не успяло да чуе, защо хората трябва да бъдат внимателни с Усмивката. Не знаело как да постъпи - да им подари ли донесената за тях Усмивка или да я скрие?
Решило - извадило от сърцето си искрицата и я закачило в ъгълчето на устата си.
"Ето ви подарък хора, вземете!" - мислено съобщило то.
И в този миг пещерата се озарила от завладяваща светлина. Това била неговата Първа Усмивка, а угрижените хора видели Усмивка за първи път. Те се изплашили и закрили очи. Само угрижената майка не могла да откъсне очи от необичайнато явление, сърцето и се развълнувало, а на лицето и се отразило това очарование. Станало и хубаво.
Хората отворили очи и приковали поглед в усмихващата се жена.
Тогава младенецът се усмихнал на всички още веднъж, и още веднъж, и още ...
Хората ту затваряли очи, неиздържайки на силното сияние, ту ги отваряли. Накрая привикнали и се опитали да подражават на младенеца.
На всички им станало приятно от необичайното чувство в сърцето. Усмивката изтрила угрижеността от лицата им. Очите им засветили от любов и светът се покрил с багри. Цветовете, слънцето, звездите предизвиквали у тях чувство за красота, удивление и възхищение.
Добрият ангел, който живеел в тялото на земния младенец, предал мислено на хората названието на необичайната енергия на живота. Той бил щастлив, че е донесъл на хората такъв чудодеен подарък. Но понякога се натъжавал и плачел. Майката мислела, че бебето е гладно и му подавала гръдта си, а той скърбял за това, че не успял да предаде и предупреждението, как хората да се отнасят вимателно с енергията на любовта.
Така дошла Усмивката при човечеството.
Тя се е предала и на нас, хората от настоящата епоха.
А ние ще оставим тази енергия на следващите поколения.
Но дошло ли е до нас знанието, как трябва да се отнасяме към енергията на Усмивката? Усмивката носи мощ. Но как да я използваме само за добро, но не и за лошо?
Може би вече нарушаваме някакъв важен закон на тази енергия? Да кажем, усмихваме се фалшиво, усмихваме се равнодушно, усмихваме се насмешливо, усмихваме се злорадо. И вредим на себе си и на другите.
Трябва да разплетем тази загадка или се налага да чакаме, докато се спусне от Небесата нашият добър ангел, носещ пълната вест за енергията на Усмивката?!
Само да не е късно!
"Усмихвайте се на собственото си Аз! Усмихвайте се на всекиго! Усмихвайте се на децата! Усмихвайте се на Този, който Ви е изпратил!" - бих казал аз.
Но някой ще ми възрази:"А ако не искам да се усмихвам? Ако нямам настроение, да се усмихвам ли все пак?"
Друг ще добави:"Глупаво е да стоиш постоянно ухилен!"
Трети ще ме опровергае:"Има човешки характери, в които не се вписва усмивката!"
Ще се намери и четвърти, който да постави условие:"Когато животът стане по-добър, тогава ще се усмихвам."
Така ще кажат тези, които не знаят, че усмивката идва от сърцето и всички усмивки, които не идват от там са от лукавия. Те не знаят още и за това, че усмивка, която идва от сърцето , преобразява живота и го прави красив. Не животът храни усмивката, а усмивката храни живота.
Източник http://prit4ite.blogspot.com/2010/05/blog-post_19.html