Искрено и лично за строгостта

Браво на колежката ти.  
Личи си, че е учител от старата генерация. Учениците учат в часа правят слуш и нещо им влиза в главите.
Ти си този, който разваля картинката с това фриволно държание и ,, съвременни,, методи.

Така е, невъзможно е всички да са отличници, но така или иначе колежката пише отличен средно на пет, шест човека от випуск. Освен това, нейната тройка се равнява поне на 4 в другите училища. Знам какво е да се подготвиш за 3 при съответната госпожа и какви знания са необходими, за да покриеш нейния минимум.

 Не одобрявам този метод на обучение. Мисля си ,че  ако има 3-4 такива учителки едно дете ще спи ли изобщо за да изпълни всички изисквания на преподавателите си. Все пак сме хора , а не роботи. Важно е да научим децата си да са жадни за знания.

Това са крайности - общо взето описваш, образно казано, концлагер и анархия. Крайностите не са необходими. При мен, при други колеги, винаги се работи, но без тези крайни прояви.


Помпадур, темата е сериозна. Не всички от "старата генерация" процедират по описания начин. В нашето училище има доста колеги от т.нар. "стара генерация", но споменатата госпожа е единствената с тези похвати... И съответно учениците учат най-много по нейния предмет, някои, защото ще кандидатстват с него, други - за да оцелеят. Аз не одобрявам психическия натиск под никаква форма, но да кажем, на хората, продължаващи с този предмет, това ще им е от полза. А другите, които ще хвърлят маса нерви и усилия, ще си намалят успеха заради този предмет, но в крайна сметка няма да кандидатстват с него - какво правим?

Защо какво да правим? Ако предметът й изобщо не ми е важен, няма и да се напъвам за повече от това, което ме устройва. Ще отдам времето и усилията си за предметите, които са ми важни, пък ако ще и на поправителен да остана. Така ще постъпят и децата ми, щото така ще ги съветвам и при всички случаи ще имат моята подкрепа.
На мен всъщност най-много ми направи впечатление, че отношението й към учениците нещо не е много коректно. Това даже ме притеснява и бих реагирала по някакъв начин, тъй мисля.

Плюем системата...

Ако се тръгне от "защо ми е да уча по физика", като няма да ми трябва за по-късно... Къде ще му отиде краят? Особено за всички онези, които въобще не смятат да кандидатстват по-нататък.
А от личен опит да си кажа, че наблягах предимно на литературата, а накрая се озовах в технически университет и то по своя собствена воля и избор.

Всеки учител си има свои методи да посее семенцата на знанието. Мисля си, че въпросната учителка държи на системното учене и затова е трудно да се изкара шестица и да се получи мечтаната тройка. Чистотата и редът са показ кой е шефът. Малцина  са хората( нарочно не употребявам думата "ученици"), които не отъждествяват свободата със свободията. Та покрай сухото гори и мокрото.

 А и нека има разнообразие в методите на преподаване - едни си казват" аз никога не бих правил така", а други " това ще е и моят метод". 

Argent, простичък отговор - не, поставяйки се на мястото на детето това е унизително направо... г-жата (колежката) работи с някакви методи от преди 30 год сигурно или с такива взаимствани от Хитлер ли какво... за мен е направо ненормално да дадеш 100, че дори и 50 зад за дом работа няма значение по кой предмет (хе това, ако не е някоя химичка или физичка...здраве му кажи...подобни имах и аз в у-ще, слава богу не в тази "възвишена форма", но физиката така и не я заобичах в 7-8 кл, докато когато минах в друго у-ще и започнахме с дял Астрономия да бях луд фен на предмета и г-жата и с удоволствие учих...химията пък обратно, в ОУ беше ОК, после класната в СОУ наподобяваше твоята и...се заяждаше буквално за дребни неща, беше зората на демокрацията, далечната `89, махнаха униформите, дадоха повече свобода на децата, ама при нея не, ред, строгост, изисквания, тъпчене от позицията на по-силния.. (изрази от сорта на: "6-ца за Господ, 5 за мен, за отличниците 4ка и за останалите 3 ако хванете!"..споменът ми е, че в очите и влизаше скромното 1-2 мм дебело пръстенче от сребро, което носих...бе имах чувството, че нося тукмак от поне 2 см...е, бях гаднярка, понякога нарочно не го свалях преди часът и за да я дразня - те такива това заслужават   ).
Като ще е искрено и лично да си призная и аз, че съм колежка, макар и в начален етап...вярно има разлика м/у децата от двете възрасти, но пък с течение на годините съм стигнала до извода, че детето в училище трябва да се забавлява и да учи, а не да трепери дали ще го оценят с 6ца...ооо, не, не съм света вода ненапита, оставала съм и на изпити деца, ако не са си направили труда да научат минимумът, който се изисква, но не мисля, че децата трябва да се унижават и да са като хитлерови войници.
По-добре едно искрено "Здрасти" на улицата, отколкото да ми козирува с Добър ден г-жо ххх в у-ще и после да се прави, че не ме познава.

А защо родителите не "скачат" с/у госпожата...
1во - сам всеки го е страх (тъпо, но е така...особено, ако знаеш, че не ти е удобно детето да учи в друго у-ще и ще се наложи да търпи въпросната г-жа до завършването си в това).
2ро - на директора също не върви да отидат да я натопят, защото...ми като гледам какво става на събранията ви - ясно и да кажат нещо, Тя излиза с обяснението, че не нарушава законът, но пък и у-ците са подготвени
Вариант да скочат родителите от цял клас...на какво всъщност да направят хорицата  
Подписка с/у нея (безсмислено)
Оплакване в Инспектората (основани - Стряска децата   или дава прекалено мн домашна...винаги може да се измъкне)...иска да се купуват допълнителни помагала...ма тя не иска, тя препоръчва (лошо, който няма, ама то няма такъв, който да няма- нали ).

  за по-бързо пенсиониране, друго няма  

Респект към тази учителка..

Анджали, много е трудно това, реално да се получи. Трябва да отделиш поне около три часа на ден, за да си научиш по нейния предмет. А другите? Когато бях ученик, имах съученичка, която държеше да е идеално подготвена по всичко. Когато бяхме първа смяна, учеше до 3-4 часа през нощта и в 6 ставаше за училище. Общо взето се получаваше това:



Не ми се коментира даже... Учениците за нея са №, безименни. Естествено, знае някои имена, но... повечето са номер. Непрекъснато слушам колко вече не може да ги понася, въпреки че се съмнявам дали изобщо някога ги е понасяла. Питам се мислено, тогава изобщо какво прави в училище, след като хората, с които работиш, са ти толкова противни. И пак мислено достигам до отговора - още няколко годинки до пенсия... По нейни думи, ние сме били доста различни и по-поносими като ученици. Ами между нас и учениците, на които сега преподавам, има десет години разлика. Не е малко, но аз виждам минимална разлика между нас и тях. Деца като всички останали. Едни по-кротки, други - не.

Ако щеш вярвай, колко неща помня от нея  
От тая гимназия освен езика и литературата, най-много по нейния предмет помня какво съм научила.  
Ама на - и езика си го говоря, а къде-къде по-спокойно ни държаха след подготве...
Странното е, че не я помня с лошо отношение към нас, въпреки всички тези изисквания. Макар че много и треперех. Други помня с доста по-лошо.
А имена помни За мен се сети миналата година, като ме видя на празника. Не се сети от кой випуск и клас съм, но името - да. Но явно ние сме били от поносимите

  При такова отношение, преди да си преместя детето ще и отворя голям зор с оплаквания по всички възможни инстанции плюс разговор на "високо равнище" с мен и съпруга ми, ако няма други заинтересовани родители. Хич не ме интересува колко подготвени ще са децата, това е унижение и никой не и дава правото да го упражнява!

Ти сам казваш че имат много и отлични знания, а оценките им - тройки. Т.е. освен тормоза има и несправедливост в оценяването. Направо да вземе да им преподава материала от университета, да им иска по някоя дисертацийка и да излизат директно phd-та.

Да. Ти си минала през "змиярника". Виж, не твърдя, че отношението й спрямо всички е ужасно. Мен също ме настъпваше подобаващо, но не мога да се оплача от кой знае колко отвратително отношение. Но и при нас, и сега виждам, че си позволява някои неща и изблици, които бих определил... като стряскащи. Знаеш за какво става дума. Имена наистина помни, но на някои. И досега я чувам по коридорите как се обръща с №..., а и учениците ми обясняват същото, макар че не се налага - аз знам, че е така. Питаш ли ме как се опитвам да запазя неутралитет пред тях, като се започнат историите... Обикновено излизам с: "Хайде, хайде, имаме работа сега, нямаме време за губене". Но ми е жал за тези деца. Ще оцелеят, не че нещо фатално ще стане. както аз, както ти, така и всички останали. Но... не ми се говори.


Ами повечето са тройки-четворки. Годишни! За първия срок  е закон божи да има минимум десет двойки в клас, сега гледам, че броят се е удвоил. Но пък знам ли, може и ние да сме били по-поносими, според нейните думи. Отлични знания нямат всички, то е и невъзможно да е така, но като цяло учениците са доста знаещи по нейния предмет, дори и тези, които имат по-слаби оценки.

Не е въпросът за строгостта. Нито за учениците и знанията, които получават.
Въпросът е, че този човек пречи на работата на останалите си колеги с идиотските правила, които сам си измисля. Това просто не е коректно!
Знам, че методиката и педагогиката са от-до, но все пак има някои граници, които никой не трябва да прекрачва.

НЕ. Даже бих се борила против това, въпреки че едва ли ще постигна кой знае какво поради причини, които едва ли е нужно да разяснявам. Ако е нужно, бих го преместила дори.
Знам за какво говориш, аз самата имах една подобна учителка... 15 г по-късно, като я срещна на улицата, се обръщам на другата страна и ми става гадно все още от всичко, което ни причиняваше /нищо лично не е имала към мен, просто беше тотален и абсолютен изрод с всички, не познавам неин ученик, който да я обича и уважава... въпреки че по предмета си беше много добра.../
Изводите са ясни.
И всеки избира за себе си.

Това първосигнално, след първия пост. Сега ще прехвърля какво сте изписали.