Каква е вината на Фатмагюл? (Fatmagül'ün Suçu Ne ?) - Тема 102

Ръката му е толкова голяма, а така нежно гали рамото й. Устните му, се притискат до малката веничка на шията й, а после се спускат надолу и правят слънчева пътечка по кожата й, точно до изрязания ръб на сатенената й нощница. Тя е толкова красива... неговата малка фея с пречупени криле... Страстта бушуваща във вените му е стихнала до богоговеене. Тя е неговият олтар, неговото изкупление. Ръката й, тънка и нежна се зарява в косите му... очите й са премрежени от страст, която я плаши и опиянява едновременно... Тялото й копнее за нещо, което не познава. Разумът й е объркан, но тя предпочита да го приспи. Осланят се на сетивата си. Тя става по-смела, и отвръща на целувките му... изпива една сълза, която се стича от ъгълчето на окото му и уязвимостта му я прави по-силна. Нейният герой, нейният спасител... който я гледа с такова обожание, че я прави дръзка. Тя откопчава едно копче на ризата му и го целува... копче... целувка... копче... целувка... голите му гърди не я плашат. Докосването на дланите й го кара да настръхне, но той чака... Иска тя да го опознае... напрежението му е толкова голямо, че се бои да помръдне. Дланта й случайно докосва белега от раната му и сякаш го удря ток. Сладката агония едва не го убива. Придърпва я върху себе си и застива за миг. Иска да я усети с всеки сантиметър от тялото си. Ръката му бавно се плъзва от кръста й надолу по невероятните й извивки. Целувките им са огнени и вече му е толкова горещо, че едва диша. Шумът на сърцето му бумти като барабан в ушите му. Ръцете му са станали по-дръзки, но тя няма нищо против. Вече не се страхува. В момента в който той го осъзнава, сграбчва лицето й и я поглежда. Вижда устните й подпухнали срещу неговите, очите й премрежени от страст, нежното й лице зачервено от свян... неговата фея отново има криле... те са разперени в полумрака и проблясват на свещите... Бедрата й се плъзват около неговите за да намерят опора, а очите й сякаш питат какво следва. Тя е готова за него... и той с треперещи пръсти й помага да го приеме... Застиват за миг стреснати от силата мига, но после той вдига дланта й и я целува. Пръстче по пръстче, без да изпуска от поглед очите й. Страстта му я помита като лятна буря и тя се раздвижва в най-древния танц на всички времена. Танц, който е заложен в природата й. И вече няма връщане назад. Те са едно цяло, едно бъдеще и една вселена, която се разбива на милион галактики и ги оставя бездиханни и безкрайно щастливи.
Той я сгушва до себе си и слага ръката й на сърцето си. Сълзите й мокрят гърдите му, но той не се страхува, че я е наранил. Знае, че е щастлива, знае, че е свободна...