Пламка, ужасно отношение от тази жена, направо съм отвратена какви хора съществуват. Браво, че си изхвърлила боклука от живота си. Да са ти живи и здрави дечицата 
- Публикувана: 10 авг. 2024, 23:34 ч.
- Последно мнение: 13 авг. 2024, 14:04 ч.
Приятелите в нужда се познават!
Авторке пише ти жена, която след толкова ритници от "приятели" се превърна в безсърдечна и безпощадна к*чка.
Не се доверявай и не се показвай никога на сто процента. За много от хората в днешно време си приятел само, ако имат изгода от теб. И аз помагах като луда на всеки, по трудният начин научих, че това не се прави, защото аз като изпадна в нужда обикновено съм си сама.
В момента разчитам само на партньора си.
Не се доверявай и не се показвай никога на сто процента. За много от хората в днешно време си приятел само, ако имат изгода от теб. И аз помагах като луда на всеки, по трудният начин научих, че това не се прави, защото аз като изпадна в нужда обикновено съм си сама.
В момента разчитам само на партньора си.
Хич да не ти пука от цялата работа, сети се само колко мъки ще си спестиш, за да крепиш такива отношения. Да поддържаш приятелство си е усилие, мързеливите сме с предимство в такива моменти. Даже може да стане така, че както те е блокирал/а сега, след време той/тя ще дотича пръв.
Black Amarilis, лошо си я научила тази "приятелка".
ВАЖНО: в случая тя не те е зарязала, защото ти си била в нужда, а защото не си дотичала на първото изсвирване. Ти сама си се поставила в това положение, нали разбираш? Научила си я, че винаги си на разположение, изведнъж не си била и тя не ти го прощава.
Би трябвало да има повече уважение и съобразяване с другия в едни отношения, независимо дали е приятелство, любов или колегиалност. Може би това е добър урок за теб, за да се научиш да поставяш граници. Всеотдайна майка - да, винаги (макар че с порастването на децата и тук се появяват някои условности), но всеотдайна приятелка без никакви ограничения ми идва малко прекалено. Не мисля, че трябва да има чак толкова безусловно приятелство, освен в детството.
ВАЖНО: в случая тя не те е зарязала, защото ти си била в нужда, а защото не си дотичала на първото изсвирване. Ти сама си се поставила в това положение, нали разбираш? Научила си я, че винаги си на разположение, изведнъж не си била и тя не ти го прощава.
Би трябвало да има повече уважение и съобразяване с другия в едни отношения, независимо дали е приятелство, любов или колегиалност. Може би това е добър урок за теб, за да се научиш да поставяш граници. Всеотдайна майка - да, винаги (макар че с порастването на децата и тук се появяват някои условности), но всеотдайна приятелка без никакви ограничения ми идва малко прекалено. Не мисля, че трябва да има чак толкова безусловно приятелство, освен в детството.
Мда, повечето хора са както ги научиш. Ако все е "от теб", не само че свикват така ами го и приемат за даденост, то вече им се "полага" направо. И като се случи да по изключение да не можеш или да не искаш да им дадеш каквото са изискали от теб, настава драма. Ама как така?!?
Уважението започва от теб първо. Ако ти пренебрегваш себе си за другите, те ще го правят същото, ти вече си показала че ти не си толкова важна а те са.
Това не е само за приятелства де, същото е и с партньор, с колеги, съквартиранти, членове на семейството и прочие.
Уважението започва от теб първо. Ако ти пренебрегваш себе си за другите, те ще го правят същото, ти вече си показала че ти не си толкова важна а те са.
Това не е само за приятелства де, същото е и с партньор, с колеги, съквартиранти, членове на семейството и прочие.
Имам един принцип - можеш истински да променяш и влияш само и единствено на своето поведение. Кофти е, когато се сблъскаш с реалността - хората сме различни, не всеки мисли, действа и влага същото като нас - това може да се приложи за всичко - семейство, приятелство, работа и т.н. Лично аз, в периода 19-23, имах много приятели - около 20 човека. Сега, на 35, бройката е 3-4. С годините, се получи естествено пресяване, като далеч вината/причината не е само в другите - аз съм много труден характер, държа много на принципността, уважението, свободата. В днешно време, не са много хората с тези възгледи, но аз съм се примирил - пак казвам, мога да отговарям за себе си, както и да променям ( или поне да работя върху това) само себе си. Отдавна съм се отказал, например, да ходя на почивка с приятели - отново, най-вече поради моя тежък характер, аз отивам с идеята да си почина, не да се съобразявам. Моята почивка е 5-6 дни в годината, през останалото време, разбира се, съм на разположение и за тези 3-4 приятеля, както и за роднините, винаги са и могат да разчитат на мен. Но, в тези 5-6 дни, стига разбира се да не изникне нещо спешно свързано със здравето на близък, съм аут - това са 5-6-те дни, в които психически имам нужда да презаредя батериите, с моето семейство. Успех!
Нормално, Владо.
С повечето хора е така, бройката намаля с времето, остават лоялните, истинските, и "старите" приятелства.
Да, появяват се и нови, но всеки си е с ангажиментите, семейство, родители, жена, деца, хобита.
Има и приятели само за хобитата. Може за друго да не се виждате, или да нямате време.
5-6 дни годишно нищо не са, не е достатъчно.
По-добре по-често по 5-6 дни.
Работата не свършва, и няма да избяга.
Но, не всеки има възможност.
Ако имаш бизнес, и не си оптимизирал, може и по 15 ч. на ден да работиш.
Ако сега започваш, също.
Но с времето идеята е да се намери баланс, и И да го живееш този живот.
1-2 седмици в годината не е достатъчно.
Вече, ако ти се отвори възможност да натиснеш педала 2-4 г., за да си подложиш за след това, ок, иначе няма смисъл. По-добре с по-малко пари, но да имаш време и по-малко стрес.
Това да си вързан 9-5 е най-голямото робство, час-пик сутрин, вечер.
Благодат е да можеш в работно време извън час-пик да вършиш неща, които другите не могат, вкл. да плануваш почивки и воаяжи извън силната час на сезоните, общо взето да "обърнеш" колелото и системата.
С повечето хора е така, бройката намаля с времето, остават лоялните, истинските, и "старите" приятелства.
Да, появяват се и нови, но всеки си е с ангажиментите, семейство, родители, жена, деца, хобита.
Има и приятели само за хобитата. Може за друго да не се виждате, или да нямате време.
5-6 дни годишно нищо не са, не е достатъчно.
По-добре по-често по 5-6 дни.
Работата не свършва, и няма да избяга.
Но, не всеки има възможност.
Ако имаш бизнес, и не си оптимизирал, може и по 15 ч. на ден да работиш.
Ако сега започваш, също.
Но с времето идеята е да се намери баланс, и И да го живееш този живот.
1-2 седмици в годината не е достатъчно.
Вече, ако ти се отвори възможност да натиснеш педала 2-4 г., за да си подложиш за след това, ок, иначе няма смисъл. По-добре с по-малко пари, но да имаш време и по-малко стрес.
Това да си вързан 9-5 е най-голямото робство, час-пик сутрин, вечер.
Благодат е да можеш в работно време извън час-пик да вършиш неща, които другите не могат, вкл. да плануваш почивки и воаяжи извън силната час на сезоните, общо взето да "обърнеш" колелото и системата.
Минавам направо към темата, която ме вълнува в този момент.
При спречкване и арогантност(словесна) от страна на близък за мен човек разбирам,че съм блокирана навсякъде, където мога да се свържа евентуално за в бъдеще.
Имам притеснение и нужда да споделя, имам нужда от подкрепа и изслушване най -малкото.,..но насреща няма...никой!
В трудни моменти винаги съм била там, винаги съм помагала когато отсрещната страна е имала нужда,но когато аз съм в това положение и изпитвам нужда да споделя съм изхвърлена най-демонстративно от живота без капка човешко отношение .
Питам се какъв човек трябва да си ,за да сметнеш че вече нямаш полза от мен и съответно центъра на интересите ти е категорично изместен,та да стигнеш до блокиране ей така от его, самочувствие или натриване на нос.?!
При спречкване и арогантност(словесна) от страна на близък за мен човек разбирам,че съм блокирана навсякъде, където мога да се свържа евентуално за в бъдеще.
Имам притеснение и нужда да споделя, имам нужда от подкрепа и изслушване най -малкото.,..но насреща няма...никой!
В трудни моменти винаги съм била там, винаги съм помагала когато отсрещната страна е имала нужда,но когато аз съм в това положение и изпитвам нужда да споделя съм изхвърлена най-демонстративно от живота без капка човешко отношение .
Питам се какъв човек трябва да си ,за да сметнеш че вече нямаш полза от мен и съответно центъра на интересите ти е категорично изместен,та да стигнеш до блокиране ей така от его, самочувствие или натриване на нос.?!
Темата ми касаеше мъж....приятел!
Преди време съм пускала тема за него и лъжите му.Които продължаваха до преди да не му изнася и да ме блокира.
В труден момент....
Не уточнявах пола тук, просто винаги се изразявах с "отсрещната страна"
Участник е във форума.
Желая му да е здрав и щастлив!
Благодаря за всички отговори.
Моля модератор да заключи темата, изчерпах се!
Благодаря.
Преди време съм пускала тема за него и лъжите му.Които продължаваха до преди да не му изнася и да ме блокира.
В труден момент....
Не уточнявах пола тук, просто винаги се изразявах с "отсрещната страна"
Участник е във форума.
Желая му да е здрав и щастлив!
Благодаря за всички отговори.
Моля модератор да заключи темата, изчерпах се!
Благодаря.
...
Благодаря за всички отговори.
Моля модератор да заключи темата, изчерпах се!
Благодаря.
Благодаря за всички отговори.
Моля модератор да заключи темата, изчерпах се!
Благодаря.