"Закуската изяж сам...

И една гледна точка на дете, което обича само сладко, ама много сладко. Ако зависеше от мен, никога нямаше да се сетя сама, че и месото се яде. Като дете, набедено за злоядо естествено, оцелявах благодарение на разбити яйца със захар, сладка ишмерия (сладък бешамел), баклавите и толумбичките на леля, триочките и меденките, които мама ми купуваше на връщане от работа, и дръжте се, любимата ми закуска, порязаница бял хляб с мас и захар! И кисело мляко на корем, с биберона до първи клас.  Но сега съм си всеядно животно, много малко са храните, които не мога да преглътна. Печено месо ми е вкусно, зеленчуци обичам почти всякакви, не налитам на джънк  и бонбони например. Това донякъде показва, че хранителните навици и вкусове се променят с времето и начинът на живот, все пак всички сме социални животни. Проблем с теглото съм имала преди пубертета, който изчезна някъде след 14г възраст. Маала съм баници и боза в голямото междучасие като всички, сега ако ми падне не прощавам, но не ми липсват до степен да тръгна да си ги бъркам сама. Но съм напълно съгласна, че тогава се движехме много, и игрите ни бяха движение, и никой не ходеше на училище с кола. До автобусната спирка да стигнеш ей ти 10 минути разходка. А аз не обичам да чакам автобус, та половин час бърз ход до училище не ми мърдаха, до университета съм вървяла дори повече от час. Не съм никак спортна натура и предполагам това ме е спасило от окръгляне.

Конкретно по темата, закусвам задължително и то стабилно, няколко филии с нещо отгоре по избор и голямо кафе, децата също не могат без закуска, чай или мляко с какао и филийки и за тях. Дори когато тръгваме нанякъде в 4:30 в сутринта, ние трите сме наредени на масата, а мъжо ни се чуди как можем да погълнем нещо по това време. Неговата закуска е чаша портокалов сок и толкоз!   

със сигурност има, защото си е моя, не е универална
но съм забелязала, че такова принудително тъпкане в детството води до постепенно притъпяване на чувствот за ситост и детето загубва възможността да определи кога наистина е сито и по инерция продължава да се храни, само и само да угоди на бабинка напр
този проблем преминава и във вече възрастния човек и тогава става страшното

а, ето това исках да кажа на краси -  мога да изям една тава баница, ама ако някой ми я направи, но изобщо няма да ми липсва, и ще си мина спокойно без нея, защото сама няма да се затворя в кухнята и да си направя.


да си кажа честно, аз си угаждах на себе си, доволно набивах, защото ми беше адски вкусно  , пък и в моя случай и вълкът беше сит, и агнето цяло. баба доволна, аз два пъти по-доволна

Мда, аз го имам този проблем, защото са ме научили да си изяждам всичко в чинията. Сега вече полагам съзнателни усилия да не се натъпквам само защото са ми останали две-три хапки, но отвътре си ме човърка.

ИрПуц, отне ми години да се оттуча и от това
в един момент почнах да си втълпявам, че мястото на остатъците
не е в моя стомах, а в боклука
и така неусетно и бавно се отървах поне до някъде
сега изхвърлям без да ми мигне окото, защото вече не съм контейнера за боклук от преди
 

Според мен пък е грехота да се хвърля храна 
За да не се налага да се тъпча си сипвам по малко.

Сигурно с храната, която хвърля всяко семейство за една-единствена вечер само в България може да се нахрани населението в накой африкански градец 

о да, определено ще изхраним цяло село с двете ми хвърлени лъжици

грехота е за се тъпча, за да не хвърлям заради  някого си
грехота е да се тъпча, за да ми се лепне на корема, вместо да отиде в кофата

нашата община скоро ще въведе разделно събиране и на хр. отпадъци, от които се произвежда био-газ за автобусите
чакам го с нетърпение да принеса с нашите 300гр на седмица


по темата
както се оплаках, този месец имах ужасен апетит и почнах да закусвам в рамките на 10на дни
резултат: +1кг

И аз това си повтарям. Понеже обаче като цяло уважавам храната, гледам тези остатъци да не са много.

Розе, наистина има хора, които хвърлят адски много храна - скоро имаше тема по въпроса. Ами удивих се направо как готвят в огромни количества, които просто няма как да изядат и си хвърлят без да им мигне окото. Това наистина е грехота.

закусва се стабилно , на обяд пак стабилно ,
след това 1-2 НВ хранения , леки и след 4-5 не се яде нищо - така най-лесно се поддържат килограми ,

Аз ако ям толкова много ще се търкалям само след месец, за съжаление

Иначе току-що хвърлих коленото чътни, правено лично от мен по рецептата на Гордън Рамзи
Ужасно вкусно, но с толкова много захар, че мястото му е точно в боклука за съжаление

Ох, аз хвърлям много храна. Когато ядем хляб винаги купувам два-три вида, защото харесваме различни. На другия ден се изхвърлят понеже баят хляб моят не яде. Опитвала съм да го предложа (и препечен) - не, не иска. Същото става и с готвеното. Не обича да повтаря и винаги хвърлям остатъците.

Изчислила съм, че не е икономически изгодно да се готви за по-малко от четири (възрастни) души. За деца е друго. Като си калкулирам времето, което отделям за приготвяне на две порции, електричеството, и т.н. и май по-добре идва да отидем на кръчма. Бедата е, че там не знаеш какво точно са сложили вътре (каква мазнина са използвали, например).

Иначе с порциите нямаме проблеми, тъй като винаги сервирам малки количества. Ако има нужда си слагаме допълнително, но избягвам.
Така че и аз съм от разсипниците, но искам да не е така, иска ми се точно да определям количествата и да не се изхвърля.

За да се изяде една храна, първо трябва да е вкусна, второ - да е в нормални за семейсвтото количества. Това се нагажда с времето. Изхвърлям храна, само когато е нещо несполучливо и изостане в хладилника. И мухлясал хляб хвърлям, какво да го правя? Лесно хвърлям купена храна, трудно - когато сама съм я приготвила.
Да не ям нищо вечер за мен е немислимо.

Е какво пречи да се сготви нужното количество?
В рецептите си пише кое за колко порции е, а ястията, които трябва да са по много за да са вкусни, се броят на пръстите на едната ми ръка.
Аз съм правила дори 2 порции макарони на фурна в мини йенска тавичка- една педя.

Да не казвам голяма дума, ама храна хвърлям много рядко, я има 5 пъти в годината, я не.

пп. какво значи точно баят хляб? Не значи ли филия, без нищо?

Кофеин, не разбирам как е по-неизгодно да се готви за двама вместо за четирима. При положение, че остатъкът се изхвърля, което също е икономически неизгодно, щото тия продукти са стрували пари. И как така за две порции губиш повече време, отколкото за четири?  

Между другото, по повод разликата в разходите за домашно и купено, вчера мернах в едно интервю мнението, че домашния козунак излизал 10 лева килото. Ще ме прощава авторът, ама доста е пресилил.


И на мен ми е по-лесно.

А ти как и колко ядеш? Защото аз също мисля, че основната част от храната ако се изяжда през първата половина на деня, а през втората се хапва по-малко, е най-добрият вариант за стройна фигура, защото изяденото преди обяд се изгаря през деня.

И аз така си правя сметката, че да изхвърлям минимални количества храна. Предпочитам да се понатъпча, но да го изям, вместо да стане зян. Пък ако ми дойде в повече, отлагам следващото хранене или направо го пропускам. Не съм надебеляла.