С какво ви дразнят свекървите- 16 тема

Разбира се, но според контекста трябва да се провери каква е реалната мотивация. Щото те всички "просто искат да си гледат внучето", а останалото е просто бонус, просто така се случва...

Днес не е "по мое време", днес е по МОЕ време и в него е най-добре, когато може, детето да се гледа от родителите си. Има доста причини за това, някои- цивилизационни, някои- съвсем базови, свързани с човешката природа. Майката е незаменима по много начини.

Ама точно така! И не че не е имало някакви драми между поколенията, но определено не са били от такова естество - какво им става на всички?

Тук съм съгласна с мамасита. Детето си има майка /и евентуално - баща/. Останалите не са за гледане на детето, могат да му се порадват 1-2 пъти в месеца, без отговорности. Останалите вариации по темата винаги са с последици...

   Е, не знам. Все пак рядко се намират хора, които могат да си гледат абсолютно сами детето през цялото време.  Повечето все пак прибягват до ясли или градини, или баби.
 Иначе, разбира се, най хубаво си гледат татко и мама.

Научих се да не гледам сериозно на изказвания от сорта "остави ги, ние ще ги гледаме", отправени от роднини, това за мен са само думи без покритие и го казвам от опит. Лелята на мъжо, която се биеше в гърдите как иска да ги гледа (тогава беше безработна) е отговаряла за тях точно един ден в който бяха на ясла от 7.30 до 17 ч. а ние се прибрахме в 21 ч. Тя от тогава няма такива мераци, но не се и натискам за този ден просто ни се налагаше да пътуваме без децата с мъжо, а свекърите не бяха в БГ. Една от прабабите също се кандидатира и се изхвърля с думите как е гледала внуците си по цели лета, без да взима предвид че това е било преди 20+ години а сега я няма тази сила да гони малки деца.

Има разлика да го гледа бабата в същия град, вечерта детето да си е при майка си и баща си. Детето ми не е на държавна градина, но това за щастие не е причина да го дам на детска градина в друг град.

Майка ми е гледана от баба и дядо на село до 6 г. възраст. На това отдавам, че майка ми няма никаква връзка с нейната и днес когато им се налага да живеят под един покрив е наистина ужасно трудно.

Сигурна съм, че нашата баба няма за цел да ни "цака". Дори съм сигурна, че въпреки всичко ме харесва. Но това и желание според мен от една страна се дължи на скука (понеже не работи от дълги години, гледа си куче за компания), а от друга се измъчва от чувство за вина за грешките, които е направила с децата си и се иска да се доказва.

Малко модна психо теория. Всъщност е доста стара.

Детето не е отделен обект, който трябва да се гледа и няма значение кой го гледа. Самото присъствие на майката го учи на определен начин на виждане на света. Мисленето, поведението, психиката на човек много зависят от физическата му среда, тя на практика ги изгражда. По-умни глави от мен са решили, че до една възраст присъствието на майката е много важно за правилното развитие.

Модерното общество понякога позволява човек да расте малко по-дистанциран, по-"независим", смята се, че ролята на майката е в сферата на фантазията и мистиката, че е глезотия и измислица от времето, когато хората не са разбирали от наука. За свекървите пък майката не е важна, защото всъщност е младата и неопитна снаха и как може такъв човек да е майка? На практика те се опитват да се настанят в тази роля. Лесно е, всяка жена го може, дори да е баба. Дори малкият го отбелязва- когато мен ме няма, баба става мама. С поведение, стойка, глас, бабата поема ролята на мама. Някои са много талантливи, други знаят границите и го играят баба.

Може, но дали така израснал човек ще е напълно човек? Точно както на градските деца нещо им липсва от порасването сред асфалт, както мисленето на повечето хора е закостеняло от много седене в офиса, така и липсата на майката се отразява. Може да не проличи днес, може да не е и утре, но не искам да рискувам.

Не на последно място- да, дразнят предложенията, защото се оказаха празни приказки. Реалността на гледане на дете винаги е по-трудна от фантазията.

  Ами човек даден на ясла, дали ще е напълно човек?

  Всичко това няма никаква връзка с темата, разбира се, ясно е, че ако отношенията майка-баби са добри те ще гледат успешно детето, както и че ако не могат да се траят веднага хиляда теории ще подкрепят мнението, че е пагубно децата да бъдат оставяни на бабите и дядовците им.
  На мен ми е странно само, понеже обикновено внучетата много си обичат бабите и дядовците и се чувстват добре при тях, независимо дали са идеално гледани по мнение на майките.
  Всичко това не се отнася, естествено, за едно-двугодишни деца, които е наистина много противопоказно да бъдат отделяни трайно от майка си.

Мда, смятам, че модерната система за ранно отделяне е нечовешка. Три години е много хубав срок за гледане на деца. Не че преди това не може, но като гледам какви бебовци водят на ясла, почва да ме е страх как ще изглежда обществото след време.

Аз говоря за идеята, че майката не е важна. При мен я имаше- смяташе се за нормално да "предам" шестмесечно бебе за гледане и да го виждам на две седмици.

  Възможно е, аз в тази тема се начетох на странни случаи, та нищо чудно и да има субекти, които да желаят да вземат шестмесечно бебе на пълно отглеждане, при това против волята на майката.

   

Аз пък никога не съм обичала като малка да бъда гледана от родителите на баща ми. Не ми допадаше някак отношението им през пръсти за всичко. Може би защото дядо ми се грижеше основно за домакинството, не помня баба да е готвила някога или да е играла с мен въпреки че сме им гостували.
А другите ми баба и дядо и до днес ги поставям наравно с родителите ми, може би защото те са ме гледали като мъничка (при тях сме живели) а по-късно летата  изкарвахме на село. Дали са ни гледали по вкуса на моите родители не знам, но детството ми е било безгрижно и незабравимо. Което мисля е най-важното в случая  
Хора всякакви, някои не са се изживели като майки (може би навремето са имали други приоритети и децата са били между другото) и сега бързат да наваксат с внучетата.

ооо, повярвай ми, нямам никакви проблеми нито със свеки, нито с майка ми, разсъжденията ми са на съвсем друга плоскост
естествено, че дали е на ясла или е с баба си, не касае това, което имах предвид, ясно е, че жената през деня работи и рядко съумява да е с детето си. По-скоро имах предвид, че през 'неработното' й време тя трябва да намери начин да си гледа детето , без изпращания на село и т.н. Убавини...
Не ми се навлиза в лирични отклонения като тия на Мамасита, просто У форумско са излишни, но общо взето мнението ми се припокрива с нейното.....
е да де, ама времето да се наживееш като майка е когато Си Майка, на една пенсионна възраст не е удачно, най-малкото поради огромната пропаст между поколенията, да не говорим сега, каква е разликата между миналия 20ти и сегашния 21 век и бума на технологиите и т.н. и т.н. Сега има джи пи ес, можеш да си следиш детето, да му заключиш програми на телевизора; има интернет, в който има всичко и те знаят безброй неща, които за бабите им са неизвестни. Моят син /на 6/ се оправя доста по-добре с компютъра от едната си баба, след някоя и друга година ще надмине и другата. За какво говорим изобщо....

 Разбира се, най-добре е майката да си гледа детето през неработното време, спор няма. 

И работното време да е кратко, по възможност гъвкаво, да се работи отвкъщи или с намалени часове..... Но е факт, че не се случва така, ами масово родителите работят до... 8 примерно, бабата поема детето от детска и мама го вижда за 1 час вечер.. примерно... това имах предвид като казвам, че мястото на бабата е пред сериала, а на мама - в 5 пред детската...

Ужасно много възрастни жени, не баби, гледат малки деца срещу заплащане. И се справят.