...Или каква позиция бихте заели и бихте ли се отдръпнали от своя приятелка, която след поредица неуспешни връзки е сякаш обсебена от идеята да си намери мъж.
С моята позната случаят е такъв, че когато се запознахме тя приключваше една доста дълга връзка, с голяма горчивина и разочарование. Много често е била наша гостенка и мъжът ми също я прие много добре, защото тя е малко от онзи тип независими жени, на които и аз самата се възхищавам. Но колкото и да е независима и както сама се нарича "мъжко момиче" , все пак си остава онзи копнеж да бъде желана, забелязвана итн.
След една съкрушителна връзка с крайно неподходяща за нея персона, завършила с бой, караници и изгонването й от дома на крайно неподходящата персона, започна хем от една страна постоянно да плюе по негов адрес, хем да повтаря колко е важно да си намери мъж итн.
Виждам, че мъжът ми я понася доста добре, дори е предлагал много пъти да я извикаме като ходим някъде. Тя нескрито го храесва. Като сме ходили по планините и се е събличал гол до кръста, все отронва разни забележки от рода: "Ехаа, гледай да не го изтървеш", "Внимавай да не ти избяга" и тем подобни, които аз отминавам все едно нищо не е казала. И понеже ние никак не се представяме за идеалната двойка, се е случвало да се сдърпаме за нещо пред нея, като неизменната й реакция е, че това хич не е хубаво и едва ли не, ние двамцата никак не се разбираме.
По същия начин говореше за едни други нейни познати и не след дълго започна да ми разказва как се оказало, че била кармичен близнак с мъжа на приятелката си, как постоянно си пишели по скайпа и той бил нямал нищо общо с нищо неподозиращата й и широко скороена приятелка.
Тя има нескрит уклон към езотериката, какъвто имам и аз и други мои познати, но това вече ми се струваше наистина невероятно. При все, че твърдеше, че не си пада иначе по него. В крайна сметка сагата завърши с това, че на един празниксе натискала с момчето, докато приятелката му се къпе в банята.
Сега сигурно някои от вас ще си представят жената вамп с рога, лачени ботуши и камшик в ръка. Но реално погледнато докато се стигне до тези развръзки момичето много се терзаеше и чудеше какво да прави.
Аз обаче забелязах, че една ревност започва да се прокрадва в мен и сякаш започнах да страня от нея. Много често ми звъни в крайно неподходящи моменти и след това като я потърся, не ми вдига. Никога не забравя да изпрати поздрави на мъжа ми, разбира се и аз наистина много се дразня, когато започне да се изтъква пред него колко е оправна. Аз като не чак толкова мъжко момиче, на нейния фон би трябвало да изглеждам като страхливата и скучна приятелка, ограничаваща се до баналностите на ежедневието.
Та според вас имам ли повод да се дразня или всичко е плод на моята мнителност и скучното ежедневие, което подсъзнателно ме тласка към подобни сапунки?
Вие как бихте постъпили? Как бихте се държали с такава приятелка, на която й харесва ролята на - цитат "втора жена в семейството"?
С моята позната случаят е такъв, че когато се запознахме тя приключваше една доста дълга връзка, с голяма горчивина и разочарование. Много често е била наша гостенка и мъжът ми също я прие много добре, защото тя е малко от онзи тип независими жени, на които и аз самата се възхищавам. Но колкото и да е независима и както сама се нарича "мъжко момиче" , все пак си остава онзи копнеж да бъде желана, забелязвана итн.
След една съкрушителна връзка с крайно неподходяща за нея персона, завършила с бой, караници и изгонването й от дома на крайно неподходящата персона, започна хем от една страна постоянно да плюе по негов адрес, хем да повтаря колко е важно да си намери мъж итн.
Виждам, че мъжът ми я понася доста добре, дори е предлагал много пъти да я извикаме като ходим някъде. Тя нескрито го храесва. Като сме ходили по планините и се е събличал гол до кръста, все отронва разни забележки от рода: "Ехаа, гледай да не го изтървеш", "Внимавай да не ти избяга" и тем подобни, които аз отминавам все едно нищо не е казала. И понеже ние никак не се представяме за идеалната двойка, се е случвало да се сдърпаме за нещо пред нея, като неизменната й реакция е, че това хич не е хубаво и едва ли не, ние двамцата никак не се разбираме.
По същия начин говореше за едни други нейни познати и не след дълго започна да ми разказва как се оказало, че била кармичен близнак с мъжа на приятелката си, как постоянно си пишели по скайпа и той бил нямал нищо общо с нищо неподозиращата й и широко скороена приятелка.
Тя има нескрит уклон към езотериката, какъвто имам и аз и други мои познати, но това вече ми се струваше наистина невероятно. При все, че твърдеше, че не си пада иначе по него. В крайна сметка сагата завърши с това, че на един празниксе натискала с момчето, докато приятелката му се къпе в банята.
Сега сигурно някои от вас ще си представят жената вамп с рога, лачени ботуши и камшик в ръка. Но реално погледнато докато се стигне до тези развръзки момичето много се терзаеше и чудеше какво да прави.
Аз обаче забелязах, че една ревност започва да се прокрадва в мен и сякаш започнах да страня от нея. Много често ми звъни в крайно неподходящи моменти и след това като я потърся, не ми вдига. Никога не забравя да изпрати поздрави на мъжа ми, разбира се и аз наистина много се дразня, когато започне да се изтъква пред него колко е оправна. Аз като не чак толкова мъжко момиче, на нейния фон би трябвало да изглеждам като страхливата и скучна приятелка, ограничаваща се до баналностите на ежедневието.
Та според вас имам ли повод да се дразня или всичко е плод на моята мнителност и скучното ежедневие, което подсъзнателно ме тласка към подобни сапунки?
Вие как бихте постъпили? Как бихте се държали с такава приятелка, на която й харесва ролята на - цитат "втора жена в семейството"?
