например, на мръсни чорапи?
- Публикувана: 13 апр. 2012, 17:37 ч.
- Последно мнение: 16 апр. 2012, 16:58 ч.
Искрено и лично за строгостта
Брей, много си докачлив! То да не ти каже нещо човек, пък и с най-добри намерения! Какво общо има тук концлагерът! Нито дъвката, нито шапката помагат за нечия концентрация, особено първото, освен ако човекът още не е излязъл от бебешкия период вечно да има нещо в устата му, а за второто, освен ако не е пристрастен към съответната вещ. Много ти здраве!
Е, не ме разбирай погрешно. Виж колко важно е дали контактуваш на живо с човек, дали виждаш реакциите му и т.н. или четеш само написаното от него. За какво има да съм докачлив още повече спрямо теб в тази тема като сме почти на едно и също мнение. Дори и да не бяхме, всеки има право на собствено виждане, присъстваш адекватно в темата, без иззлобяване, без хапливи и голословни коментари. Разбирам ти доводите за дъвките, униформите и всичко, за което говориш на предната страница. Няма за какво да съм докачлив. Но към голословните плюнки и откровеното заяждане на някои хора, които ми дишат във врата във всяка втора тема няма как да остана равнодушен. Такъв човек съм, че нито във виртуална, нито в реална среда допускам някой да се опитва да ме обижда или клевети. Не съм от тези, които си обръщат другата буза просто.
Един учител като навърти десет години стаж, идва така нареченото одаскаляване. После следва рутина, аз му казвам занаятчийство.
Макаренковските методи на тази учителка говорят за психични отклонения. Петнадесет двойки по предмета и рязка промяна в оценките втория срок, говорят за биполярни работи.
За дъвките и миризливите чорапи - за съжаление колкото е по-елитно училището, толкова мирисът на неизпрани чорапи е по-осезаем.
Макаренковските методи на тази учителка говорят за психични отклонения. Петнадесет двойки по предмета и рязка промяна в оценките втория срок, говорят за биполярни работи.
За дъвките и миризливите чорапи - за съжаление колкото е по-елитно училището, толкова мирисът на неизпрани чорапи е по-осезаем.
Само, който се е изправял пред 30 деца, всеки час, всеки ден, отново и отново,
с ентусиазъм и доброто желание да ги научи на нещо, си има представа за какво говори Argent.
За сетен път се убеждавам, как в България, всеки разбира от всичко и то е бяло или черно.
Въпросът беше като към родители за техните деца.
Разкости се професионализма на Argent и едва ли не той е главния виновен за всеобщото опростачаване.
Не понасям темите му от типа, колко е ужасен форума, дори не ми е симпатичен.
Но му се възхищавам за хъса и желанието да преподава в България. Аз не можах.
Преоткрих учителстването в съвсем други условия и сега си обожавам работата.
Както и да е, да.
с ентусиазъм и доброто желание да ги научи на нещо, си има представа за какво говори Argent.
За сетен път се убеждавам, как в България, всеки разбира от всичко и то е бяло или черно.
Въпросът беше като към родители за техните деца.
Разкости се професионализма на Argent и едва ли не той е главния виновен за всеобщото опростачаване.
Не понасям темите му от типа, колко е ужасен форума, дори не ми е симпатичен.
Но му се възхищавам за хъса и желанието да преподава в България. Аз не можах.
Преоткрих учителстването в съвсем други условия и сега си обожавам работата.
Както и да е, да.
е, що, бе, не сме го разкостили, само дъвката и шапката направиха по-особено впечатление! Една учителка по английски в гимназията навремето, една младичка, дребничка, току-що завършила филология, редовно носеше китара и свиреше и пееше песни на Бийтълс! Май това е единственото, което си спомням от всичките години учене на английски в училище още от седми клас. А, да, и две изречения от един урок за Първи май и Октомврийската революция, и то защото тогава трябваше да й идват на проверка от инспектората.
ех, сега, нали се хвърлят в дълбокото, защото са млади! Кога да се хвърлят, като станат на 40 ли? Повечето млади, независимо дали учители или не, все се хвърлят в дълбокото, искат дда прекрояват света. Ние сме били същите, но не сме го възприемали на рационална основа, а са ни гонили неопитността и хормоните. 
zlatnata tolumba, на места съм споменавал, че когато завършвах втори курс в университета, започнах работа в една чуждестранна фирма, тип кол център, офис атмосфера, голям екип, телефони, факсове, принтери... Шефовете имаха сайт за интернет търговия, но стоките бяха такива, които се търсят и са оборотни предимно през лятото, есента отчасти и пролетта. Секнаха им продажбите и решиха, че не им е рентабилно да плащат на шейсет души екип. Оставиха само главната мениджърка, която в момента е момиче за всичко, и специалистите, които се грижат за поддръжката на сайтовете. Точно тогава ми се обади бивша моя учителка и настояща колежка с предложение да я замествам. Откакто прекрачих прага на училището и за миг не съжалих. Никога не съм предполагал, че тези думи ще ги изрека аз или че ще се занимавам точно с това. Училището всеки ден ме зарежда, въпреки бумащината, простотиите и писарската дейност. По-точно учениците са тези, които ме зареждат, не самата сграда естествено. Трябва да обичаш това, което вършиш. Иначе няма да ти е комфортно. Сега не бих се върнал в подобна офис среда. Дори и заради заплащането. Имам възможност за курсове през уикенда, имам лекторски часове паралелно и в друго училище - не се оплаквам. Харесва ми това, с което се занимавам. Явно това е разковничето.
Andariel,
Не е така. Не мисля, че в другите професии, завършваш университет и директно заемаш позиция,
която е същата като отговорности и права с колегите с повече стаж, както е при учителстването.
Лекар, правист, инжинер-си имат известен период на стажанстване, най-общо.
Ентусиазмана младите е безспорен. Добре е, че го има.
Мога само да се съглася. Стига да не позволяваш на глупостите да те задушат.
Не е така. Не мисля, че в другите професии, завършваш университет и директно заемаш позиция,
която е същата като отговорности и права с колегите с повече стаж, както е при учителстването.
Лекар, правист, инжинер-си имат известен период на стажанстване, най-общо.
Ентусиазмана младите е безспорен. Добре е, че го има.
Харесва ми това, с което се занимавам. Явно това е разковничето.
Мога само да се съглася. Стига да не позволяваш на глупостите да те задушат.
Периферията може би не пречи на знанията, но пък е достатъчно да попречи на доброто желание да ги научиш на нещо. И тогава пак се чудиш, защо трябва да ги заплашваш и им повтаряш колко са тъпи ( за съжаление, тази стратегия е успешна и в академичните среди). Не, не е виновен Аргент, много ясно, на мен лично не ми харесва начинът, по който излага проблема.
като си вземе дипломата по стоматология под мишница, веднага може да си отвори кабинет, стига да има пари, и автоматично е в равностойна позиция на колегите с трийсет.годишен стаж. А това е отговорна работа.
Вярно. Сигурно има и други примери.
Ама, който, каквато позиция си защитава, за това се и присеща
Просто има професии, естеството на които предполага и позволява на човек като си вземе дипломата и веднага да си работи самостоятелно. сещам се за всички видове занаяти и свободни професии. Дори когато те наемат като стругар в завода, слагат те на същата норма и изискват от теб същото качество на продукцията, каквото се иска и очаква от по-опитния колега, иначе трябва да ти удържат от заплатата за брак. да ти кажа честно, все по-трудно ми е да се сетя за професия, при която не си равностоен и при едни и същи изисквания с колегите с различен стаж.