Искрено и лично за строгостта

Не исках акцентът да падне точно върху парното... Ситуацията се разиграва в разгара на последния час за годината, когато борещите се за три са си хвърлили и последната капка живот над учебника, изпитване на дъската в последните минути, т.е. хайванчетата с припотени ръце се опитват да се съсредоточат и да кажат това, което са научили и изведнъж този въпрос. Какво цели той според вас? И аз мога да го задам още повече да не е на български, да се създаде някакъв разговор и да се опитват да говорят. Но никога няма да го направя. Това би било пълна пародия според мен. Какво доказват тези психоатаки и то над ученици, берящи душа на дъската? Има една много хубава българска поговорка - "На умряло куче нож да вадиш".

Да, имала съм такава учителка. И добре, че съм имала.

напротив, много ти е добър примерът! Показателен е затова колко тъпотии може да измисли една учителка в стремежа си да доминира. Не знам, ама тая е за психиатър.

Да разконцентрира ученика?
Да блокира мозъчната му дейност?
Да покаже, че може да бъде и забавна? 

Въпросът вероятно цели да ги отвлече от механичното възпроизвеждане на зазубрен материал, което те демонстрират в този момент.
А ти толкова емоционално и подробно описваш часовете на колежката, сякаш си присъствал на въпросните сцени. Чудя се защо. Дали пък нямаш нещо лично против нея?

нали й е бил ученик, как няма да ги описва картинно! Сега е учител в същото училище.

Аз даже разбрах, че на повечето учители в това училище създава проблеми (или трудности) заради своите методи на обучение и че е имало оплаквания от учителския колектив срещу нея.

Чета моите мисли в твоя пост, November Rain!
Имам чувството, че учителя се опитва да се оправдава, че при него децата нямат нужните знания. Естествено, че някой трябва да ни е виновен.

Нямаш представа що за отношения и конфликти могат да се зародят в един (предимно женски) учителски колектив и в колко разнообразни посоки могат да отидат нещата (вкл. към разправа в интернет форуми).
Така че за мен всичко, което написа е Аргент, е не съвсем чиста монета. Още повече, че потърпевшата я няма, за да се защити. Що пък да не я оплюем?!

Андариел, бил й е ученик преди 10 години! Случките, доколкото разбирам, са актуални.
За 10 години хората се променят, а и учениците много са се променили като цяло - от година на година стават все по-незаинтересовани, разхайтени и манипулативни.

  Вие пък сте ми странни, човек да не пусне тема за нещо и ще решите, че той се оправдава заради друго...няколко пъти повтори, че при него нещата са си ОК, темата си имаше въпрос, който се въртеше около одобрението или не на подобни методи на работа, защо решихте, че при него нещо не е наред, като очевадно при тази въпросна г-жа нещата не са на ред  
Клиширано или не, ама за мен тая жена избива комплекси от нещо, за да не кажа другото, което е направо грозно   (откачена или луда за връзване).

Ловис, каква е вероятността тази жена да си е сменила коренно стила за десет години? Все същата си е, сигурно дори половината от Иостроумните" въпроси са едни и същи през годините. човек рядко надскача себе си.

Представа имам, от една страна - като родител на ученици и от друга - като имаща доста лични познанства с учителки. Това, което разказва Argent даже е по-безобидно от това, което мога аз да разкажа като пряк свидетел на такива ситуации.

Да лично съм присъствал на разигралата се сцена. Нямам нищо против самата й личност, а опитите й за оказване на психически тормоз над учениците и това, което са споменали преди мен - не ми е приятно да ми се извиняват с прословутите изпитвания и контролни по предмета на колежката. Както, вероятно, и на колегите не им е било приятно още когато аз съм бил ученик. Но ако и аз, и останалите колеги не правим никакви компромиси и тръгнем да пишем двойки за всяко явяване без домашна или без научен урок без да взимаме предвид ситуацията в училище,  какво ще стане с успеха на тези ученици - ще кандидатстват в университет с диплома 3.50 ли? На тази госпожа "не й пука за успеха на учениците" и тя си го заявява открито. Единственото, което я интересува, е нейния личен комфорт в часа и гробната тишина, която тя си осигурява, почивайки върху страха на учениците. И на останалите ли трябва да спре да ни пука? Най-лесното е да играеш ролята на плашило. Тогава просто нямаш никакви дразнители и елиминираш всички предизвикателства по пътя си. Но според мен това е много идиотски подход от позицията на силата да прегазиш тези, които и без друго зависят от теб. И аз съм го правел, когато някой клас няколко часа под ред ме ядоса и са ме гледали като обстреляни зайци, защото това не е нормалното ми агрегатно състояние, но никога не мога да бъда такъв перманентно. По-скоро не искам. Не смятам, че е редно.

Да ви разкажа и аз за един учител от доброто старо комунистическо време. В моя град (както и във всеки друг град предполагам) имаше едно училище в което учеха безнадежните деца. Това бяха деца изключени от всички други училища, с намалено поведение, побойници, крадци и т.н. безнадежни случаи. Това беше последната стъпка преди да влезеш в ТВУ (трудово-възпитателно училище). Това беше т.нар. сградо-строителен техникум или по-просто - "сградото". Там безнадежните деца учеха за строители, мазачи, бояджии и т.н...
Директор на това всеизвесто училище беше другаря Недьо Ранчев. Той беше спортист, каратист и джудист. Освен това беше и началник на водноспасителния отряд в Несебър. Та този човек единствен в целия град успяваше да се справи с цялата тази пасмина която беше събрана в това училище. Легенди се носеха за него в града. Биеше учениците, ама наистина ги биеше когато заслужаваха. Между другото само той можеше да ги бие, останалите учители ги беше страх от тези ученици. Беше строг но справедлив - биеше ги само когато има нужда и причина, никога не ги биеше без повод. Учениците го боготворяха, много си го обичаха.
Ранчев загина при автомобилна катастрофа още преди комунизма да падне. Целия град скърбя за него, учениците плачеха за него и тези които най-много беше бил, най-много плачеха. Наистина много го обичаха.
Училището на което беше директор сега носи неговото име - ПГ по строителство и дървообработване "Инж. Недьо Ранчев" (Стара Загора)
В града ни има и спортен клуб по джудо носещ неговото име - "Недьо Ранчев".
Всяка година в негова памет се организира турнир в Ст. Загора по джудо за младежи и девойки.
И всичко това за човека който не си поплюваше изобщо и доста често ступваше учениците си...

Здравей те.Бих искала да се включа за темата относно учителите.Не бих искала детето ми да е стресирано и ужасено от учител.Нека този учител да изгради уважение към себе си и съответно към ученика. Със страх и подчинение не се постига нищо.Би трябвало да има мислене, а не зубрене.Към това трябва да се стреми един учител.С методите си, тази учителка е май в предишен век.