но го правят по човешки начин.
- Публикувана: 13 апр. 2012, 17:37 ч.
- Последно мнение: 16 апр. 2012, 16:58 ч.
Искрено и лично за строгостта
Който изисква и съобразяване с индивидуалните способности на учениците. Получената тройка или четворка от някого може да е неговата шестица, т.е. максимумът, който той може да постигне по този предмет. Защо някои учители си вярват, че отличният успех е просто въпрос единствено на постоянно учене и писане на домашни? Ами някой ученик може и 10 часа съвестно да пише и учи по нейния предмет и въпреки това да не може да постигне повече от тройка. И какво - с наказателната двойка ще го насърчи да учи и се старае повече?
Училищата обикновено изискват едно ниво, което е напълно постижимо за средностатически интелект и способности с нормални усилия. Освен това оценяването би трябвало да се прави по крива. Освен това за никого реално не е драма ако има толкова тежки затруднения по химия, физика или математика, училище се завършва и с тройка.
Не разбирам защо се бърка строгостта и качественото образование, с униженията и безмисления труд като в нацистки концлагер- тези камъни от там тук и после обратно.
Не разбирам защо се бърка строгостта и качественото образование, с униженията и безмисления труд като в нацистки концлагер- тези камъни от там тук и после обратно.
Ето затова днешните младежи са от олигофрен нагоре. Защото родителите строго бдят за спокойствието на скъпоценните си отрочета и когато някой учител ги напъне малко повече го обявяват за садист и изверг и застават на страната детето, което го мързи задника да си обърше, пък камо ли дъската в училище...
*November Rain*, малко по-задълбочено прочетете първия ми постинг. Знам, че е дълъг и е досадно. Аз също имах една учителка по математика от 5 до 8 клас. Беше безкрайно строга и всяваше невероятен респект. Тези изисквания и този обем домашни и дванадесет оценки на срок по предмет, изучаван два пъти седмично, бих ги преглътнал в математическа гимназия, да кажем, защото предметът, за който говоря, е точна наука, но в езикова гимназия... Всички сме наясно колко полезна е строгостта, как учи на дисциплина и на по-хладнокръвно отреагиране при стресови ситуации, но когато строгостта придобие уродливи измерения. Давам ти пример: когато изпитва, госпожата впива един поглед в теб... този поглед няма описване, само тези, които я познават, могат да ме разберат. И... почва се едно изпитване, въпроси, отговори, даже и отговорите да са правилни, има една запазена марка - реплики от рода на "Мм, и кво? Айде бе! Сигурен ли си? Я пак си помисили". И ако се замислиш, стряска те и гръмко се провиква: "Абе аз ако ти кажа, че трябва да се хвърлиш в Марица, ще се хвърлиш ли? Значи не си убеден в знанията си".
Ами цитираното от niksana2, и това ли е достойно за уважение?
задава въпрос: „ Х, защо това парно не работи?” Следва трескаво мислене и чудене защо парното не работи и при отговор "не знам", следва завършителния удар: „Ми щото е юни месец и е топло.
ами, така е, някои толкова си могат! А най-гадно е, когато някой се гаври с децата, за които знае, че им трябва виисока оценка за кандидатстване в гимназия или в университет, и като по правило се хващат да тормозят деца, които и така си учат редовно, а не смеят да го правят с тези на по-ербап родители или такива, спонсориращи някои дейности в училището. Не че е нещо ново, но поне сега като родител мога да реагирам и да направя нещо по въпроса.
Да добавя още нещо - ако едно дете прекара седмици над учебника и след това получи по малко от 6 и знае за съответната ниска оценка - значи нещо не е наред с преподавателя.
А колкото до езика - език се учи с филми и книги. Една седмица анимации на този език и децата ще го говорят по добре от преподавателя. Една интересна книга и след това няма да имат проблеми.
А колкото до езика - език се учи с филми и книги. Една седмица анимации на този език и децата ще го говорят по добре от преподавателя. Една интересна книга и след това няма да имат проблеми.
Не разбирам защо се бърка строгостта и качественото образование, с униженията и безмисления труд
Андариел, сега, като учител, виждам много родители, които повдигат този въпрос. Идват и на срещи с нея и с ръководството. Хубаво е това, не виждам обаче резултати от тези срещи. Когато бяхме ученици родителите изобщо не повдигаха този проблем. Мисля си, че ако беше останала предишната директорка, която встъпи в длъжност миналата година, но за съжаление, остана само година, щеше да има някакво развитие въпроса. Колежката беше силно притисната, дори обмисляше варианти за по-ранно пенсиониране. Но сега ръководството отново се смени и доколкото виждам нещата отново се връщат в старата посока.
Е нали и аз това казвам де:) Описаното в началния пост си е чиста проба унижение, гавра, и най вероятно безсмислен труд ( като подреждането на картончета с думи). Да гии бяха накарали и учебника да препишат, за още по голям ефект.
Смятам го за унижение, първо - заради некоректното отношение; второ - заради несправедливото оценяване и трето, заради наистина прекаленото натоварване с домашни, които отнемат от времето нужно за подготовка по други предмети. Което пък показва нейното (на обсъжданата учителка) неуважение към колегите й и към потребността на учениците да усвояват и други знания.
Не разбирам защо се бърка строгостта и качественото образование, с униженията и безмисления труд
Психически уравновесен човек, с доверие в познанията си, не се налага с терор и психически тормоз, без значение дали е учител, шеф или участник в спор с равнопоставени.
Изумява ме колко са объркани понятията на някои хора, та определят като строгост типично унижаващо поведение.
То за някои и хартата с правата на човека може да не съществува.
Изумява ме колко са объркани понятията на някои хора, та определят като строгост типично унижаващо поведение.
То за някои и хартата с правата на човека може да не съществува.
Argent,
Колко добре те разбирам. Минала съм по пътя на млад, нов учител в България.
Старата генерация, за която хората си спомнят с такова умиление, не е онази от тяхното време.
Промениха се условията. И много от проблемите в българското училище няма да се решат,
докато хората пред пенсия, не напуснат училището.
В училище няма място за унижение и уронване на достойнството, нито на ученици, нито на колеги.
То в самото общество не би трябвало да има.
Това, че се е изродило в слободия, не оправдава отричането на този принцип.
Още не мога да простя на моите родители, че не са взимали отношение, когато мен са ме тормозили така.
Майка ми каза-тогава времената бяха други. Жалко е, че времената уж се промениха,
но постигането на резултати чрез страх и свръх контрол, все още се адмирират.
Благодаря много аз за такива знания. Учила съм и по предмети, в които нямаше терор. Имам и други начини.
Колко добре те разбирам. Минала съм по пътя на млад, нов учител в България.
Старата генерация, за която хората си спомнят с такова умиление, не е онази от тяхното време.
Промениха се условията. И много от проблемите в българското училище няма да се решат,
докато хората пред пенсия, не напуснат училището.
В училище няма място за унижение и уронване на достойнството, нито на ученици, нито на колеги.
То в самото общество не би трябвало да има.
Това, че се е изродило в слободия, не оправдава отричането на този принцип.
Още не мога да простя на моите родители, че не са взимали отношение, когато мен са ме тормозили така.
Майка ми каза-тогава времената бяха други. Жалко е, че времената уж се промениха,
но постигането на резултати чрез страх и свръх контрол, все още се адмирират.
Благодаря много аз за такива знания. Учила съм и по предмети, в които нямаше терор. Имам и други начини.
Мисля, че учителката от така наречената "стара генерация" има по-скоро психичен проблем.
Още повече, че самата тя е казала, че децата я дразнят. Не искам да обиждам никого ( най-малкото пък авторката на темата ), но при много от учителите, на които професията не им е призвание, а стечение на обстоятелствата, след 10-15 години преподаване се наблюдава сериозен негативен обрат в отношението към децата. Децата почват да ги дразнят, да им се струват глупави, недисциплинирани и т.н., съответно отношението им варира между двете крайности - от безмислена строгост, дори унижение до абсолютна безхаберност.
Още повече, че самата тя е казала, че децата я дразнят. Не искам да обиждам никого ( най-малкото пък авторката на темата ), но при много от учителите, на които професията не им е призвание, а стечение на обстоятелствата, след 10-15 години преподаване се наблюдава сериозен негативен обрат в отношението към децата. Децата почват да ги дразнят, да им се струват глупави, недисциплинирани и т.н., съответно отношението им варира между двете крайности - от безмислена строгост, дори унижение до абсолютна безхаберност.
Ами цитираното от niksana2, и това ли е достойно за уважение?
задава въпрос: „ Х, защо това парно не работи?” Следва трескаво мислене и чудене защо парното не работи и при отговор "не знам", следва завършителния удар: „Ми щото е юни месец и е топло.
Естествено че е достойно за уважение. Показва нестандартно мислене в учителя. Освен това въпроса е изключително прост - много ясно е че ако посред лято някой те пита защо няма парно, отговора да е защото е лято и е топло. Какво толкова сложно има в този въпрос че се възмущаваш
не съм съгласна за удачността на въпроса. Когато човек е на дадено място, в дадено време и се предполага вършене на определена дайност или област за обсъждане, той се фокусира върху това и така да се каже, се рамкира. Ако този въпрос е зададен в клас и при изпитване по физика, е нормално човек да търси отговор в областта на физиката. Но ако е вкъщи, седнал на масата да се види със семейството си и текат игри и закачки за приятна вечерря, и ако някой от компанията зададе този въпрос, тогава е по-вероятно въображението да заработи и съвсем на шега отговорът да излезе. Най-лесното нещо на света е да накараш някой по-малко знаещ и можещ от теб човек, особено когато е в позицията на учещ се, а ти си учителят, да се чувства като пълен глупак, особено като му задаваш такива тъпи въпроси.