Слухове в службата по ваш адрес. Какво правите?

В редките случаи, когато се появи интрига, участниците в нея биват санкционирани, а ако се случи втори път -освободени.
Може би това е причината  служителите да не си губят времето с празни приказки.
Когато се говори зад гърба ми се дразня, но не давам индикации, че съм запозната със слуховете, още повече, че тези слухове са ми помагали много да си върша по-добре работата, защото са ме спрягали с шефа и така, всички мои и не мои подчинени си вършеха прекрасно работата, поне в мое присъствие.
Беше ми забавно, защото слуховете им, не отговаряха на реалността.

 Нищо не правя. Обръщам всичко на смях. Не ми пука особено какво говорят за мен. Важното е, че аз знам каква е истината и хората, които са ми близки ми вярват. Не губи време и нерви в такива неща. Животът е кратък, за да се натоварваш с глупостите на околните.

Пресен пример от миналата седмица.
Моята колежка, жена на 30 год. отива в кабинета на шефа, мъж на достолепната възраст от 73 год. Затварят се вътре и дискутират, каквото има да дискутират. През това време главната счетоводителка връхлита в кабинета ми и се започна "Така. Затворили са се вътре, значи се е...ат". Ахааа, като ми причерня. Срязах я да не изхожда непременно от личен опит и да видиш как си подви опашката и си излезе. Гнусно ми стана, че жена на 60 год. си позволява да прави такива вулгарни предположения. Поне можеше да използва по-приемлива дума, като секс например.  

А иначе дълго време ме свързваха с един колега, който действително беше влюбен в мен, но нищо не се случи между нас. Викаха ни "любовниците". А аз, за да не ги разочаровам във фантазите им, когато търсех този колега директно питах "Къде ми е любовникът?".

Задължително отивам при шефовете! Те за какво са там. Нали шефа трябва да ми осигурява добра работна атмосфера. Значи - при всеки слух, трябва да положи усилия да ми изчисти репутацията, ако обича.

Второ - пускам мейл до всички служители, че това не е вярно. За тези, които са в отпуск, пускам sms, а за служителите без собствен компютър, разпечатвам събощение, което разлепям в кафето и във всяка тоалетна - на вратата и на стената зад казанчето (де да знам аз мъж или жена ще трябва да го чете. Който накъдето се обръща, за да свърши, каквото ще върши, да може да го прочете.)

 


Ако въпроса е сериозен, все пак, е доста странен. На работа се ходи, за да си вършиш служебните задължения. Ако само висиш по кафетата, за да си в час с всяка клюка, нормално някой ден и за себе си ще чуеш нещо. Имам колежка, която първа разнася всички бременни из фирмата. То момичето още на майка си не казало, но наш'та всички колеги усведомила. Като забременя тя, на 4-тия месец колегите разбраха. И тя дойде да ни направи скандал, мислейки си, че от нашия отдел е изтекла информация. Това било лично решение и тя сама трябвала реши кога на кого ще каже. Обяснихме и, че вероятно факта че е спряла да пуши, в съчетание с видимо изпъкналия корем са причината хората да се досетят и си я пратихме по живо, по здраво. Но е странно как точно най-големите клюкари най-се засягат от клюки по техен адрес.

Аз сутрин си правя едно кафе и си сядам на бюрото да си работя. Излизам на обяд, излизам за да свърша нещо служебно, ако се налага, излизам по нормални физиологични нужди и до там. Не чувам слухове. Нещо като стане факт - го научавам. Такъв ми е отдела - фактите за служителите минават през нас. Слуховете - да си ги нищят тия, дето имат време.

В първата ми работа се говореше за мен и мой колега, че сме имали връзка по някое си там време, нещата не са се получили, но сме си запазили приятелските отношения. Не реагирах никак, даже ми стана смешно. Не съм се чувствала неприятно, но не беше и слух, който е бил изпълнен със злоба, просто явно такова впечатление бяхме създали.
В началото, когато постъпих на сегашната си работа, обаче, някой беше пуснал слух, че съм влюбена в един от ръководните кадри. До ден днешен имам колеги, които са убедени в това. От този слух вече ми стана много неприятно, най-вече защото тази, която го беше пуснала явно действително имаше симпатии към него а и не ме харесваше особено. Не съм си играла да опровергавам, точно защото тръгна ли да го правя, ще изкарам слуха верен. Няма смисъл.

Игнорирам - не виждам смисъл да хабя усилия и време в обдъждане или опровергаване на слухове.

Винаги е имало слухове за мен, много и най- различни. Нищо не правя. когато хората се чувстват застрашени пускат слух, когато не могат нещо да разберат и възприемат, пък измислят версия, която е по- близка до стереотипите им. Няма смисъл човек да взима отношение в подобни случаи, общностите и хората в тях са така устроени, че за да съществуват спокойно винаги клишетата и стереотипните представи са по- силни от реалността, от фактите.

В повечето случаи не обръщам внимание. Мразя да се оправдавам, а да изяснявам и да разследвам ми прилича на оправдание. Но пък намирам начин да поставя въпросния източник на слух на мястото му. Случва се да влезна в роля и да "подхранвам" слуха, с което искрено се забавлявам. Щом съм станала обект на нечие внимание, явно "преча" ....На мен не ми пречи 

Ей това винаги ми е било много странно - как така някой сяда и измисля слух, а после го разпространява.
Все съм си мислила, че е от нещо недоразбрано, чул-недочул, или пък видял едно, а си е помислил друго и нещо от тоя род, та после да тръгват слухове. Ама чак някой специално да измисли слух, почти не го вярвам.

О, има го и това, но факт, че по- често онзи, който пуска слуха вярва в него по- линията, която описах по- горе. нещо го кара да се чувства зле и той си фабрикува версия, която да го успокои. Разпространява я, за да я материализира, т.е. ако и други са на същото мнение ще стане реалност. Не е съзнателно в много случаи.

Тук има единствено и само пръст онова животно "женска злоба". 

Много благодаря на всички за отговорите   

Игнорирам. Понякога, когато слуховете са абсолютно смехотворни, подхранвам косвено "доказателствата", за да мога после да сгромолясам"информатора"

Нищо не бих направила. Пълен игнор. А на вас защо ви пука от слухове?
И друго се чудя. За толкова години нито веднъж не съм чула слух по мой адрес. Вие как разбирате? Някой колега идва и казва - абе, виж, знаеш ли еди кой си какво говори за тебе?
На мен явно ми личи, че съм пълно перде за подобни глупости, защото досега не се е случвало да ми споделят слухове или да разбера по друг начин, че нещо се шушука за мен. Или просто не съм интересна

хаха, а де?
И аз не съм чула ни един слух за себе си, вече над 15 години трудов стаж.
МноУ странно.
А сценки от сорта на подхранване, разиграване, сгромолясване си е живо разхищение на енергия и доброволно подлагане за участие в следващия слух.Във всеки слух има доза истина.
Разбира се, че съм била коментирана иначе-защо съм с подпухнали очи, или че съм дебела.Никакъв слух не е било, а самата истина.

Задължително научавам последна,
ако изобщо науча. Усмихвам се.