Отдавна обмислям дали да пусна такава тема, не знам търся ли съвет или просто подкрепа.
Баща ми е странен човек, много инатлив, горд, едно време беше и озлобен, биеше и тормозеше майка ми, но сега му минаха тия слабости.
Сега не ми говори. От както малката се е родила той все има мнение по въпроса за гледането й, все ме упреква че нещо не правя като хората. Последно като ходихме при тях баба й беше купила някакъв Помбер мисля и той като почна пак "съсипвай си детето щом искаш, как не ти омръзна да го съсипваш, прави си каквото знаеш, няма да се меся за да ме мрази после..." при което толкова ми дотегна, станах и си тръгнах. От тогава 5 месеца не ми говори, не се обади за рождения ми ден, нито за този на детето, на който между другото го поканихме но той каза че няма да дойде. Не искам да изглежда сякаш съм се фръцнала и съм си тръгнала, това му поведение се повтаряше сиситемно, примерно сядам да я храня и нещо й говоря "айде мамо още лъжичка", той идва и почва "престани да насилваш детето да яде, само глупости правиш, какво искаш да се освини като тебе ли?" и т.н. и т.н. и всичко това с тон който не мога да пресъздам чрез форума.
После ме изтри от приятелите си във фейсбук
А още по късно ми забрани да стъпвам в тях!! Ей от това най много ме заболя. Какъв човек е. Как може да не искаш да виждаш единствената си внучка и дъщеря си. Що за човек си. Майка ми все ме убеждава да му се обадя и да му се извиня. Така е свикнал, защото така е било цял живот. Ако се прибирах малко по късно, примерно вечерния ми час е в 10, аз съм се прибрала между 10 и 11, започва да ме нарича уличница, курва и какви ли не още, а винаги съм била добро дете, с отличен успех и поведение. После не ми говореше и искаше да му се извинявам 
Винаги съм се извинявала ( и не само аз , и брат ми, и майка ми) в името на добрия тон в къщи, сега обаче не изпитвам нужда и потребност да му се извинявам.
Ей го, излях си душата. Искам да чуя и второ мнение на нещата погледнати отстрани
Баща ми е странен човек, много инатлив, горд, едно време беше и озлобен, биеше и тормозеше майка ми, но сега му минаха тия слабости.
Сега не ми говори. От както малката се е родила той все има мнение по въпроса за гледането й, все ме упреква че нещо не правя като хората. Последно като ходихме при тях баба й беше купила някакъв Помбер мисля и той като почна пак "съсипвай си детето щом искаш, как не ти омръзна да го съсипваш, прави си каквото знаеш, няма да се меся за да ме мрази после..." при което толкова ми дотегна, станах и си тръгнах. От тогава 5 месеца не ми говори, не се обади за рождения ми ден, нито за този на детето, на който между другото го поканихме но той каза че няма да дойде. Не искам да изглежда сякаш съм се фръцнала и съм си тръгнала, това му поведение се повтаряше сиситемно, примерно сядам да я храня и нещо й говоря "айде мамо още лъжичка", той идва и почва "престани да насилваш детето да яде, само глупости правиш, какво искаш да се освини като тебе ли?" и т.н. и т.н. и всичко това с тон който не мога да пресъздам чрез форума.
После ме изтри от приятелите си във фейсбук
А още по късно ми забрани да стъпвам в тях!! Ей от това най много ме заболя. Какъв човек е. Как може да не искаш да виждаш единствената си внучка и дъщеря си. Що за човек си. Майка ми все ме убеждава да му се обадя и да му се извиня. Така е свикнал, защото така е било цял живот. Ако се прибирах малко по късно, примерно вечерния ми час е в 10, аз съм се прибрала между 10 и 11, започва да ме нарича уличница, курва и какви ли не още, а винаги съм била добро дете, с отличен успех и поведение. После не ми говореше и искаше да му се извинявам Винаги съм се извинявала ( и не само аз , и брат ми, и майка ми) в името на добрия тон в къщи, сега обаче не изпитвам нужда и потребност да му се извинявам. Ей го, излях си душата. Искам да чуя и второ мнение на нещата погледнати отстрани
Тъй че не мисля че е прав, пък начина по който го казва съвсем 
