Защо на запад хората могат да са хора

Моите впечатления не са, че хората "там" са студени. Дори за някои мога да кажа, че са много по-прями от нас в отношенията си - без да бъдат невъзпитани. Не мисля, че потискат някаква агресия. Защо на някои места всеки смахнат може да притежава боен арсенал, колкото малка държава, е друг въпрос.

За останалото - мисля, че това са много субективни неща. За мен общият фон е по-важен от наличието на близки хора, но мога да приема, че за някои не е така. А и ние тук всички си имаме близки, нали така? Това кара ли ни да се чувстваме у дома си?

И за мене е клише. С близките си хора мога да съм по всяко време и навсякъде, била съм неколкократно и в далечни места за дълго време, но това не е домът ми. Добре съм се чувствала на много места, бих поживяла и на още много, но за мен домът е Варна.

По темата - "хората на Запад" е широко понятие. Не може да се сравнява германец с англичанин, скандинавец с италианец, малтиец с французин и т.н., камо ли българин с всички тях. Авторката да беше дала пример с нация от балканския полуостров или бившите братски страни. Така зададена темата все едно сравнява ябълки с портокали.

Аз пък вече никъде нямам онова усещане за дом, което имах като тийн и в началото на двайсетте. Оттогава смених няколко града, малко повече жилища, създадох семейство, имаме дете- и пак го няма точно онова усещане за у дома. Във всяко жилище пренасяме няколко важни за нас неща, добавяме нови, казвам 'у дома', но чувството не е същото.
А най странното е, че ако отида в апартамента, където съм израснала-  и там не е у дома.
Сигурно някоя чакра ми е блокирана 

Пък по повод студените хора си мисля, че просто се изразяват по различен начин. Понякога една вдигната англосаксонска вежда значи повече от южните разперени ръце. Трудничко се свиква обаче.

Може би и в СССР са вярвали в същото.....

http://www.google.bg/search?q=%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%BF%D0% … =1280&bih=685


Ами нашите партийци в какво са вярвали, като са създали лагерите Ловеч, Скравена, Белене и др.?

http://www.bulblog.com/?p=3293

http://grigorsimov.blog.bg/politika/2011/10/30/premylchanoto-za- … to-hristov.844282

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B … D0%B3%D0%B5%D1%80)

Добре, наречи ги сдържани, но в повечето страни, в които съм живяла или с които имам досег не е прието да занимаваш околните с настроенията си, особено ако са лоши. Затова и всички изглеждат усмихнати и любезни, същите тези хора често имат много сериозни проблеми и хич не пърхат от щастие, нито намират държавата си за много уредена.


Мен ме кара, но аз съм у дома си с тези близки и когато сме другаде. Тук традициите са много тежки, само като чета тук няколко теми за свекърви и прочее други поводи за емиграция не биха ми трябвали. Когато толкова хора могат да ти се месят в живота, да ти го предначертават /ти самата пусна статия за това/ някак е трудно да се почувстваш у дома като пораснал. Всеки има нужда от самостоятелност, но истинска, със свои средства да си подсигури подслон и прехрана, да не дължи обяснения на никого. Затова споменах, че ни намирам доста инфантилни, а и условията тук позволяват на малцина да скъсат пъпната връв с родителите си.

Просто отношенията се подчиняват на правилото за реципрочност.
Както в период на затруднения се обръщаш за подкрепа, пък била
тя и само в едното изтърпяване на мрънкането, така и предоставяш
правото за намеса на същата тази група. Ако искаш да се оправяш
сам, преставаш да си разменяш с групата и подкрепа, и вмешателство.

Аз не си представям така нещата и в това няма никаква логика. Помощта в един момент не е равнозначна на купуване на правото ти да имаш мнение и дори достойнство. Тук много хора с новото си семейство живеят при родители или зависят от тях, а много трудно би могло да е иначе. Затова още живеем в патриархат. Такъв тип хора успяват като емигранти да са самостоятелни и да живеят както намерят за добре.

Това май обяснява.

  ето някой е намерил най-верния отговор.
azaf много се извинявам че си позволих да те цитирам но си отговорил/ла перфектно. Хората на Запад са хора по един-единствен факт: имат закони, следят за спазването им и неспазването им води до сериозни последици. По принцип политиците никой не ги обича по-цял свят, но никой не ги обижда когато решат да направят нещо за доброто на народа. А в родината всичко хубаво което бат Бойко и сие желае да направи народа е против - то не бяха протести срещу спиране на пушенето на обществени места, то не бяха протести за етажната собственост, то не бяха протести срещу създаването на стандарт за храните, то не бяха протести срещу пенсионната възраст, то не бяха протести срещу данъчните проверки, то не бяха протести на кучкарите, абе изобщо протести срещу всичко което е направило хората на запад хора колкото и да не им оттърва и на тях. Абстрахирам се от партийната принадлежност на министър председателя и него самия като личност (трудно го понасям и аз). Всеки бучи полицейска държава сме били - ами много ясно то друг начин няма как да се въздейства на простотията. Не че всички са простаци, но покрай сухото гори и мокрото както се казва. И законите няма как да се напишат за половината държава само. А много интересно българина като дойде на запад как се примирява с всички закони и не протестира - тук всички ние българите не пушим на обществени места, не си тупаме покривките през балкона, ок сме че ще работим до 67, кучетата си ги разхождаме на строго определени места, вързани и си им обираме фъшкиите, а такива като мен дори са си избрали да живеят в цял квартал в който е забранено да имаш куче (просто те не са ми пред очите и не ме дразнят и не се чудя как да отровя на съседа песа), на доктор като отида си плащам като поп като преди съм си плащала здравни осигуровки до откат и пак съм ок и благодарна, 20% от заплатата ми са данъци, ок съм че нямам майчинство нито като пари, нито като време за отглеждане (всъщност не съм, но нямам избор), ок съм и че трябва да не си оставям детето само в нас и без родителски контрол до 13 годишна възраст (всъщност не съм, но нямам избор), не съм ок с това че според възможностите си мога да имам само едно дете, а искам и друго но преценявам че нямам възможност да се грижа за второ и не обвинявам държавата че не ми е нагласила помощи, ок съм с правилата за шофиране и т.н. и т.н.  Естествено е и тук да има недоволни и изключения, и изроди, и убийци и т.н. но аз разбирам въпроса как масата от народа на запад се стреми да се подчинява на основните правила за живот в съоветната страна, а не да им се противопоставя. И отговора е ЗАКОНИ, които ако не се спазват водят до сериозни последици - от елементрна глоба за няколко стотин долара до затвор .

Това, че дадено явление не ни харесва, не го прави да не съществува.
Едното е какво бихме искали, а другото е какво се получава на практи-
ка. А то се получава именно така: ако младото семейство живее при ро-
дителите, то се приема за нормално родителите да се намесват в младо-
то семейство. Всъщност, най-често и младото семейство отстъпва пред
тази размяна, поради неспособността си да поеме цената на самостоя-
телността (и не става дума за пари само). Права си, че именно поради
това сме в подчертан патриархат.

хората на 'запад'  са с по-различна ценностна система, етика,  манталитет и т.н., които идват от по-различния културно исторически път по който са вървели и вървят.

Това, че не занимаваш всеки срещнат познат и непознат с проблемите си не означава, че няма хора, които да занимаваш с тях и пред които да отпуснеш пара. По скоро самотата, упадъка на разширеното семейство и близостта с други хора, пред които да можеш да се отпуснеш биха довели до последиците, за които говориш. Моите по-дълготрайни наблюдения са само върху една нация, която обаче държи на близостта със семейството, а и заради малкото население хората са някак си по задружни и сплотени. В същото време това, което най-добре ги описва, е спокойствие и неагресивност. Дори когато страната колабираше преди 3 години и хората по тези поводи правят едва ли не кървави революции, тук само едни яйца се мятаха по парламента. Застреляни из офисите - няма. Студенина - не. Аз така и не мога да свикна с това, че тук "студените" исландци ме прегръщат за здрасти, нещо, с което аз "горещата" българка би трябвало да нямам особени проблеми, ама на - имам.

Щатите са последната държава, която бих дала като пример за хуманност

Уест и  Бънди просто са част от четирите процента социопати, които ги има навсякъде, независимо от народност и държава. От тези, които няма да спре никакъв закон.

Проблемът в, че в Бг социопатията не се ограничава с тази статистика, а се превръща в епидемия. Гледаш го - нормален, пише културно, къпе се, ходи на църква, гледа си децата - а като си отвори устата и смърдиииииииииии (фигуративно, разбира се). Поредната заключена кучешка тема беше живо доказателство.

Не мисля, че причината е в кризата и тежкия живот. В "нецивилизования" изток хората живеят къде по-тежко, но не се ядат взаимно. При нас си е  въпрос на национален характер. А при липсата на закони, които да удържат този характер... ами... радваме се на резултати.

Не знам какво сте ги задъвкали тези закони. Пълно е със закони, огромната част от законодателството ни, ако не и цялото е синхронизирано с това на ЕС.
Покрай кооперациите и кучетата прочетох и някои наредби на общината - супер са. Всичко е казано и регулирано.

На север хората имат друг темперамент, Чека, то си е до физиология, освен до култура. Спрямо нас и едни испанци това си е студенина, но не е обидно, просто е различно.

Застреляните в офисите са в Щатите, не при вас. Има си обяснение за този феномен и то не е мое, та не ми се сърдете.