
Ние сме добре. Растат дребните, дивеят, бият се даже. Но повече си играят. Малкото и то вече е един разбойник - лази навсякъде и разхвърля всичко, по примера на брат си. Ревност има, ама тя е в посока от Лазар към Никола - като го види да си играе с други деца, се сърди, недоволства, даже реве. Иска да участва.
Никола се храни сам от доста време, памперса отдавна сме забравили, бърбори (не съвсем разбираемо). Ужасно глезен е. И много привързан към мен. Няма мърдане от вкъщи, а така ми се излиза... нали и аз съм човек, баси.
За празниците и аз ще пазарувам скоро, че лудницата около Коледа ще ми дойде като непоносимо допълнителен стрес. Имам си в излишък.
Като дойде време за подаръци, зле ми става. Играчки всякакви имат, половината дори не ги поглеждат. Все пак, до сега харесах една детска дърводелска работилница за Никола.


Вярно, че 50 % изхожданията са в гърнето или в тоалетната, но е далееееч от истината. Не знам. Дано се справим поне до февруари
Само да беше мааалко по-кротък вкъщи...
