Така е, но цената на дразнението ще е с една нула по-малка

[/quote]
Хихихихих, мноооого си права









Само където е започнала да се крие по ъглите на стаите да се изходи хубаво и когато вече е наакана не може да търпи топката на дупето си, сама се качва на леглото за да започвам да я сменям.
При мен положението го спасява винаги заредено в хладилника плодово кисело мляко или напоследък обикновено кисело мляко със захар и корнфлейкс. И двете ми деца ядат плодове на поразия пу пу. Няма плод който да не обичат. Ошушкаха и всички компоти. Всяка година ми оставаха, а сега вече нямам ниго един. 
Не знам аз ли съм по-тъпата в такива случаи или тези с болните деца са по-тарикати. Ние като гламави обикаляме целия квартал за да потърсим място без деца за да си поиграят двамата. 
Пък иначе се правят на големи
Както и да е, пишеше, че не трябва да има никакъв натиск да се държи детето на гърнето ако не иска и ако се среща голяма съпротива, то просто да се изчака още определено време, за да пожелае детето само (като през това време гърнето стои на видно място или се припомня от вр на вр за него). Софи също по едно време изобщо не искаше да сяда, сега е по-благосклонна, но аз изобщо не съм постоянна в слагането, защото не смятам, че момента е настъпил (за разлика от баба й, която е много постоянна в това и сигурно тя ще я научи
). Та имаше и няколко съвета как да разберем кога момента е настъпил. Основните признаци са детето да може да остава повече време сухо, да недоволства, когато усети, че се е напишкало/наакало; да проявява изразено предпочитание към чистотата; да може само например да свали гащичките си и т.н. При Софи основното, което ме кара да смятам, че е далеч от момента е, че тя може и 2 часа да стои наакана, но няма да реагира изобщо.
Взехме памперс, че идваха най-евтини, та ще споделям мнение 

Всичко ще се нареди!

