В нашата ситуация аз съм била опора и подкрепа и винаги съм била на разположение въпреки няколко изцепки,затваряла съм си очите и съм казвала хайде от мен да мине, хора сме,прощаваме.
Все оправдавах поведението с може би има труден период, нека помогна.
Може би не се чувства добре, нека съм там.
Може би има нужда да споделя,да олекне и пак съм на разположение.
Много пъти държанието след такива трудности е било сякаш нищо кой знае какво не съм направила, сякаш моето време, моето семейство нямат значение.
Това „може би“ какво означава? Че тя не те е търсила, а ти сама си проявявала инициатива, защото си предполагала, че може би има нужда от теб? Така ли е, или греша?
Не си ли чувала фразата „Не прави непоискано добро“? Многократно съм се убеждавала колко е вярна, включително и на собствен гръб. Когато се опитваш да помогнеш на човек, за когото сам си решил, че има нужда от помощ, а всъщност той не я желае, често се стига до такива моменти. Когато помощта ти, колкото и да е искрена, се възприема като намеса в чуждите работи.
Също така има един вид хора, които много обичат да правят услуги на околните. Но така ги правят, че ги превръщат в свои длъжници и считат, че по всяко време могат да изискат ответна услуга. Че и по няколко пъти.
Не знам твоят случай от кои е, но явно има нещо много сбъркано във вашите отношения.
Разбирам разочарованието ти, но си помисли дали това между вас е истинско приятелство, или е просто взаимноизгодно познанство, което в един момент е станало неизгодно за едната страна и затова му е сложен край.