За уважението към родителите

Ти ще решиш доколко да ги уважаваш.

Когато ти станеш родител имаш избор. Или ще станеш точно като майка си и ще създадеш семейство като своето - или ще се поучиш от нейните грешките и ще станем майката, която би искала ти да имаш, респективно ще осигуриш на децата си семейството в което би искала да си израснала.
Би могла да благодариш на майка си за това, че ти показа каква майка не би искала да имат децата ти.
 
Ще следя темата.

Здравей,

Аз пък имам син на 16 и дъщеря на 12.
Когато бях на твоите години,се възмущавах от майка ми - повече и от баща ми- по-малко.
 И аз с мерак съм си родила децата, отгледали сме си ги самички, гледали сме за тях. Но и ние сме хора. Не сме идеални, а реални. Имаме своите недостатъци, своите проблеми и страхове. В днешно време за един баща само да осигури прехраната е доста трудно. Може би той си е затворен човек, може би като мисли, че имате какво да ядете и какво да облечете, той си е изпълнил дълга. Може би живее с майка ви само заради вас, да не останете без пари.
 А майка ви? Щом е студен баща, какъв ли е като мъж? Дали и тя не го търпи само заради вас, да имате повече? Защото за много мъже важи правилото, че като разлюбят жена си, разлюбват и децата си...
 Вие имате младост, имате бъдещето си. На 16, ако си здрава, си красива, така си е. А майка ти? Колко години още ще изглежда и ще се чувства желана жена?
 Нима като имаме деца, трябва да се заробим или да е мислим за умрели? Кога ще постигнем нашите мечти и желания, ако не когато децата ни вече са поотраснали и имаме по няколко свободни часа?
 "Закъсняла любов"

Сега аз бих възпяла
не първата любов,
безплътната и бялата,
априлската, прохладната...
Сега аз бих възпяла
оная безпощадната,
отчаяната, закъснялата...
За нея няма място пазено,
тя трябва да руши,
тя трябва да руши и да прегазва...
Тя трябва да руши и да прегазва,
да оскърбява,
да бъде оскърбявана...

Не първата възпявам аз,
не първата,
не първата любов,
а закъснялата...
Не първата любов възпявам аз,
не първата,
не първата,
а закъснялата...

Настъпва тя по папрат
и тинтява,
върви през кал,
през остри кремъци върви...
Защото страшно бърза,
бърза времето,
защото идва
най-жестоката раздяла...

Не първата възпявам аз,
не първата,
не първата любов,
а закъснялата...
Не първата любов възпявам аз,
не първата,
не първата любов,
а закъснялата...

 Уважението към родителя е даденост - дар, който някои сами връщат.
Инак обичта не се изговорва само и единствено. И новите дрехи също не са мерило за обич.
А сега е времето, когато разбираш, че и родителите са хора с недостатъци, страхове, проблеми и невинаги се справят перфектно в трудни ситуации.

Катина, със сигурност няма да бъда такава майка за децата си.


Миринда фон Щирлиц, така е, но когато всичко това се отразява на децата и те се чувстват отхвърлени, недостатъчно важни, не се чувстват обичани? От 11 годишна ме тормози това положение, преди това едва ли съм осъзнавала какво точно се случва.

С годините ще надраснеш необходимостта да разделяш вината на порции и да сервираш всекиму неговата - не ти го казвам с лошо, а да те успокоя, че това чувство ще премине към хората, които обичаш.

Кастела, естествено, че се отразява. То всичко се отразява. Ако една жена не прави години наред секс, също ще се отрази. Ще стане избухлива, нервна, може да се разболее и да тръгне по болници. Това е само един пример. Аз с годините стигнах до следния принцип : Не поставяй човека в твърде тесни рамки.
Ти как си в училище? Пълна отличничка? Разбираш се с всички учителки?С всички съученици? В къщи шеташ и помагаш? Разбираш ли, че времената са трудни, че сума ти хора останаха без семейства и деца, именно защото е трудно? Това да запазиш семейството, да не си зарежеш децата, да не ги биеш, да не се напиваш всяка вечер и други, и други пороци, които са изкушили сума ти хора... чиито деца са по-зле от теб.
 Прочети темите в семейни отношения. Имаше една за майките на вече възрастни потребителки, майки, които са всъщност антимайки. Има за бащите, тормозещи децата си. И ние сме били деца, и наште родители са имали кусури. Ако пуснеш една анкета, над 90% ще ти отговорят, че са имали проблеми в детството си. Е, сигурно 90% имат проблеми и сега. Такъв е животът.

Значи това, че моите родители не ме пребиват и не се напиват ги прави добри родители?
А когато не се интересуваш от децата си и се държиш така, сякаш ти пречат да си живееш живота?

Има едно хубаво нещо в пубертета и то е, че все някога свършва.

Скоро прочетох в един друг форум ето това:
Grandchildren are the blessings we get for letting our kids live through the teen age years!!!
Прочети го. Преведи си го. Запомни го. Като пораснеш ще го и разбереш...

 Мила, аз след малко си лягам. Всяко ново поколение си мисли, че ще направи света по-хубав и че такъв, какъвто е в момента, е основно сбъркан.
Може би ги прави сравнително нормални родители. И дали ще ги уважаваш или не, това ще се отрази само върху теб. Но може би все пак има поне нещичко в тях, за което да заслужават уважение. Във всеки човек има и е по-добре да се търси хубавото, отколкото лошото.

Преди време точно в този форум прочетох нещо, което ме порази с истинността си:
"Единственото хубаво нещо, което е направил моят баща за мен, е преди 30 години да заплоди майка ми."
Тъжно.Но за съжаление има и такива родители.
Не изпитвай вина, в никакъв случай.Родителите са тези, които трябва да се терзаят дали дават всичко необходимо на децата си.А не децата да се терзаят дали дават уважение на родителите. Особено, ако това уважение не е заслужено.

Уважението се заслужава..не може на сила да накараш някой да те уважава..та било той и родител..
За съжаление има много родители които"си мислят" че правят най доброто за детето си...но в същност не е така..Понякога любовта и обичта са много по вече от материалните неща..

Но към авторката на темата.... има една мислъл която гласи.
Уважавай родителите си за да те уважават децата ти! Каквото и да значи това...

Може би чрез  обичта показваме и уважението си.След като са ми дали толкова обич,загриженост, би трябвало да им отвърна със същото.През годините съм првила грешки но не непросими, а те милите винаги са ме защитавали и пазили от по- големи грешки.Може да се каже, че бащите са силно влюбени точно в дъщерите си, а дали е така - сигурно, защото е бил винаги до мен в най-трудните ми моменти.Чувствах обичта му.Силно ги уважавам, и се стремя по същият начин да визпитавам детето си.Смятам, че света продължава, защото е останало и по-малко любов за да ни прави по-добри,не бих искала да се приеме като клише.Поздрав

Повечето мнения ми звучат странно, сякаш защитавате и оправдавате родителите. Сякаш вие не сте били тийнове. И сякаш винаги последните са криви, а родителите - прави, но "с годините тийнът ще го разбере".

Ами ако не е така?
Ами ако тези родители наистина са такива - студени, безчувствени, незагрижени?

Така ще накараме момичето да се чувства още по-самотно и тъжно.

Мило момиче, чувствата не са даденост, те се изграждат и ако си получила това, което описваш, няма как да не си задаваш тези въпроси. Не бих се обвинявала на твое място, но и аз като големите каки по-горе ще ти кажа приятелски, че може би един ден ще гледаш с малко по-друг поглед към това, което се случва; може и да ги приемеш, може дори да простиш и да ги разбереш... Или пък може вече да не ти пука, да си самостоятелен човек, видял и научил по трудния път какъв родител не искаш да бъдеш. Ако всичко това е вярно (не казвам, че лъжеш, но понякога в тази възраст се случва да драматизираме повечко), то майка-прахостница и студен баща наистина не са за уважение. Обичаш ги, защото са ти мили и са ти семейство, няма как, но уважение се печели, така че горе главата и не се самообвинявай, а се опитай да извлечеш поуката от всичко това. Късмет.

Castela96, прочетх още няколко пъти поста ти.Той ме натъжава.Не приемам майка да хойка и се фръцка, а едно дете да чака да му се обърне внимание, а баща да го приема само като присъствие.Объркана сам.Не се правя на интересна, но не ми се случвало на мен,а вероятно и това го има.За сметка на това, този който не е чувствал необходимото внимание, ще дойде ден когато той  ще  направи всичко необходимо за да се раздава и ще му е пълна душата.Колелото се върти, така и човешките взаимоотношения.Поздрав