Пиша тук, защото съм на път да се побъркам. Преди около две седмици получих изтръпвания по кожата на главата. Изтръпването се местеше по ръката, по крака. Потърсих какво може да значи изтръпването и се паникьосах. Записах си час при невролог. Отидох, прегледаха ме, лекарката каза,
че най-вероятно се касае за дистония, но ме изпрати на ЯМР, защото съм имала много живи рефлекси на краката. От както започнаха изтръпванията се превърнах в кълбо от нерви на ръба на нервна криза. Минах изследването - всичко беше в норма. Пратиха ме на ЕЕГ - и там всичко в норма. Мислех, че всичко ще се оправи като излязат добри изследванията, но не. Страхът и паниката останаха. От преди известно време ситния шрифт на компютъра ми се замазва леко - като си сложа очилата няма проблеми. Ходих на очен. Нищо, колкото и преди. Дъна нормални.
Но паниката не ме напуска. Не ми се яде, не мога да спя нормално. Събуждам се нощем и проверявам дали нещо някъде не е изтръпнало. Почивните дни бяха ад за мен. Събуждам се с тази мисъл, сърцето ми се разтуптява и не мога да спра да мисля и да се самонаблюдавам. Търся симптоми. Как се вкарах в тази ситуация не знам. В желанието си да не мисля по въпроса през почивните дни окопавах овошки, сякох съчки за разпалване на барбекюто. Сега имам и мускулна треска. Днес нищо не ми е изтръпнало, но сутринта ми се разтрепериха ръцете. Търся логично обяснение - аз имам мускулна и на самите длани. Но паниката пак ме полазва. Вече ми става страшно. Трябва да се успокоя, а не мога. Децата не мога да си гледам като хората. Какво да правя?
че най-вероятно се касае за дистония, но ме изпрати на ЯМР, защото съм имала много живи рефлекси на краката. От както започнаха изтръпванията се превърнах в кълбо от нерви на ръба на нервна криза. Минах изследването - всичко беше в норма. Пратиха ме на ЕЕГ - и там всичко в норма. Мислех, че всичко ще се оправи като излязат добри изследванията, но не. Страхът и паниката останаха. От преди известно време ситния шрифт на компютъра ми се замазва леко - като си сложа очилата няма проблеми. Ходих на очен. Нищо, колкото и преди. Дъна нормални.
Но паниката не ме напуска. Не ми се яде, не мога да спя нормално. Събуждам се нощем и проверявам дали нещо някъде не е изтръпнало. Почивните дни бяха ад за мен. Събуждам се с тази мисъл, сърцето ми се разтуптява и не мога да спра да мисля и да се самонаблюдавам. Търся симптоми. Как се вкарах в тази ситуация не знам. В желанието си да не мисля по въпроса през почивните дни окопавах овошки, сякох съчки за разпалване на барбекюто. Сега имам и мускулна треска. Днес нищо не ми е изтръпнало, но сутринта ми се разтрепериха ръцете. Търся логично обяснение - аз имам мускулна и на самите длани. Но паниката пак ме полазва. Вече ми става страшно. Трябва да се успокоя, а не мога. Децата не мога да си гледам като хората. Какво да правя?
