Приятелите в нужда се познават!

  • 5 042
  • 69
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 29 408
Може би не съм обяснила много добре в първия пост.
В нашата ситуация аз съм била опора и подкрепа и винаги съм била на разположение въпреки няколко изцепки,затваряла съм си очите и съм казвала хайде от мен да мине, хора сме,прощаваме.
Все оправдавах поведението с може би има труден период, нека помогна.
Може би не се чувства добре, нека съм там.
Може би има нужда да споделя,да олекне и пак съм на разположение.
Много пъти държанието след такива трудности е било сякаш нищо кой знае какво не съм направила, сякаш моето време, моето семейство нямат значение.


Това „може би“ какво означава? Че тя не те е търсила, а ти сама си проявявала инициатива, защото си предполагала, че може би има нужда от теб? Така ли е, или греша?
Не си ли чувала фразата „Не прави непоискано добро“? Многократно съм се убеждавала колко е вярна, включително и на собствен гръб. Когато се опитваш да помогнеш на човек, за когото сам си решил, че има нужда от помощ, а всъщност той не я желае, често се стига до такива моменти. Когато помощта ти, колкото и да е искрена, се възприема като намеса в чуждите работи.
Също така има един вид хора, които много обичат да правят услуги на околните. Но така ги правят, че ги превръщат в свои длъжници и считат, че по всяко време могат да изискат ответна услуга. Че и по няколко пъти.
Не знам твоят случай от кои е, но явно има нещо много сбъркано във вашите отношения.
Разбирам разочарованието ти, но си помисли дали това между вас е истинско приятелство, или е просто взаимноизгодно познанство, което в един момент е станало неизгодно за едната страна и затова му е сложен край.

# 31
  • У дома... някъде
  • Мнения: 2 510
Аз не съм се карала.
Както казах избягвам такива неща, защото няма смисъл от негативност.
Понесох словесни упреци как съм отказала веднъж нещо си и как не съм на разположение при щракване с пръсти.

Аз не тая негативни емоции към никой от близките си,смятах и все още смятам,че човек под състояние на афект или причинен дискомфорт от отказ в случая е способен да няма контрол над емоциите и думите си.
Много пъти съм гледала по този начин на нещата и затова съм отстъпвала.
Това е причината да търся отново, а и в моята ситуация в момента не е нещо, което е непозната материя относно здраве (все пак е преминато през нещо подобно във времето и знае какво е ).
Затова първо се насочих натам.
Последствията ги знаете вече.

# 32
  • Мнения: 7 101
...

Би трябвало аз да блокирам на база отношение,но не го правя.
Причината е,че имам притеснение, което е здравословно и съм доста объркана.
Съответно тогава търсиш близките хора до теб,за да ти дадат малко подкрепа или най-малкото да "споделиш" и твоите тревоги.
Това беше причината да потърся, останах като залята с вряла вода.
Наистина тежи и не съм очаквала и това.
и друг път съм го писала- хората не желаят да се ангажират с чужди здравословни проблеми и авторката тогава се обиди. Но е факт. Много рядко има истински приятелства.
А блокирането може да е било в момент на ефект от спречкването и след време да й мине.
Аз съм блокирала много близък човек и след време се смилявам да подновят контакт. Конкретно този мой близък многократно ми е давал повод да го блокирам но ми е роднина и давам шанс.

# 33
  • Далечният изток
  • Мнения: 20 427
Да, Сийка ми взе думите от клавиатурата. Обикновено хората се разочароват точно когато са имали очаквания - щом аз съм помогнал, той е длъжен да ми го върне... Ами не, никой на никого не е длъжен за нищо. Това ако хората го разберат, ще живеят по-леко. Най-малкото няма да се втурват да "помагат" с идеята утре ако ми се наложи, и той да помогне на мен.

# 34
  • Мнения: 2 642
При спречкване и арогантност(словесна)  от страна на близък за мен човек разбирам,че съм блокирана навсякъде
та да стигнеш до блокиране ей така от его, самочувствие или натриване на нос.?!
Всеки си гледа от неговата камбанария. И ти, ако си написала или казала тежки думи станала е работата. Да не коментирам който прави добро еди си какво. Не съжалявай за нищо. Не си заслужава.
От чия страна беше словестната арогатност?

# 35
  • Мнения: 9 383
Аз съм блокирала близки от обкръжението ми. Това става в момент, в който не искам да ги виждам, чувам и не искам да си спомням за тях. Никой не блокира някого от хубаво. Ако авторката няма чувство за самопреценка, нейн си е проблемът.

# 36
  • Мнения: 268
Хубаво е, че хората си помагат един на друг Тези, които казват, че тя не трябва да отвръща със същото - тя не трябва, да. Но когато вие й помагате, тя е щастлива А когато трябва да даде нещо? Вътрешно тя не осъзнава, че човекът, който й помага сега един ден ще има нужда от помощ, от подкрепа. Някои жени тук очевидно използват хората в живота си, хубаво е да получаваш от другите, но рано или късно и ти трябва да помогнеш. Grinning

# 37
  • София
  • Мнения: 16 201
Аз съм човек, който обича да се отзовава, когато имат нужда от него. Не го правя за да събирам точки, когато на мен ми потрябва някой, но ако аз се старая да помагам на някого (потърсено, разбира се), а виждам, че човекът насреща не си мърда пръста за мен, тогава или и аз спирам да го правя или го изключвам от обкръжението си. Не мисля, че някой ми е длъжен, но предпочитам близките ми хора да са такива, с които можем да разчитаме един на друг. Другите влизат в кръга на някакви там познати или никакви. Човек е добре да спазва хигиена на отношенията според собствените си ценности, и това зависи само от него. Не можеш да очакваш всички да са като теб.

# 38
  • Мнения: 13 616
Да смяташ, че приятелите се познават в нужда е много грешно схващане. Хората обичат да правят добро ЗАРАДИ СЕБЕ СИ - четкат егото си, колко са великодушни, чувстват удовлетворение, че са добри хора, очакват и получават благодарности.
Приятелите се познават тогава, когато се РАДВАТ за твоите постижения и успехи. А ако ти помогнат, въпреки че тази помощ не им носи удовлетворение, а обратното - затруднява ги,, ощетява ги, извън тяхната зона на комфорт е то трябва да осъзнаеш, че истински държат за теб и да оцениш жеста.

По твоя казус - сърдиш се, че си позволила да те използват. Броиш колко пъти си помогнала. Отбелязваш, че не си получавала винаги добро отношение, но си приемала това, оправдавайки го. Очакваш обяснение, преди да те изхвърлят от живота си /това е много странно очакване/. За какво точно приятелство говориш?
Имаш да поработиш над това що е приятелство и какво, дължиш или не на приятелите. Ето този човек тук - не ти е бил никога приятел. Просто познат.

А и нещо много важно - не помагай, не прави услуги, не давай нищо ако после очакваш благодарност, връщане на жеста и тем подобни.

Последна редакция: нд, 11 авг 2024, 23:32 от the Дорис

# 39
  • У дома... някъде
  • Мнения: 2 510
При спречкване и арогантност(словесна)  от страна на близък за мен човек разбирам,че съм блокирана навсякъде
та да стигнеш до блокиране ей така от его, самочувствие или натриване на нос.?!
Всеки си гледа от неговата камбанария. И ти, ако си написала или казала тежки думи станала е работата. Да не коментирам който прави добро еди си какво. Не съжалявай за нищо. Не си заслужава.
От чия страна беше словестната арогатност?

От отсрещната страна.
По принцип е инатлива личност.
Не се сърдя!
Твърде детинско е да го правя.
Просто размишлявах що за човек трябва да си, като нито съм вредила, нито съм огорчила, просто съм отказала за първи път 1 час разговор навън,по време на почивка с децата ми .
Говорим за 5 дни в годината,в които съм в отпуск и имам нужда да обърна внимание на себе си изцяло и семейството си!
Можеше да е веднага след отпуската ми,но не...
Трябва да е веднага, когато имат нужда.
Не може да изчака, просто чувствам се като изтривалка наистина и приятелка на повикване.


Като върна времето назад не съм изненадана от реакцията.
Винаги си е било така, просто аз едва сега осъзнавам това, защото винаги съм оправдавала отношението по един или друг начин.

Както и да е.
Свършен факт е вече,а и си направих изводи за моите пропуски, които съм неглижирала във времето.
Проблемът си е мой, нека отсрещната страна се чувства ок и удовлетворена.
В крайна сметка всеки преценява за себе си дали да св раздава или да подмине.
В случая излезе,че това е непознат човек за мен.
Здраве да е.

Последна редакция: нд, 11 авг 2024, 14:22 от Black Amarilis

# 40
  • Далечният изток
  • Мнения: 20 427
Инатлива личност, която ми агресира, мнооого отдавна нямаше изобщо да е в обкръжението ми, камо ли да я търся, когато имам проблем.
В крайна сметка не ти си блокирала нея, щото е агресирала, (и което донякъде ми е по-логично, макар да ми е детинско), а тя блокира теб, та честно доста съм объркана по така представения сюжет... Тоест ние всъщност не знаем тя как е приела този скандал, но за да те блокира, значи нещо ти не си била права според нея.

# 41
  • Мнения: 2 468
Блокирането за мен е много детинска постъпка и признак на лошо възпитание.
Наскоро и на мен ми се случи да разбера, че роднина ме е блокирала, стана ми странно, но не съм го преживявала. Често казано и с нея и без нея животът ми ще си е същия. Така че липсата не я усещам.
Смятам, че в живота е по-добре сама, отколкото с такива приятелки или роднини. Те сами си се пресяват с времето, даже няма нужда да се напрягам аз да ги пресявам.
Така че, авторке, бъди благодарна, че токсичните хора сами напускат живота ти.
Ако пък имаш нужда от драма, върви я търси и се разправяйте.
Аз лично с годините разбрах, че по-важно от спокойствието няма.

# 42
  • У дома... някъде
  • Мнения: 2 510
Да,Aida не съм била права,че имам принципи когато съм за Бога 5 дена в годината в отпуск да обърна внимание само на семейството си.
От това се афектира вероятно и започна с това как не мога 1 час да отделя, когато иска,как съм егоист, такава и такава и такава....
Не съм зачитала за човек и т.н.
В крайна сметка след това неразбирателство и отношение аз не съм тръгнала за зачерквам.
Факт!
Изчаках да мине време и да се осъзнае,че може би не е правилно,но ето -блокаж.
Сега ми кажете его ли е,инат ли,детски истории,интереси или просто не съм се съобразила аз отново с нуждите?
Не е имало скандал пак казвам,а спор какво трябва аз да направя според чуждите представи, трябва да тичам отново и да съм на повикване.


Има една приказка...
Сто пъти помогни -ще го забравят!
Един път откажи-ще го запомнят!

# 43
  • Мнения: 36 283
Що за глупости, да не сте на 15...?!

Много ясно, че семейството ми е на първо място, ако ще  да ми е BFF..... Не тя, аз щях да я зачеркна. Ще ми държи сметка за времето ми, как ли пък не?

Честно да ви кажа, няма и да разбера, че някой ме е блокирал. Ако се опитам да му звънна и ми дава заето два-тръ пъти, спирам да се обаждам. Ако има зор и желание, ще ме намери...

Последна редакция: пн, 12 авг 2024, 11:03 от Soul Free

# 44
  • У дома... някъде
  • Мнения: 2 510
Точно така се получи.
Звъннах 2-3 пъти даваше заето.
Първоначално помислих,че може би набира някого и затова така.
После се убедих всъщност защо е "заето"!
Интересна дума е всъщност последната..
Естествено знам си мястото и няма какво да правя при очевидно заети хора.
Радвам се,че я има тази платформа, защото се убедих,че пт стотици непознати потребители и личности можеш да получиш нормален диалог и комуникация,а от "свои" - "абонатът е зает"
Do not disturb...🚫 (да го обърна вече и малко на хумор)..

Общи условия

Активация на акаунт