Искрено и лично за строгостта

В темата се включиха две, вече бивши ученички. Освен това имам една максима - учител съм от 8 до 13 или от 13 до 6. След това се самоизключвам. Училището не ми е смисълът на живота, за да целя саморазправа. За 10 години честно казано виждам съвсем бегла разлика между нас и нашите ученици.


any_, схванала си същината на темата. Далеч съм изобщо от исълта да се оправдавам чрез някого.   Нямам мотив, заради който да се оправдая.

Никсън, разбирам описания от теб пример, но нашите ученици нямат нищо общо с описаните от теб. Може би ако бяха същите, тогава вече госпожата наистина нямаше да е цяла, както беше писал по-назад.

Съгласна съм с niksana 2.Това е да изградиш уважение, което е оценено.Чудесен човек е бил.Сега просто няма такива, които да обичат работата си като учители.Много от тях влизат в час, колкото да мине времето и не дават достатъчно от себе си.Това веднага се забелязва от децата и те нямат нужното уважение.Да бъдеш учител, трябва да умееш да се раздаваш и най-важното да обичаш.

Ами аз съм уЧила горе-долу при такива уЧители, не един, а екип. Натоварващо е, вярно, но пък сега като се обърна назад, Човек докато е млад може да поеме много по-големи натоварвания и тогава му е времето да го направи. Сега и да искам, не мога. Честно казано макар и тогава да мрънкахме, резултатите никак не бяха лоши, от целия ни клас едно момиЧе завърши някакъв измислен университет. Останалите не просто влезнаха в добри университети, ами се класираха за най-желаните за времето ни специалности, завършихме всиЧки  за минималното време, студентсвото ни беше песен, и от класа ни в момента няма Човек който да изпитва трудности да си намери работа или да е изпаднал в някакви финасови или професионални затруднения, без знаЧение дали в България или по света. Е, какво повеЧе да искам от уЧилището и уЧителите, оЧевидно са си свършили работата.

Може би заради моя лиЧен опит, нямам проблеми със строгостта в уЧилище и, да бих поверила детето си в такава среда. И за да не съм съвсем голословна, да кажа предварително, Че съвсем целенасоЧено записах детето си в уЧилище което се слави със строги уЧители, завишени изисквания и изобщо се води 'трудно'. За мен уЧилището е място за интензивно уЧене, не за дъвЧене на дъвка и Чоплене на носа. Единственото което би ме притеснило е каквато и да било форма на унижение на децата, инаЧе нямам жалост Че ще се преуморят, сега им е времето да се уморяват от уЧене.  

За мен учител, който пише на повече от 50% от учениците си двойки е некадърен. След като толкова голям процент деца не могат да изкарат за тройка, значи не преподава добре и не ги учи на нищо. Ако наистина беше добър преподавател и с тези допълнителни домашни, всички трябваше да са отличници. За мен тази госпожа нещо не е у ред. И не, нямаше да си преместя детето, а щях да сезирам Инспектората.
Едно е да си строг и справедлив /имала съм доста такива преподаватели/, друго е да си перко и да си изкарваш комплексите на децата. Повечето забравят, че освен да си изпеят предмета, градят характери и създават личности.

Изглежда тази учителка има известна/неизвестна доза психични проблеми. Дори може и да осъзнва, че не е добре, това, което прави, но просто да и е трудно да се промени. С изграден такъв имидж и изпилени нерви (които съвсем не е задължително да са такива заради учениците)...просто ще и бъде доста трудно, ако и се наложи. Сигурно затова е и обмисляла ранно пенсиониране. Предполагам, че и това е най-добрата идея. С годините човек все по-трудно се променя, а пък и при липса на желание - съвсем.

Това, което можеш да направиш е да и подхвърлиш, че е добре да се консултира с психолог.
Всичко друго е свързано с много нерви.

Спомням си, че и ние имахме една учителка, от която бяхме пропищяли. Всички я мразеха, дори се стигна до родитело-учителска среща, на която и ние - учениците се замъкнахме. Майката на най-нахаканата съученичка стана и каза - "дайте да ги чуем от какво са недоволни тези наши хубостници", дъщеря й стана и хъката-мъката - нищо не рече. И всички стояха и се почесваха и никой не смееше да се обади. Аха и да си тръгнем всички с подвити опашки. Добре, че една плаха душица стана и си изпя всичко - за неясните критерии за изпитване, за безумното преподаване и т.н. Първо, второ, трето...След срещата нещата не се промениха много, освен че мен ме скъсваха от изпитване и заяждане по съответния предмет. На следващата година, обаче ни я смениха учителката. Остана в училището, но поне не беше на нашия клас.

Забавно ми се струва сега, но тогава хич не ми беше хубаво.

Супер е, че учениците имат и тук-там някой свестен учител, 'щото това си е изключителна рядкост и не всеки го умее.

Натоварването може да е песен, може и да е страхотно бреме. Зависи от отношението на преподавателя. Как можеш да научиш нещо от някой, който те мрази?

Децата си изкарват за тройка. Просто тя не им ги пише. За първия срок. И преподава наистина много добре. Това е самата истина, не мога да кажа, че е слаб специалист. Системата й ми е пределно ясна - първия срок - поголовно двойки, втория - газ до дупка, заплахи с поправителни изпити и накрая напише на тези с двойките - тройки, четворки - преобладаващо, тук-там - някоя петица, шестици  на пръстите на едната ръка се броят - три, четири от випуск. И всичко това е, за да си осигури нейното лично спокойствие и безпроблемно пребиваване в час. Нея не я интересуват нито учениците, нито успеваемостта им по предмета. Всичко изброено се прави с цел те да са под непрекъснато напрежение, да имат... точно страх (защото е наясно, че ако е по-либерална има голяма вероятност да се опитат да й се качат на главата и да й създават проблеми в час). Нали точно затова споменах, че влизайки в ролята на плашило, по този начин елиминираш всякакви предизвикателства и спънки. Но за какво си учител тогава, ако не можеш да се справиш с тях и да ги преодолееш!

Аз добре си спомням колко бях стресната в тая ситуация. Бях от тези с четворките. По мое време ставаше въпрос за деца все отличници, и тройки и четворки са голяма драма. Не само заради оценките, а заради положения труд, който все нахалост като че ли отиваше. Но и заради оценките - трябваше пълно 6 диплома, за да кандидатстваш на желаните места. Впоследствие се наложи да анулирам годишната си оценка и да се явявам на изпит, за да ми се оправи успеха. А и ако е ескалирала строгостта до безсмислено заяждане, както го описва Аржан, още по-лошо.

От друга страна, не само знанията са сигурни, но и такъв подход се среща по-нататък в живота в по-агресивни организации, в един инвестмънт банкинг примерно първите години са пълна месомелачка. По-меките деца увяхват, та може да е каляване един вид...

Та не ми е еднозначно мнението....

Не приемам подобно отношение. Ако училището е чак толкова добро, не бих преместила детето си, но бих направила всичко по силите си ситуацията за него да се промени. В най-изкривения случай бих го посъветвала да се подготви за изпит в края на годината и да се лиши от унижението в клас.
Изненадвам се от положителните отзиви за подобен тип преподаватели и си мисля, че или някои хора са излязли от училище прекалено отдавна или бързо са забравили за какво иде реч. Или пък никога не са се сблъсквали с подобни "учители".
Един добър учител умее да учи децата, без да се гаври с тях.

Имам много лоши, трайни спомени от такива учители. Двама такива съм имала - физичката, и математикът. По принцип обичам строги учители и "трудни" часове, нямам нищо против интензивните училища, НО ако това се прави по човешки начин. Не чрез страх. Страхът нищо добро не постига, нито в училище, нито в обществото. Особено пък когато на учителя не му пука за теб а гледа само да си осигури спокойствието в час... за какво уважение изобщо говорим? Урокът, който децата научават от такива цербери е точно, че ако си на по-висока позиция можеш да се гавриш с хората под теб и да избиваш комплекси, защото те не могат да се защитят. Моите учители бяха точно такива - за да не си развалят спокойствието, всяваха страх и държаха децата в напрежение. Пишеха безумно ниски оценки за дреболии - закачаха се за запетайките, дет се вика, само и само да те скъсат, и целият ти труд отива на вятъра. Обичаха неоповестените контролни-изненада, често на непреподаван още материал, с цел двойки, шок и страх. Бях ги намразила, намразих и предметите им, и дълго време имах страх от физиката и математиката, защото ми бяха натъпкани силом в главата без да ги разбера, само заради едната оценка. Физичката беше толкова ужасна че дори по онова време се събраха голяма група родители и ходиха да се оплакват лично на директорката (без резултат, разбира се). За сравнение, най-хубавите ми спомени са от една друга учителка чийто часове бяха още по-трудни, скъсваше ни задниците от учене но беше разумна и справедлива, преподаваше с хъс и любов, интересно, да ни грабне, и учехме с желание, не от страх. И най-големите хаймани можеше да заинтригува. Всъщност няколко такива учители си спомням, и това което са ме научили те, го помня и до днес. Докато на церберите резултата... от техните предмети за въпросните години почти нищо не си спомням. Така че, нямам нищо против строгостта когато е справедлива и човечна, но когато се базира на страх, такива тирани нямат място в училищата.

Не, има и друг начин децата да се подготвят добре. Минала съм лично през такива. Децата- Също.
Ако ще се натискаме и плашим, основно, твърдо сменям училището, ако е важен предмет. Ако не е толкова важен- ще се изтърпи, с цената на намразяване на предмета, най- вероятно /понеже това е естествена последица/. Във всяко школо има кукумицини. В едно- по едни предмети, в друго- по други. Затова и бих се водила по значимостта на предмета за нас.
Тези, които са подготвяли лично мен добре, никога не са карали класът да се бои и да тръпне. Обичахме ги. Сега се сещаме за тях само с хубави неща.

В  едно училище заради такава кукувица, като описаната от автора, 1/4 от класа смени училището. В това число и аз. До ден днешен съм щастлива, че го направих.

Не смятам, че което и да било училище у нас си заслужава да тормозя децата по такъв начин. Ако е добро училище няма да държи такива.

Факт е, че образованието у нас има много трески за дялане, може би затова някои хора смятат, че проблемите ще се решат с учители  с подход на старшина в казармата. Обаче ако някой ученик не е научен на дисциплина или скатава и не чете, в повечето случаи причината е липса на контрол в къщи, отколкото липса на учител-фелдфебел. Това не значи, че оправдавам другата крайност - занижени изисквания, хаотично протичане на часа или пък от друга страна -  родители, пишещи жалби до инспектората при всяка 2ка или 3ка на детето си и прочее. Учителите, които не си дават зор и учениците, които гледат да минат между капките са друга крайност и различен проблем.

Разбира се, че е необходима доза твърдост, за да организираш един клас за пълноценна работа, но да учиш денонощно и пак да трепериш дали госпожата няма да реши да те прати на поправителен, ей така за респект и  стимул (?), не е строгост, а произвол. Именно заради подобни похвати децата започват да стават бележкари, а здравословния, градивен интерес към ученето остава някъде назад. Когато трепериш дали няма да те порежат с брадвата, трудно се отпускаш да мислиш свободно и творчески.

Прегледах написаното дотук по диагонал, видях, че въпросната учителка сте я разкостили достатъчно, та ще си спестя мнението относно подобни садистични методи на преподаване. За мен това е садизъм и чиста проба психически тормоз, които са предназначени да осигурят подчинението на учениците и спокойствието на учителя. Обикновено това се прави от учители-некадърници, които няма с какво друго да впечатлят учениците си, затова ми е леко странно, че определяте тази учителка като добър специалист. Но пък нищо чудно и такива кукувици да има по нашите училища.
Затова ще си позволя да коментирам твоя метод. Не ми се иска да го приемаш като заяждане, а като мнение, с което ако искаш се съобразявай, ако искаш недей. Виждам, че като почти всеки млад учител си решил да следваш либералната линия на преподаване, да се опитваш да си приятел с учениците ти. Няма лошо. Стига да не губиш мярката. Ето кои твои думи не ми харесаха (от гледна точка на родител, не на бивш ученик):


Как ще си организираш учебния процес си е лично твой проблем. Ако искате стойте прави, ако искате сядайте на пода, ако искате учете на полянка в парка, но има неща, свързани с елементарните културни норми, които, според мен, не трябва да бъдат прекрачвани. Колкото и да се възмущавам от родителите, които очакват училището да им възпитава децата, не мога да отрека и факта, че учителят също участва във възпитателния процес. Ако не пряко, чрез директно налагане на някои норми, то поне нека да не руши това, което децата би трябвало да са научили вкъщи.
Не се стои с шапка в класна стая и изобщо в закрито помещение. Единственото изключение е за дамите с официални тоалети, които включват и шапка на главата, но едва ли ученичките днес ходят така на училище. За мъжете е абсолютно задължително да свалят шапка, щом влязат на закрито. Въпрос на етикет и знак на уважение към околните. Да не говорим, че шапка в час е като шапка в киното - със сигурност пречи на тези отзад да виждат добре.
Същото е положението с дъвката.  На теб може да не ти пречи някой да преживя в час, на останалите също може да не им прави впечатление, но просто е невъзпитано да се дъвче, яде, пие и т. н. в класната стая по време на учебния процес. Това децата вече са го усвоили в началното училище и не би трябвало да рушиш създаденото от колегите преди теб. Не е това начинът да спечелиш приятелството на учениците, по-добре се опитай да ги подтикнеш да споделят с теб, да те търсят за съвети, за помощ при разрешаването на проблеми. В крайна сметка, нали за това са приятелите - да можеш да разчиташ на тях в труден момент, а не само да си дъвчете дъвките заедно.  
Другото, което ми направи впечатление е, че и ти като повечето учители днес, я караш чиновническата. Не става въпрос за работното ти време и "изключването" след като свърши, а за това, че не ти пука особено какво и колко усвояват децата. Може да са големи, може да са мотивирани, но са преди всичко хора. Всеки се стреми да върви по пътя на най-малкото съпротивление. Да, той е дошъл при теб да учи език, но с цялата си положителна нагласа и амбиция, едва ли ще постигне особени резултати, ако и ти не помагаш малко с остена. Ето, това прави добрият учител - не само мотивира децата да учат, но успява да забележи навреме и да елиминира проявите на мързел и отпускане. Сигурно ще се съгласиш, че едва ли има дете на тази възраст, което ще седне да зубри в захлас граматика, когато може да се занимава с толкова по-интересни неща (отчаяните зубрачи са не повече от 2-3 в клас, останалите са нормални деца с нормалните за възрастта си интереси). Та... Освен морков, трябва да има и малко тояга. В преносния смисъл, надявам се да стана ясно. Дали ще са изненадващи контролни, препитвания или други методи, трябва да намериш някакъв начин да поддържаш нивото, защото да, всички деца знаят колко са полезни езиците в бъдеще, спор няма, ама е толкова трудно сега, в момента, да обърнат гръб на компютъра или другото там интересно нещо, с което се занимават. И тук идваш ти и намираш начин да им помогнеш да го направят. Иначе няма за какво да си губят времето в час, курсове по езици онлайн има колкото щеш, самообучаващи системи - също. Но го няма живият учител, който да контролира процеса.
Та това исках да ти кажа. Да не се увличаш много в либерализма. Трябва да има някаква дистанция между учителя и учениците, за да може да се разчита на положителни резултати. За мен идеалният учител е този, който успява хем да бъде приятел с учениците си, хем и те да имат лек респект към него, особено когато е основан на висок професионализъм и отлично познаване на материята, която преподава.
Жалкото е, че все по-рядко се срещат такива учители днес. И вървят на изчезване.  

ПП Искрено се надявам, че си достатъчно интелигентен, за да не скачаш да ми се обясняваш или да репликираш поста ми. Той не е отправен само към теб, а и към всички останали млади учители, които четат тук.
А ти - ако искаш, помисли върху думите ми. Ако не - подмини и забрави.
Аз казах, каквото исках да кажа.  

Како, ти спомняш ли си за Ранчев. Как според теб тоя човек успяваше хем да шамаросва здраво учениците, хем те да го обичат и уважават истински. Ако в сегашно време беше учител сигурно щяха в затвора да го вкарат. А сега искат даже почетен гражданин на Ст. Загора да го правят.
Излиза че колкото си по-строг с учениците, толкова повече те уважават.

Е, нашият класен по математика, Бешев в прогимназията ни замеряше с тебешири, когато шумяхме, но като цяло си личеше добронамереността му и говорехме на един език.
Отделно, че го приемахме като авторитет заради знанията му.
Не бива да забравяме, че учениците не са чак толкова глупави, колкото им се иска на някои учители, та лесно могат да различат прикритата под маската на строгост несигурност. Сещам се за доста случаи, когато учителят е загубвал уважението ни точно заради липса на компетентност, на знания, на методика.
Имахме една химичка която все размахваше една показалка и ни викаше истерично в час, опитвайки се да ни натрива носовете с убеждението, че по всички предмети сме зле.
Ами, така и не можахме да я вземем насериозно тази жена, като изключим някои зубрачи, притеснени за шестиците си по химия.

Ето това е истината.