Искрено и лично за строгостта

Няма да го уважаваш, но ще се страхуваш от него. Но все пак това работи. Аз знам, че работи, много добре ми е ясна тънката мисъл на настоящата ми колежка и бивша преподавателка - всявам ужас у учениците си, държа ги под непрекъснато напрежение и часа ми протича без нерви от моя страна, движа се винаги по план, материалът ми не изостава и комфортът ми е гарантиран. Всичко ми е ясно. Аз обаче за себе си съм избрал да не съм този персонаж. Имал съм за пример достатъчно добри учители, които не са се държали с учениците си като със концлагеристи, и въпреки всичко сме учели, а и сме ги уважавали. Страх и уважение не е едно и също. И до днес продължавам да контактувам с вече бивши ученици на училището и те продължават да си спомнят с респект и благодарност към тези учители, без да са били Гестаповци. Пожелавам си единствено и за мен един ден да си спомнят със същите чувства. Ще съм сигурен, че съм си свършил работата.

За какъв комфорт може да се говори, щом учениците по нейния предмет имат и двойки, а процентът на тройките не е никак малък? Нали точно наличието на ниски или високи оценки в Дневника по преподавания предмет е показател за професиналния успех на всеки преподавател? Или нещо бъркам?

Ц, ц, ех, Помпадур... Знам, знам, че ужасно много ме мразиш. Доказваш ми го във всяка тема. Ти си знаеш защо... Но! Не ме познаваш, не си присъствала в нито един мой час, за да даваш такива генерални умозаключения. Моят предмет е профилиращ за училището - не мога да си позволя да влизам, за да отбия номера, нито изпитвам, колкото да има някакви оценки. Не мога да си позволя това, което казваш, защото най-малкото, съм все още млад преподавател и трябва да си изградя те първа добро име. Освен това вече във всяка класна стая има камери и всичко се вижда. А това, че младите специалисти, "вятър ги вее на моторетка" е пълно клише и пак всичко зависи от човека и доколко въобще му се занимава с професията. Изключвам себе си, познавам не малко млади специалисти, които излизат от университета и са страшно амбициозни и изпълнени с енергия за работа, докато точно някои от "старата генерация" гледат да си починат на припек и да добутат няколкото си оставащи годинки до пенсия.

Идея нямам защо Мадам Дьо Помпадур не се понася с Argent, но пък с написаното от нея не съм съгласна  По същия начин аз пък бих казала за някои по-възрастни учители, че те ходят да отбият номера и да дочакат годините за пенсия...така че това не е до възраст, а до човек и до това колко и как на него му се работи.
Argent го е написал в последния пост същото. 
...и честно казано познавам и от едните и от другите, така че от лични впечатления го пиша

Ами не бих казал, защото пък някои пишат петици и шестици на поразия, общия успех на класа е много висок, но реално знанията са въздух под налягане. Предметът на колежката е един от тези с най-нисък успех. Искам пак да уточня, че учениците имат солидни знания по предмета, не високи оценки, да не се е схванало погрешно. Тя е много добра като специалист в своята дисциплина. След като в клас има по 15 двойки, ако съдим само по оценките в дневника, излиза, че госпожата е кръгла нула и би следвало до си скъса дипломата.

Ох леле, чета темата, и на мен ми присветнаха едни спомени, ако е същата учителка, ще припадна просто. Възможно е да е огромно съвпадение, де, но МО-то е неоспоримо.

Но пък наистина, освен езика, от този предмет и на мен са ми останали знания. И не само на мен. Че и на 20 годишнината от завършването ни я видях учителката, с топло чувство са я поканили  другите ми съученици. Ако е същата де. Но и да не е, не бих заклеймила модела напълно.

От многобройните родителски срещи, на които съм присъствала, съм забелязала, че на това се акцентира - успехът по предметите. И всяка учителка, по чийто предмет успехът е висок, е с  мнение, че това абсолютно доказва, че е успешен преподавател, т.е. отлично си върши работата.
А и нали другите колеги и колежки не са тръгнали да проверяват знанията на учениците по нейния предмет?  А впечатленията и мненията се градят точно въз основа на общия успех на класа по предмета?

И аз уважавам такива колеги и нямам нищо против да преподават и на детето ми.
Само без обиди и унижения, всичко останало е за добро. Децата обичат реда и контрола, без да го осъзнават. Страх има само у онези, които имат пропуски, за останалите е удоволствие да откриват новостите на предмета и да ги изучават.

 Не бих искала подобен звяр да остави у детето ми впечатление, че всеки с повече власт може да се гаври с онези под него.
Съжалявам много, но това не е педагогика.
Всички, които харесват въпросната госпожа, нямат нищо против, предполагам, да имат такъв шеф: да им висне ненадейно на главата, да им дава 100 задачи от сега за тутакси, до последно да не знаят дали няма скоро да са уволнени и прочее прояви на справедлива строгост.

  Ето затова днешните младежи са от олигофрен нагоре. Защото родителите строго бдят за спокойствието на скъпоценните си отрочета и когато някой учител ги напъне малко повече го обявяват за садист и изверг и застават на страната детето, което го мързи задника да си обърше, пък камо ли дъската в училище...
  Имах навремето точно такава учителка. Имахме общо 7 тетрадки по нейния предмет и устен и писмен изпит всеки понеделник. За лятната ваканция събирахме и пишехме на картончета всички нови научени думи през годината и ги подреждахме в картотеки по азбучен ред, после ги преписвахме в тетрадка-речник подредени. Освен това имахме и 5 есета за писане докато сме ваканция + 10 страници с упражнения... И да, благодарна съм от цялото си сърце на тази учителка, и на родителите си, че винаги бяха на нейна страна когато се оплаквах. Тя ме научи на ред, дисциплина и организираност, освен на езика, който преподаваше. Благодарение на нея се научих да действам и работя ефективно дори и под стрес и това умение ще ми е полезно до края на живота ми.
 Тогава я мразех, да. Сега съжалявам, че не са били повече като нея.

Браво на тази учителка, браво за въпросите които задава. Това се казва наистина творчески въпрос, такъв който те кара да мислиш, да разсъждаваш, да правиш вярните заключения.... Отговора на въпроса е много лесен просто ученика трябва да си размърда малко мозъка. Съжалявам че моята дъщеря няма такъв учител.
А тя няма такъв учител по една проста причина - в училището в което учи, подобен учител на този който ти си описал, досега да беше изял една порция солиден бой (от самите ученици, не от родителите им) и ако не се промени или не напусне сам най-вероятно щеше да яде бой докато напусне сам училището.
На мен много ми е чудно кое е това училище и какви деца учат там. Явно са ги избирали само кротки като ангелчета.

Принципно съм съгласна с теб, но, както казах, в настоящата ситуация в България този риск е доста по-малък. Залитането, като цяло, е в обратна посока - разглезеност, неамбициозност, твърде много време за телевизия, компютърни игри, мотаене с приятели, партита, джаги, марихуана, липса на респект и т.н. Малко ангажименти и в училище и в къщи.

Естествено, обобщенията винаги са грешни, понеже изключения има, но на мен такава ми се струва общата тенденция. Аз поне виждам поколение много "яки и готини" родители, които са приятели с децата си, разрешават им неща, които те са искали като тийнейджъри и т.н. И то не от вчера. Затова мисля, че има доста път да извървим, докато започнем да се тревожим за претоварването на децата.

Лиляна, November, напълно съгласна!

Al Fasi, изобщо не обичам да имам шеф. Тези, с които съм се сработвала, винаги са уважавали независимостта ми и сме обсъждали само резултати, не методи или работно време. Но мисля, че в училище най-полезни са ми били именно строгите учители и бих предпочела такива за детето ми. В една тема писах, че го водя да тренира тенис в клуб Малееви именно защото Берберян много държи на реда, чистотата, точността, работата. Полезни навици са това, които, в крайна сметка, ще улеснят живота на едно дете и ще го направят по-справящ се и, в крайна сметка, по-щастлив човек.

Някой много умен човек беше казал - умът на децата е факел, който трябва да се разпали, а не кофа, която трябва да се напълни.

Казвам го от позицията на човек, който е изчитал от любопитство всички учебници седмица след като ги е получил за съответната година.

Искам да попитам - тази информация, която колежката ти им набива в главите абсолютна ли е? Предмета не търпи ли развитие? Колежката ти развива ли се? На какво е изпитването - на зазубряне на материала от учебника, или на реална мисъл?

В интернет, в книгите има неограничено количество информация. Няма защо да се опитваме да зазубряме това, съвременното училище трябва да учи как да се използва тази информация и как да се гради над нея. Всичко останало са загуба на време и загуба на детство.

Твоя подход го предпочитам за детето ми. И предпочитам мъже преподаватели - държат на важното, държат на мисълта. Жените като че ли зазубрят предмета след което искат същото от децата.

Да добавя - внучка съм на точно такава учителка. Докато живеех при нея и бях под постоянен стрес да работя - успеха ми в училище беше макс 4. Ревях за оценки, учех през цялото време в което бях будна и все бях провал и провал. Преместих се при майка ми, никой повече не ме е карал да уча, боже отивах в училище без да съм чела, чета междучасието и искаврам 6 при сериозно изпитване. И не защото мога повече от другите, напротив, просто 10-20 минути спокойно четене са напълно достатъчни за един детски урок, ако детето не се притеснява от неуспех. Децата са умни, по умни от възрастните, защото имат повече живи мозъчни клетки. Ако ги притесниш и травмираш обаче, ще получиш обратен ефект.

глупости са това за парното! Все едно някой да дойде да те набие, и докато те бие да те пита защо те бие, а ти като кажеш "не знам", да ти отговори "защото мога ха-ха". Като чета някои мнения, направо си е като Стокхолмски синдром - обожават учители, които ги мачкат.

Разбира се, че ще бдя над децата си! Аз да не съм ги пратила на училище да ги тормозят и да им дават купища ненужни домашни и накрая да ги правят на маймуни! Не смятам да възпитавам у децата си подчинение на всяка цена и приемане на тормоза. Майната им на такива знания, ако са с цената на тормоз! тази учителка не е алфата и омегата на знанието, нито е Господ, че да си позволява такова нещо! За щастие има други учители, които пак учат децата и са добри специалисти, но го правят по човешки начин.

Нямам нищо против и го имам точно такъв.
Само че, който си върши работата и поставените задачи, не трепери за уволнение, а напротив - работата спори, а резултатите удовлетворяват не само шефа.