Да, бих искала детето ми да е при тази учителка! Жалко, че не всички учители са такива.
Боже опази
Ти самата имала ли си такъв учител... имаш и бегла идея дори за какво става дума в подобна ситуация???
- Публикувана: 13 апр. 2012, 17:37 ч.
- Последно мнение: 16 апр. 2012, 16:58 ч.
Искрено и лично за строгостта
Да, бих искала детето ми да е при тази учителка! Жалко, че не всички учители са такива.
Боже опази
Ти самата имала ли си такъв учител... имаш и бегла идея дори за какво става дума в подобна ситуация???
Не е въпросът за строгостта. Нито за учениците и знанията, които получават.
Въпросът е, че този човек пречи на работата на останалите си колеги с идиотските правила, които сам си измисля. Това просто не е коректно!
Знам, че методиката и педагогиката са от-до, но все пак има някои граници, които никой не трябва да прекрачва.
Въпросът е, че този човек пречи на работата на останалите си колеги с идиотските правила, които сам си измисля. Това просто не е коректно!
Знам, че методиката и педагогиката са от-до, но все пак има някои граници, които никой не трябва да прекрачва.
Така е. Не знаеш колко си права. Опитваме се да лавираме някак.
Хахах, сетих се за един велик разказ на Чудомир.
Аржан, ти май трябва да си Павел Иванич Качулката
Мисля, че докато се родят моите деца, такива учителки като колежката ти сигурно ще са....излезли в пенсия. Строгостта при някои ученици може да дава резултат, но мен никога не ме е мотивирало да се държат с мен като затворник, та предолагам, че и децата ми не биха се зарадвали на такъв учител. Не мисля, че и ще съм от онези родители, които се карат на децата си за оценки и изискват от тях да са пълни отличници. Просто не би било честно, като се има предвид, че и от мен никой не е очаквал пълно 6 по всички предмети за годината.
Ние имахме една математичка, която всяваше страх с присъствието си, но честно казано не станах по-добра по геометрия благодарение на похватите й.
Аржан, ти май трябва да си Павел Иванич Качулката
Мисля, че докато се родят моите деца, такива учителки като колежката ти сигурно ще са....излезли в пенсия. Строгостта при някои ученици може да дава резултат, но мен никога не ме е мотивирало да се държат с мен като затворник, та предолагам, че и децата ми не биха се зарадвали на такъв учител. Не мисля, че и ще съм от онези родители, които се карат на децата си за оценки и изискват от тях да са пълни отличници. Просто не би било честно, като се има предвид, че и от мен никой не е очаквал пълно 6 по всички предмети за годината.
Ние имахме една математичка, която всяваше страх с присъствието си, но честно казано не станах по-добра по геометрия благодарение на похватите й.
Не знам ти дали си я заварил, Аржан, но имаше една по математика 30000 пъти по-гадна от описаната от теб. 20 души всеки час на дъската с по 10 см площ, на която да решаваш задачи по геометрия, с даденото и чертежа 
2ките се сипеха като из ведро, едва я завърших тая година по математика...И никога не се обясняваше материалът, по който решавахме тия задачи...
2ките се сипеха като из ведро, едва я завърших тая година по математика...И никога не се обясняваше материалът, по който решавахме тия задачи... 
Добре де, така и така на теб няма какво да направи, `що някога, в подходящо време (кафе в м/учасието, банкетче и т н ) не и подхвърлиш колко е гадничка просто да се наслаждаваш на реакция..аз бих и казала: Цъцъъъъ (фамилия), същата гадина ли си както беше по наше време, ама ние те търпяхме и сегашните деца ли те понасят и учат толкова колкото преди 
Когато бях в училище, любимите ми учители бяха много свободомислещи, разбиращи, говорещи с нас на ти и за много интересни неща, извиняващи отсъствията ни и ценящи личността ни.
Когато се върна назад, обаче, съм най-благодарна на някои наистина сроги, принципни, но здраво бачкащи учители. Онзи, който извиняваше всичките ни отсъствия без въпроси, говореше ни много интересни неща, а ние гледахме с блеснал поглед, е виновен за проваления живот на няколко човека, които познавам. И на мен ми коства проблеми. Скоро се напихме с него приятелски, харесвам го, все същия е, но смятам, че не бива да влияе на млади хора, не бива даже да припарва до тях. Някога ми беше кумир, с моя порив към свободата.
Така че аз съм за учителите, които те учат на високи изисквания към себе си, на себеуважение, работа и самодисциплина. И с най-творческата професия на света, дори и да си най-талантливия човек, ако не знаеш как да създадеш някаква структура, ако нямаш самодисциплина и хъс - ще пропаднеш. Мисля, че учениците е най-добре, ако към тях се отнасят с уважение, ясни правила и се създава някаква структура и ред. Хаосът, липсата на правила и неяснотите могат да са пагубни за някой млад мозък. Това, разбира се, ако човек иска да направи нещо повече със себе си, ако има амбиции. Ако не - може да си изживее щастливо, ненатоварено и безгрижно младите години, защото после така или иначе ще виси по кръчмите да мрънка и псува.
Когато се върна назад, обаче, съм най-благодарна на някои наистина сроги, принципни, но здраво бачкащи учители. Онзи, който извиняваше всичките ни отсъствия без въпроси, говореше ни много интересни неща, а ние гледахме с блеснал поглед, е виновен за проваления живот на няколко човека, които познавам. И на мен ми коства проблеми. Скоро се напихме с него приятелски, харесвам го, все същия е, но смятам, че не бива да влияе на млади хора, не бива даже да припарва до тях. Някога ми беше кумир, с моя порив към свободата.
Така че аз съм за учителите, които те учат на високи изисквания към себе си, на себеуважение, работа и самодисциплина. И с най-творческата професия на света, дори и да си най-талантливия човек, ако не знаеш как да създадеш някаква структура, ако нямаш самодисциплина и хъс - ще пропаднеш. Мисля, че учениците е най-добре, ако към тях се отнасят с уважение, ясни правила и се създава някаква структура и ред. Хаосът, липсата на правила и неяснотите могат да са пагубни за някой млад мозък. Това, разбира се, ако човек иска да направи нещо повече със себе си, ако има амбиции. Ако не - може да си изживее щастливо, ненатоварено и безгрижно младите години, защото после така или иначе ще виси по кръчмите да мрънка и псува.
От една страна адмирирам подхода с неочакваното изпитване, упражненията и въпросите за мислене, а не за повтаряне на заучени неща.
Имах учители, които се придържаха към задължителния минимум от 3 оценки през срока и хич не им се занимаваше повече от това. В резултат всеки ученик, получил заветната трета оценка, спираше да отваря учебника до края на срока, защото си знаеше, че няма да го закачат. Излишно е да казвам, че масово имахме високи бележки, без да знаем много.
Но по 90-100 упражнения за домашно на седмица? Това реални цифри ли са? Всяка една седмица?
Иначе умението да дисциплинираш, да уважаваш и да бъдеш уважаван, взискателността и строгите изисквания са нещо изключително важно за един учител, но няма ли ум и сърце, които да ги водят , тръгва в криви релси работата... Това по принцип - не е към твоята колежка персонално, защото не я познавам.
Имах учители, които се придържаха към задължителния минимум от 3 оценки през срока и хич не им се занимаваше повече от това. В резултат всеки ученик, получил заветната трета оценка, спираше да отваря учебника до края на срока, защото си знаеше, че няма да го закачат. Излишно е да казвам, че масово имахме високи бележки, без да знаем много.
Но по 90-100 упражнения за домашно на седмица? Това реални цифри ли са? Всяка една седмица?
Иначе умението да дисциплинираш, да уважаваш и да бъдеш уважаван, взискателността и строгите изисквания са нещо изключително важно за един учител, но няма ли ум и сърце, които да ги водят , тръгва в криви релси работата... Това по принцип - не е към твоята колежка персонално, защото не я познавам.
аз съм за учителите, които те учат на високи изисквания към себе си, на себеуважение, работа и самодисциплина.
По същия начин стоят нещата и във фирмените колективи. Ако въпреки положените усилия, не те оценят според заслуженото, ще уважаваш ли шефа си? Ще бъдеш ли доволен от подхода му, когато ти обясни, че това го прави за да те амбицира и дисциплинира повече?
Помпадур, темата е сериозна. 
Не всички от "старата генерация" процедират по описания начин. В нашето училище има доста колеги от т.нар. "стара генерация", но споменатата госпожа е единствената с тези похвати... И съответно учениците учат най-много по нейния предмет, някои, защото ще кандидатстват с него, други - за да оцелеят. Аз не одобрявам психическия натиск под никаква форма, но да кажем, на хората, продължаващи с този предмет, това ще им е от полза. А другите, които ще хвърлят маса нерви и усилия, ще си намалят успеха заради този предмет, но в крайна сметка няма да кандидатстват с него - какво правим?
Не всички от "старата генерация" процедират по описания начин. В нашето училище има доста колеги от т.нар. "стара генерация", но споменатата госпожа е единствената с тези похвати... И съответно учениците учат най-много по нейния предмет, някои, защото ще кандидатстват с него, други - за да оцелеят. Аз не одобрявам психическия натиск под никаква форма, но да кажем, на хората, продължаващи с този предмет, това ще им е от полза. А другите, които ще хвърлят маса нерви и усилия, ще си намалят успеха заради този предмет, но в крайна сметка няма да кандидатстват с него - какво правим?Преподавали са ми различни учители. Имало е строги, които са държали на предмета си имаха авторитет и при тях се четеше здраво. Имаше и такива, които не бяха строги, но умееха да поднасят учебния материал интригуващо с помоща на любопитна информация и задържаха вниманието ни към предмета и пак четяхме.
Имаше и такива като теб, току що завършили педагогическия, където вятър ги вее на моторетка, те влизаха в час за да си изпеят урока, изпитваха колкото да пишат някакви оценки, а ние да минем между капките.
Сега учениците имат повече права от колкото задължения. И как тъй ще се изисква от тях да учат и да са дисциплинирани в час?
Едни си говорят по телефона, други замерват учителката с хартиени топчета и тебешири, трети си позволяват арогантно държание и обиди, някои посягат дори.
Ама ако някой скръцне със зъби на пикльото и изисква от да учи и да внимава в час веднага се обявява, че е тормозен, че издевателстват над него и мама го грабва за ръчичка и го мести в друго училище.
Имах преподавател в СА от цял поток на изпит пускаше 3- ма. Изискваше да му се купуват учебниците, пишеха се реферати, които се изпрашаха преди изпит. Задължаваше ни да учим някакви безумни таблици и схеми. Много стигаха до ликвидация. Какво трябваше да направим, да се оплачим на Арменския поп ли?
Не знам ти дали си я заварил, Аржан, но имаше една по математика 30000 пъти по-гадна от описаната от теб. 20 души всеки час на дъската с по 10 см площ, на която да решаваш задачи по геометрия, с даденото и чертежа 2ките се сипеха като из ведро, едва я завърших тая година по математика...И никога не се обясняваше материалът, по който решавахме тия задачи...
2ките се сипеха като из ведро, едва я завърших тая година по математика...И никога не се обясняваше материалът, по който решавахме тия задачи...Не се сещам за коя говориш, но и при по обсъждания предмет се случваха същите неща, поне в нашия випуск беше така. Хайде, да не са двайсет, но много добре си спомням. Дъската се разграфява на колонки, 8 човека на дъската и се почва - нахвърли им условията и след две минути: - Ти готов ли си? - Не още. - Ми като не, сядай - слаб.
Спомени незабравими... Ни ми казвай, че не помниш. По принцип одобрявам строгостта, само дето някои от описаните неща не са строгост, а чиста проба унижение. Което категорично отхвърлям.
Точно така е, Рокси. Въпросната госпожа е строга и това е много хубаво, аз също съм строг в съвсем допустими граници с учениците си и не им позволявам те да ми водят часа, въпреки че в началото се опитват, но виждат, че просто няма да стане. Лошото е когато вече тази строгост премине границата и се превърне в извращение.
Добре де, така и така на теб няма какво да направи, `що някога, в подходящо време (кафе в м/учасието, банкетче и т н ) не и подхвърлиш колко е гадничка просто да се наслаждаваш на реакция..аз бих и казала: Цъцъъъъ (фамилия), същата гадина ли си както беше по наше време, ама ние те търпяхме и сегашните деца ли те понасят и учат толкова колкото преди Е, представяш ли си.
Не, аз в училище нямам конфликт с никого и не искам да създавам конфликти. Освен това тя се гордее с това, което е, едва ли ако й кажа, че е гадина, нещо ще се промени и тя ще преосмисли поведението си. Но по 90-100 упражнения за домашно на седмица? Това реални цифри ли са? Всяка една седмица?
Не. Не се случва всяка една седмица, но често. Ако нямат упражнения, имат да подготвят разни чаршафи във формата на таблици, които, според учениците, отнемат около час и половина. Плюс новия урок, плюс да затвърдиш последните десетина урока от последния дял, защото само с новия или с три, четири предишни е абсурд да минеш. Говоря за 3!
аз съм за учителите, които те учат на високи изисквания към себе си, на себеуважение, работа и самодисциплина.
По същия начин стоят нещата и във фирмените колективи. Ако въпреки положените усилия, не те оценят според заслуженото, ще уважаваш ли шефа си? Ще бъдеш ли доволен от подхода му, когато ти обясни, че това го прави за да те амбицира и дисциплинира повече?
О, да, аз затова добавих - ясни правила, които важат за всички. Те не изключват изненадващи въпроси, трениращи реакции.
У нас в момента по-скоро бих се тревожила за обратното. Прекалено много галим децата с перце и резултатът е купища свободно време за шматкане, разглезеност, мързел, забъркване в проблеми... В конкретната ситуация в БГ, бих предпочела децата да са заети повече с домашни и работа. Но, естествено, много е важен човека и подхода. Трудно е да се обобщава. Не бива да е унизително, това е ясно.
Многото домашни не са нещо, което ще доведе до успех, ако ощетяват ученика откъм време за отдих и за подготовка по другите предмети. По съответният предмет ще получават високи оценки, ОК, но по другите предмети? Няма ли там да тръгне успеха надолу? А малкото време за възстановяване? Напълно възможно и вероятно е такова натоварване да причини дори и здравословни проблеми.