Публикувана: 22 апр. 2012, 18:23 ч.
Последно мнение: 15 юли 2012, 01:24 ч.

За баща ми с "любов"....

12 620
45
1

# 15 23 апр. 2012, 11:59 ч.

на брега на морето
Мнения: 6 247

Цитат на: White_roses в нд, 22 апр 2012, 19:22

... все ми се иска да стане добър и грижовен, да мога да му оставя детето или да излязат на разходка както прави свекър ми.

Един ден, след много години, ще разбереш, че това е просто губене на време, на което си пропуснала да се насладиш. Нали свекъра се държи добре с детето? Радвай се на живота, на здравето и младостта. Спокойно може да не изискваш каквото и да било от баща си, както и да не се чувстваш задължена към него. Здраве и живот да има, другото се придобива. Hug

# 16 23 апр. 2012, 12:06 ч.

Бургас
Мнения: 364

Не позволявай и детето ти да стане жертва на психическия тормоз, който сте преживели ти, брат ти и майка ти! Peace

# 17 23 апр. 2012, 12:08 ч.

Мнения: X

Мдам, почти същото, че и майка ми си го котка..... ooooh!

Едвам ги изтрайвам по 2 пъти в годината на празниците... Ама моят си е такъв, не само по мен плюе, а наред, предполагам , че и при вас е същото положението. newsm78

Десетилетия ми бяха нужни, да се поотърся от негативното му влияние и от това, в което ме беше превърнал и мене, защото нали знаете, че малко или много копираме от родителите си... Десетилетия да се изчистя от вменените му глупости, и още не съм.
Като видя съвременна жена, която търпи подобни неща, ми се повдига, а ги има и сега...

* Юличка, да, прехвърля го и върху детето, последният път, когато му го дадох , той пожела да го вземел да го заведял някъде си, ми го връща и от вратата започва да мрънка - леле, какво лошо дете, отвратително се бил държал малкия. Ох... ма и аз съм оФца, за какво му го дадох изобщо, да ме пита човек...

Съчувствам ти, аз съм по-напред по пътя, още от пубертета ми е паднал в очите и съм се дистанцирала, ти ако сега започваш, много години вътрешна борба те чакат. А и ако майка ти си го оправдава и тя те обвинява теб, ще ти е съвсем трудно...

# 18 23 апр. 2012, 22:07 ч.

София
Мнения: 2 481

Цитат на: White_roses в нд, 22 апр 2012, 18:23

Отдавна обмислям дали да пусна такава тема, не знам търся ли съвет или просто подкрепа.

Баща ми е странен човек, много инатлив, горд, едно време беше и озлобен, биеше и тормозеше майка ми, но сега му минаха тия слабости.
Сега не ми говори. От както малката се е родила той все има мнение по въпроса за гледането й, все ме упреква че нещо не правя като хората. Последно като ходихме при тях баба й беше купила някакъв Помбер мисля и той като почна пак "съсипвай си детето щом искаш, как не ти омръзна да го съсипваш, прави си каквото знаеш, няма да се меся за да ме мрази после..." при което толкова ми дотегна, станах и си тръгнах. От тогава 5 месеца не ми говори, не се обади за рождения ми ден, нито за този на детето, на който между другото го поканихме но той каза че няма да дойде. Не искам да изглежда сякаш съм се фръцнала и съм си тръгнала, това му поведение се повтаряше сиситемно, примерно сядам да я храня и нещо й говоря "айде мамо още лъжичка", той идва и почва "престани да насилваш детето да яде, само глупости правиш, какво искаш да се освини като тебе ли?" и т.н. и т.н. и всичко това с тон който не мога да пресъздам чрез форума.
После ме изтри от приятелите си във фейсбук Mr. Green

А още по късно ми забрани да стъпвам в тях!! Ей от това най много ме заболя. Какъв човек е. Как може да не искаш да виждаш единствената си внучка и дъщеря си. Що за човек си. Майка ми все ме убеждава да му се обадя и да му се извиня. Така е свикнал, защото така е било цял живот. Ако се прибирах малко по късно, примерно вечерния ми час е в 10, аз съм се прибрала между 10 и 11, започва да ме нарича уличница, курва и какви ли не още, а винаги съм била добро дете, с отличен успех и поведение. После не ми говореше и искаше да му се извинявам Shocked

Винаги съм се извинявала ( и не само аз , и брат ми, и майка ми) в името на добрия тон в къщи, сега обаче не изпитвам нужда и потребност да му се извинявам.

Ей го, излях си душата. Искам да чуя и второ мнение на нещата погледнати отстрани bouquet

Радвай се, че си се отървала от тежестта да общуваш с него и не позволявай да се задейства вечното чувство за вина и да стъпваш на пръсти около човек, който само това чака, отново да му се извинят хора, които нямат вина. Защо въобще трябва да познава детето ти? Да не би да му даде безценни уроци за живота?

От личен опит и преживяно. Горд ли...друг път, тиранин.

# 19 24 апр. 2012, 09:16 ч.

София
Мнения: 15 474

Мъчно ми е за вас.Все пак това са бащите ви.Радвайте се,че ги имате и ,че са живи!

# 20 24 апр. 2012, 09:36 ч.

София
Мнения: 23 098

Благодарна съм на майка ми, че преди много години ме е отървала от подобен баща. Не ме е потърсил вече близо 25 години.

# 21 24 апр. 2012, 09:58 ч.

Бургас
Мнения: 364

Тайна, не бих си позволила да се включа с това към теб, но си мисля, че ще повлияеш в грешна посока на жените тук и затова. От това, което си писала преди, оставам с впечатление, че съпругът ти (лека му пръст!) е бил прекрасен съпруг и баща, както и дядо - това е съвсем друго, сега ще имате красивите спомени за него и той оттам някъде ще продължава да бди над вас, сигурна съм. Hug

Бащите, за които тук се говори, нямат нищо общо с това, а последствията върху психиката на децата им все още се отразяват в мисленето и възприятията им. Тук момичетата са склонни да се обвинят за това, че баща им не им се е обадил за рождения ден, за Бога! Това е резултат от системен психотормоз или в следствие на пълно безхаберие от страна на "родителя". И съжалявам, но такъв човек не заслужава нито да го обичат, нито да жалят за него!
Може би ще ме обвинят, че без да знам раздавам акъли, но имам доста примери пред себе си - дори моят прекрасен баща е дете на безхаберни родители и доста време и усилия му костваше да разбере, че те не стават, никога не са били и никога няма да бъдат истински такива.

# 22 24 апр. 2012, 10:10 ч.

София
Мнения: 15 474

Yulichka, не го пиша заради моят съпруг, пиша го заради баща ми, той ,нека ми е жив и здрав още много години, е най-добрият човек, който познавам.Дори и с тежка склероза, пак е много добър.Свекър ми е пиел много,кротко пиянство, без бой,тормоз и скандали, но заради него съпругът ми не близваше алкохол.Всеки прави грешки като млад, ето авторката казва,че баща и се е променил, вече не е такъв,явно просто си е такъв характер.Не вярвам всичко да е било само лошо,надявам се,че все е имало и нещо хубаво.

# 23 24 апр. 2012, 10:15 ч.

Мнения: 741

Yulichka,

# 24 24 апр. 2012, 10:15 ч.

Мнения: 12 670

Възможно е да се промени, ако има желание. Но това няма да стане като момичето му се извини.

# 25 24 апр. 2012, 10:22 ч.

Мнения: 348

Цитат на: Приятно ми е - Богиня! в нд, 22 апр 2012, 18:27

Като цяло баща ти е прав по съдържание, но не и по форма.

Съгласна, що се отнася до храненето. Струва си да го послушаш, защото създадените лоши навици са голям проблем после.
Ако пък си храниш детето нормално, обясни на баща си, че така го учиш да говори и да общува, а не му заповядваш.
Закъснение до 10 - 11 ч. не е престъпление, стига човек да се е обадил къде е и кога се очаква да се прибере, с какъв транспорт или придружител. Така близките няма защо да се притесняват.

В крайна сметка, каквито и изисквания да имаме към възрастни хора, те няма да се променят. Затова най-добре да общуваме в рамките на това, което е здравословно и полезно.
Ето, бащата е труден характер, но пък свекърът е мил - чудесно, обръщайте се за помощ към него.

Последна редакция: вт, 24 апр 2012, 11:02 от white flower

# 26 24 апр. 2012, 10:32 ч.

Бургас
Мнения: 364

Цитат на: Тайна в вт, 24 апр 2012, 10:10

Yulichka, авторката казва,че баща и се е променил, вече не е такъв,явно просто си е такъв характер.Не вярвам всичко да е било само лошо,надявам се,че все е имало и нещо хубаво.

Какво се е променил? Престанал е да бие майка и, но не и психотормоза върху цялото семейство. Не искам да споря, Тайна, но тук говорим за съвсем друго нещо, ясно е, че идея си нямаш какво е да си жертва на подобни характери (това е вид психопатия). Peace

Момичето трябва да се отърси от чувството за вина, което и се вменява постоянно, да се усети, че е личност и трябва да я уважават като такава. А насилника - аут от ежедневоето и завинаги, защото годините тормоз не могат да бъдат изкупени. Ще ми се обвинява тя, че не е дошъл на РД на внука при положение, че са го поканили, че се тормози, че не и се обаждат; ще ми чака той извинение от дъщеря си затова, че той я е обидил! Ох, Боже, полудявам направо!!!

# 27 24 апр. 2012, 14:45 ч.

Мнения: 1 761

Не си избираме роднините, а и те нас.
Много е хубаво,когато имаш разбрани роднини,с които се чувстваш разбран,обичан и приеман такъв какъвто си, безусловно.
Но не всеки има този късмет.

И в такива случаи по-разумно е да бъдеш делови, без да очакваш много.
Особено след определена възраст,трудните черти на характера стават още по тежки за носене, не само от околните, но и от този,дето сам си ги носи...Ограничавай контактите,до здравословно ниво,Ако усетиш,че ти е зле-по-добре се прибери и направи нещо за себе си и детето ти,което ще ви донесе радост.
Не е лесно, но не е невъзможно.

Баща ми е на 3000 км.И откакто сме толкова далече отношенията ни са чудесни.
Виждаме се 1-2 пъти годишно за по 2-3 часа и това време се оказва достатъчно и за двама ни.

# 28 24 апр. 2012, 15:37 ч.

Мнения: 662

White_roses, не се измъчвай повече.
Както вече споменаха и други, след определена възраст, особено лошите черти на характера, стават все по-изразителни.Сама знаеш, че колкото и да ти се иска, няма как, една сутрин да се събуди с просветлението колко грешки е допуснал и желание да се промени.Това става само по филмите.

Имах подобен случай в моето семейство, с тази разлика, че говорим за жена и не насилваше физически, но тормозеше психически всички, които бяха непосредствено до нея.
Съвсем честно ще ти кажа, че адски много съжалявам не за друго, а че по-рано не отделих себе си и майка ми от този човек.Денят, в който най-накрая събрах смелост и се разделихме, сякаш се родих отново.

Дори полагайки всички усилия и компромиси, за да вървят някак си нещата, нищо съществено няма да се промени.Напротив, все повече ще се засилва горчилката в теб и годините ще отминават.Не си го причинявай.
Имаш детенце, радвай му се и не се тормози повече с хора, които не заслужават това.
Няма нищо по-важно от душевното спокойствие, бъди убедена. bouquet

# 29 24 апр. 2012, 22:45 ч.

Мнения: X

Yulichka така добре си ме разбрала и си усетила ситуацията. Това е човек който макар физически да не насилва хората около себе си ги насилва психически.

Аз нямам какво повече да кажа по темата, исках да видя нещата погледнати отстрани и са такива каквито ги виждам аз.

Майка ми не е на негова страна, отдавна са с отделен бюджет и отделни спални, просто няма силата да му се противи на решенията.

Хранителните навици на детето ми въобще не са на преден план, нито са лоши. Пак ще кажа че се храни добре, понякога нищо не яде цял ден, друг път има огромен апетит, друг път яде нормално и т.н., не се впрягам от това че баба й е купила един помбер Peace

Препоръчани теми

На ръба съм.

Накъде върви народът възродени? И кой ще остане тук?

По Скандинавието...

Скарах се с баща ми

Причина:

Причина: