Добър да е денят ви, дружки ! 
Моят започна твърде екстремно, но се надявам, че ще завърши спокойно и добре !
Моят започна твърде екстремно, но се надявам, че ще завърши спокойно и добре ! - Публикувана: 23 апр. 2012, 21:17 ч.
- Последно мнение: 4 юни 2012, 10:34 ч.
Забраненият плод (Aşk-ı Memnu)- сериалът, който остана в сърцата ни !~ 84
Вземи се в ръце
Когато без тебе замине
щастливият утринен влак,
когато по р...елсите сини
танцува самотният сняг -
не свивай обидено устни,
не викай с ранено сърце.
Щом нещо в живота изпуснеш-
вземи се в ръце!
Когато вълна те удари
внезапно сред тихо море
далече от бряг и другари,
когато тревога те спре -
не свивай уплашено устни,
не падай с безволно сърце.
Щом всички пространства са пусти -
вземи се в ръце!
Когато в живота огромен
не спира пред теб любовта
и става нерадостен спомен
най-нежната твоя мечта -
във свойта самотност голяма
не скривай ти бледо лице...
Когато ръце други няма,
вземи се в ръце!
Георги Константинов
Когато без тебе замине
щастливият утринен влак,
когато по р...елсите сини
танцува самотният сняг -
не свивай обидено устни,
не викай с ранено сърце.
Щом нещо в живота изпуснеш-
вземи се в ръце!
Когато вълна те удари
внезапно сред тихо море
далече от бряг и другари,
когато тревога те спре -
не свивай уплашено устни,
не падай с безволно сърце.
Щом всички пространства са пусти -
вземи се в ръце!
Когато в живота огромен
не спира пред теб любовта
и става нерадостен спомен
най-нежната твоя мечта -
във свойта самотност голяма
не скривай ти бледо лице...
Когато ръце други няма,
вземи се в ръце!
Георги Константинов
Начини за чуване...
Можем просто да поседнем някъде
и да си измислим залез вместо кино.
Да броим отлитащите влакове
или щъркелите. Или пък комините.
Можем да напълним със череши
празните джобове на мечтите си.
Или да бродираме по пешовете
на небето няколко звездици.
Просто трябва мъничко да замълчим.
Трябват само стръкчета от Тишината,
да си спомним колко хубаво звучи
истинският глас на Любовта...
Caribiana
Можем просто да поседнем някъде
и да си измислим залез вместо кино.
Да броим отлитащите влакове
или щъркелите. Или пък комините.
Можем да напълним със череши
празните джобове на мечтите си.
Или да бродираме по пешовете
на небето няколко звездици.
Просто трябва мъничко да замълчим.
Трябват само стръкчета от Тишината,
да си спомним колко хубаво звучи
истинският глас на Любовта...
Caribiana
Helloooooo 
и колело и каквото още ви дойде на ум 
Добър ден !
Дени, благодаря за кафенцето !
Пожелавам на всички прекрасна неделя !
На мен си пожелавам да ми е спокойна ! 
Тази ЛЮБОВ,
толкова нежна,
толкова яростна,
толкова крехка,
и тъжна.
...
Тази любов,
красива като деня
и грозна като лошото време.
Тази любов, толкова истинска,
толкова хубава,
толкова пълна със щастие,
с радост
и с присмех,
трептяща от страх като малко дете посред мрака,
и толкова сигурна в себе си.
Като човек, крачещ спокойно в нощта,
тази любов, навяваща страх у другите хора,
които бледнеят
и почват да шепнат пред нея.
Тази любов,
гонена дълго от нас,
и от нас наранявана, мачкана, бита,
забравяна, пъдена…
Тази любов,
толкова жива все пак
и цяла обляна от слънце,
тя е твойта любов,
тя е мойта любов.
Онова, което за нас бе винаги ново
и което не се променя.
Тя е истинска като растение,
тръпна е тя като птица
и като лято - гореща и жива.
Ние двамата бихме могли
да си тръгнеме и пак да се връщаме,
бихме могли да забравяме,
да заспиваме,
да се будим отново, да стареем, да страдаме,
да заспиваме пак,
да мечтаем за смърт,
и пробудени пак, да се смеем,
за миг подмладени.
Но тази любов ще остане при нас,
упорита
и жива като желание,
като памет жестока,
като жалба нелепа,
нежна като далечния спомен,
студена като късче от мрамор,
красива като деня
и крехка като малко дете.
Тя ни гледа усмихната,
тя ни шепне без думи,
и аз, цял изтръпнал я слушам
и викам,
и викам за теб,
и викам за мен,
и я моля,
за теб, и за мен, и за всички, които са влюбени,
които са любили някога,
викам към нея
за теб, и за мен, и за всички останали,
макар непознати:
- ОСТАНИ,
недей си отива!
Ние, които сме нявга обичали, бяхме забравили вече за теб.
Но ти недей ни забравя.
Нямаме друго на тая земя освен теб…
Недей ни оставя да станем студени,
и все по-далечни, все по-далечни.
Дай ни знак, че си жива,
безразлично отгде,
безразлично кога,
дори късно да бъде.
Излез
из леса на нашите спомени,
подай ни внезапно ръка
и СПАСИ НИ!
Жак Превер
Дени, благодаря за кафенцето !
Пожелавам на всички прекрасна неделя !
На мен си пожелавам да ми е спокойна ! Тази ЛЮБОВ,
толкова нежна,
толкова яростна,
толкова крехка,
и тъжна.
...
Тази любов,
красива като деня
и грозна като лошото време.
Тази любов, толкова истинска,
толкова хубава,
толкова пълна със щастие,
с радост
и с присмех,
трептяща от страх като малко дете посред мрака,
и толкова сигурна в себе си.
Като човек, крачещ спокойно в нощта,
тази любов, навяваща страх у другите хора,
които бледнеят
и почват да шепнат пред нея.
Тази любов,
гонена дълго от нас,
и от нас наранявана, мачкана, бита,
забравяна, пъдена…
Тази любов,
толкова жива все пак
и цяла обляна от слънце,
тя е твойта любов,
тя е мойта любов.
Онова, което за нас бе винаги ново
и което не се променя.
Тя е истинска като растение,
тръпна е тя като птица
и като лято - гореща и жива.
Ние двамата бихме могли
да си тръгнеме и пак да се връщаме,
бихме могли да забравяме,
да заспиваме,
да се будим отново, да стареем, да страдаме,
да заспиваме пак,
да мечтаем за смърт,
и пробудени пак, да се смеем,
за миг подмладени.
Но тази любов ще остане при нас,
упорита
и жива като желание,
като памет жестока,
като жалба нелепа,
нежна като далечния спомен,
студена като късче от мрамор,
красива като деня
и крехка като малко дете.
Тя ни гледа усмихната,
тя ни шепне без думи,
и аз, цял изтръпнал я слушам
и викам,
и викам за теб,
и викам за мен,
и я моля,
за теб, и за мен, и за всички, които са влюбени,
които са любили някога,
викам към нея
за теб, и за мен, и за всички останали,
макар непознати:
- ОСТАНИ,
недей си отива!
Ние, които сме нявга обичали, бяхме забравили вече за теб.
Но ти недей ни забравя.
Нямаме друго на тая земя освен теб…
Недей ни оставя да станем студени,
и все по-далечни, все по-далечни.
Дай ни знак, че си жива,
безразлично отгде,
безразлично кога,
дори късно да бъде.
Излез
из леса на нашите спомени,
подай ни внезапно ръка
и СПАСИ НИ!
Жак Превер
Госпожата
Дали във събота или в неделя,
дали във ден обикновен
една неписана повеля
ще ти открие път към мен.
... Аз само знам, че съществуваш
гадая твоите черти
и непохватно те рисувам,
но вярвам, че това си ти.
Плахо е във мен това изкуство -
да те създам от мисъл в плът.
Прости, прости ти моите чувства,
които ваят и рушат.
автор Жива Кюлджиева
И да ви черпя с една песен,напоследък от сутрин до вечер слушам само и единствено нея!
Дали във събота или в неделя,
дали във ден обикновен
една неписана повеля
ще ти открие път към мен.
... Аз само знам, че съществуваш
гадая твоите черти
и непохватно те рисувам,
но вярвам, че това си ти.
Плахо е във мен това изкуство -
да те създам от мисъл в плът.
Прости, прости ти моите чувства,
които ваят и рушат.
автор Жива Кюлджиева
И да ви черпя с една песен,напоследък от сутрин до вечер слушам само и единствено нея!
Привет момичета! Госпожата!
Госпожата! 
Дори и когато мятат светкавици, очите му пак са невероятно красиви !
