"Закуската изяж сам...

Милото детенце. Тук във форума чух съвет от зъболекарка, който ми се стори много разумен. Родители, които държат да пазят децата си от боклучава храна биха могли да си определят един ден от седмицата, в който да я разрешават. За да не се стига до такива злоупотреби като това момиченце.

Трайно съм намразила куп храни от детството.  А сладолед не ми даваха заради гърлото. На първата си самостоятелна екскурзия изядох 8.

И още един пример от личния ми архив. По принцип деля боклучавата храна на категории и докато вафлите, бисквитите и чипса ги разрешавам, то хрупанки, някои видове зрънчо, разни гумени дъвки и бонбони и т.н. не давах изобщо. Докато един ден не видях как синът ми да си взима от земята разсипани хрупанки и ги яде.

за трудно, трудно е, но не и невъзможно, щом дългодишен наркоман като мен го направи
пристрастена съм към сладко и тестено  още от малка, именно защото и моята баба е смятала, че детенцето е слаботелесно и ще се гътне, ако не е окръглено и за целта са ме угоявали именно с такива "полезности", което ми остави следи за цял живот - огромно количество мастни клетки (поради което никога не мога да отслабна твърде много) и силна пристрастеност, която в един момент доведе и до хиперинсулинемия

за радост след доста ровене имах късмета да открия сегашния ми режим на хранене, с който туширам до известна степен това лошо наследство
но пристрастенноста не е умряла, само спи зимен сън и от мен зависи дали ще и дам да се събуди


иначе моето порастнало дете яде всичко и от нищо не го лишавам
единствените усилия са насочени към стремежа да се консумира по-качествена, домашно приготвена храна
и ограничаване на хляба и тестените, защото виждам, че не винаги може да се контролира в количествата
вместо да казвам като нашите "саламът задължително с хляб" казвам "повече салам и по-малко или по-добре хич хляб"
(саламът разбира се е чоризо или нещо друго с поне 95% месо, да не скочите сега  )

иначе и тук така правят масово родителите
събота се купуват огромни количества бонбони, те така и се наричат, "съботни бонбони"
може и да е добре за зъбите да се консумират тези отрови само веднъж седмично, но тези големи количества чиста захар са си отрова


иначе по темата
рядко закусвам
винаги имам кафе с лъжица бита сметана за събуждане
и ев. яйце, печено в гофретника като гофрета/вафла, което взимам със себе си, но не винаги ям
изминалата имах апетит обаче поради ПМС и закусвах
сега усещам как апетитът попремина и спирам закуските до следващия път

Общо взето и в нашето семейство вървим към модела на "отвързване един път седмично".
По този повод днес съм без закуска. Здраво се отвързах снощи, много здраво .

Абсолюно същото важи за мен.

аз вчера прекалих с вредностите   , ох, ужасно вкусно беше  . сега два дни на пост и молитва и съм в изходно положение.
не знам как ще се справя със забраната за алкохола, мъжът ми вчера при третата чаша вино , просто ми я прибра . при това беше бледо копие на вино.

аз ако отслабна рязко моментално решавам, че щом съм претърпяла такава загуба на килограми , ме преследва някой рак и се невротизирам. хуквам по изследвания, доказвам си, че нямам и омитам за успокоение 5 палачинки. въздъхвам дълбоко , че и този път ми се размина умирачката и качвам заветните 2 килограма , за да получа все пак и подкожна мазнина.

абе и аз съм тъпкана от баба ми, но като си гледам снимките - доста слабичка съм била. синовете ми на същата възраст изглеждаха доста по-дебелички от мен тогава. сега големият ми син е страшно слаб/хранен от баба си по същата схема- тъпчене като все едно прасе за коледа, обаче готви адски хубаво, дявол го взел/.

естел, за трохите не знам, обаче ако някой даде рецепта как да не си заливам клавиатурата с кафе, грешка няма да има. не знам колко заминаха.

Ееех, де тоя късмет
За съжаление имам друг вид метаболизъм и минута невнимание води до поне месец мъки после

Винаги съм била така, от малка, с бавен метаболизъм, не съм била дебела, но не бях и слаба, а гадно пухкава, за радост на бабите, 

Даже си изградих теорията, че децата много точно си усещат тялото и някои именно затова ядат малко и се съпротивляват на угояването, защото подсъзнателно си знаят, че телата им не могат да се справят с такива количества
Сестра ми напр си хапваше и тогава и сега огромни порции без принуждаване и без да и се отразява
Но и горенето и е друг тип

Присъединявам се към теорията ти. Като деца със сестра ми бяхме "злояди" и никой не можеше да ни принуди да изядем дори една хапка пържена филия, мекица или баница. Така ненавиждах пържените закуски, кус-куса и задължителното прясно мляко, че предпочитах да ям бой, отколкото да ям.

Ама тя тази теория има пукнатина. Състои се в обратния случай - ако децата се водеха само по
това, което тялото им говори, не би следвало да има и такива, които мило и драго дават за не-
що много сладичко (и също толкова вредничко) Уф, с моето дете сме точно в тази ситуация.

Лощо нещо са годинките. Преди и аз бях като слънчева, но сега не е така лесно.

Ето ме мен. С това съм хранена, особено на закуска. Не, не ги обичам, дори като правя за децата (рядко, защото ме мързи) не ми се прияждат. Умирам за пържоли - всякакви, а без салата не ми е вкусно нищо. Единствено по филии с масло и лютеница си падам и да си топя чушките с доматен сос с хляб, бял. А хлебчетата тип "Бонус", "Вита" са ми ужасно вкусни, макар че не си правя илюзиите, че са полезни. Но оставят такова усещане.

Искам да ви кажа, че теорията за децата които сами отхвърлят угояването и според мен издиша малко. Преди нямаше толкова много джънк фууд и не беше лесно да погълнеш толкова много калории от филии и баници. Сега е достатъчно да си взимат дюнер в малкото междучасие, поничка следобяд и детско меню с пържени картофки през уикенда и това е напълно достатъчно за да започнат да дебелеят. Доказателство е, че сега децата наистина са по-дебели в цял свят. Храната е калорична и евтина (пък и вкусна - пърженото кентъшко пиле е по-вкусно от мамината пилешка гозба, нали). Като прибавим и това, че се стои повече пред компютър, а не навън както бяхме ние (аз съм прекарвала часове в скачане на ластик през лятото). И преди имаше по-пълни дечица, но сега някои са направо затлъстели. Деца с тумбаци и високо кръвно. Факт!

Т.е. средата си оказва влияние и още как!

Освен това съществува и понятието comfort foods, т.н. храни със сантиментална стойност (които обичаме от детството). Също така във всяко семейство има някаква легенда, че дадени храни лекуват определени състояния или болести. Това го има в цял свят. Например супата я дават на болни, българското кисело мляко има някакви качества, които удължават живота, алпийското мляко прави млечния шоколад по-вкусен и т.н. Т.е. отново средата.

Изобщо не отричам този факт - пълно е с джънк, навсякъде е. По нашите улици и магазини. И друг път съм го казвала - не навсякъде е така.
А подрастващите винаги са яли много - омитах кифла осморка в голямото междучасие, с боза. След часовете ядях пица, саварина, ориенталка. След това вечерях. Това изобщо не ми попречи в университета да бъда 178/58-60, не само в студентските години, де.
Ние много се движихме, не се спирахме, освен в училище. Нямаше пакетирани гадости, хамбургери, дюнери и Макдоналдс.
Да се върнем на темата - проблемът не е в "българската закуска" (мекички, палачинки, баница, пържени филийки)

Не знам как ще се справям с внуците.  По времето, когато гледах децата, имаше обикновени бисквити и солети.