Приятелите в нужда се познават!

Зависи за какво е било спречкването, какво сте си казали, както и какво е било положението преди това, какво се е трупало с годините. Може това да е била капката.

Аз през годините зачеркнах доста близки приятелства и връзки включително и с роднини. Обикновено не става отведнъж, а с натрупване и идва момент, в който повече не искам и да чуя за тях. На тях може да им се е сторило внезапно решение, но никога не е било внезапно и необмислено, а просто са прекрачили граници, които не е трябвало да доближават.
Вероятно и при вас така е станало, случва се, приеми го и продължавай напред. Аз самата не бих продължила да търся комуникация с човек, който е бил арогантен с мен и ме е обидил.

Пътищата на хората се събират и разделят, хората се променят. Не знам какъв е проблемът, но просто приемаш ситуацията и продължаваш напред.

Така общо написано няма как да дадем мнение. Нормално е пътищата на хората да се разделят.

Какъв човек трябва да си? Обикновен. Не всички са готови да се жертват, не всички броят колко пъти са им помогнали и съответно колко жеста трябва да върнат, не всички поставят чуждото (било то и приятелско) щастие пред своето. Нещата се трупат и трупат и в един момент преливат. За да се стигне до такъв рязък завой, явно се е трупало отдавна. А пък вече кой виновен и кой не - значение няма и отношенията няма да се променят. Дори и да се върнат към предишните, ще си стои една точица черна някъде там в нищото, която ще си тежи и ще трови всичко. Тъжиш си малко, пускаш го човека да си "ходи" и си се осланяш от тук нататък само на себе си, а не на други хора.

Имах един период от живота си преди няколко години, в който зачеркнах много хора. Всички много отдавна бяха преминали границата на търпението ми, но ми играеха по една тънка струна - съжалението, добри психолози бяха и знаеха как.

Аз съм разказвала и в други теми как от раз се разделих с една приятелка, която години на ред ме натоварва с проблемите си. Години на ред се опитвам да помогна, но се оказва, че тя не иска помощ, а публика. Впрегнах други мои позиции, познати и връзки в ситуация, в която имаше нужда от помощ. Хора отделиха от времето си, ресурса си, заради мен, да и свършат доста скъпи неща, а тя накрая не беше доволна. Наду ми главата от претенции, че не е доволна, обсъди моите близки, че не са професионалисти (а бяха). И я засилих с 200км в час по пистата. Получавах точно такива съобщения като в този първи пост на темата : " Какъв човек си, за да загърбиш такова приятелство, да не си до мен, а знаеш какво преживявам? ".

Може би не съм обяснила много добре в първия пост.
В нашата ситуация аз съм била опора и подкрепа и винаги съм била на разположение въпреки няколко изцепки,затваряла съм си очите и съм казвала хайде от мен да мине, хора сме,прощаваме.
Все оправдавах поведението с може би има труден период, нека помогна.
Може би не се чувства добре, нека съм там.
Може би има нужда да споделя,да олекне и пак съм на разположение.
Много пъти държанието след такива трудности е било сякаш нищо кой знае какво не съм направила, сякаш моето време, моето семейство нямат значение.

Но така е, просто все още вярвам в човечността.Давам каквото нося в себе си и прощавам,но съм наясно че така страдам накрая аз защото съм емоционална и е нормално когато давам внимание и отношение да получа макар и еднократно същото.
Блокирането се е случило тези дни, както споменах заради спор, който за отсрещната страна е това да наруша моите принципи и стойност като човек и за разкош без обяснение блокира.

Това на мен ми говори много.
Приемана съм като кошче за душевни отпадъци, като безплатен психолог, като човек, който винаги е на разположение независимо колко остри думи понякога съм чувала за себе си, когато не съм "добрата и всеотдайна приятелка".

Майка ми обича да казва да си прибера очакванията и че не всички хора са човечни в днешно време,а точно обратното.
Наистина не знам как да спра да бъда толкова наивна и да вярвам,че малкото хора, които бях допуснала в обкръжението ми биха направили същите неща за мен, биха ме изслушали,подкрепили или най малкото да са до мен.
Както озаглавих темата, приятелите ги проверява времето, обстоятелствата и трудностите.

Ами, вие не сте били приятели, просто ти сега разбираш, което си е странно. Не си ли личеше преди това?

Явно е било от онези “приятелства”, при които единия е вечна жертва и драма куийн, а другия слушател. Това не е приятелство, а повече прилича на паразит и гостоприемник.

Просто сега си прогледнала. Сипи си едно вино, че си се отървала. Пиявицата ще си намери друга жертва. Подбирай си по-добре приятелите.

Трябва да живееш с мисълта, че всеки в следващата минута може да бъде вън от живота ти! И когато усетиш толкова много несъответствия в нещата ви, знай кога да се отдалечиш, за да не те наранят.

Един от уроците на израстването. Приемете случилото се, вземете полезното от него и продължете напред.
ПП - блокирането за мен е опция за екстремна ситуация. Във всички останали случаи говори много зле за този, който я е ползвал.

Точно това дойдох да напишна, но ето, че ти сама си го казала. Най-трудно е човек да приеме, че не всички са като него. Наистина, колкото по-бързо го разбереш с ума си и го приемеш - ще ти стане по-леко. Майка ти е права, хората сме различни и там, където не очакваш /както сега/ се случват големи разочарования и тн. Просто така е устроен светът.
Не питай какъв човек е тя, питай какъв човек си ти, за да толерираш подобно поведение и искаш ли да продължаваш да си такава? Пусни я, нека си ходи.
Също от опит знам, че когато някой знае за себе си, че намеренията му към някого не са чисти, то в един момент този човек сам се покрива. Сам си тръгва. Сам се оттегля и ти можеш само да се радваш.
Дерзай и въобще не губи време в размисли. Нека си ги вземе, а ти погледни напред.
Успех!

Блокирала те е за да засили ефекта на драмата и манипулацията. Не се връзвай. Иска сега да пратиш 120 съобщения "защо?" и накрая да почнеш да я молиш. Да идеш на крака до тях да провериш какво става, да търсиш общи познати. Това си е чист енергиен вампир и се храни с вниманието ти.

Съветът ми е да я блокираш и ти Като те отблокира след 2 седмици, ще остане неприятно изненадана. А иначе сериозно - просто не се занимавай, ще видиш колко хубаво ще ти е без нея.

Аз не мога да си обясня какво се случва със самокритичността напоследък. Тема след тема "аз съм добра, наивна и чиста душа, а другите са безчовечни и зли животни". Години наред от ясно по-ясно е, че това не е приятелство (ако нещата са такива, каквито са описани), обаче сега, едва ли не, гръм от ясно небе - блокирана съм. Е и? Какво губиш от това блокиране, че не ми стана ясно? Оплака се колко е лоша "приятелката" и как те използва нонстоп, а сега - ужас, блокирана съм.