
"къде отиваш ти, може би"

Хе-хе. Още повече, че от супер ранна възраст си осъзнават правата и си се възползват максимално. Ние доста често сме ставали свидетели на въргалящо се дете в магазина. Просто си лежи на земята и се въргаля... майка му супер спокойно си плаща/прибира нещата.
Аз също се старая да не му повишавам тон на публично място. Случи се на няколко пъти да му направя по-остра забележка и веднага получих неодобрителни погледи. Нищо че витрините щяха да паднат...
Нашето пъпче е в БГ, още не сме решили къде да го мятаме.
Дилянка, хайде още едно секцио
Кали, да се оправяш по-бързо
Питай какво точно те интересува за живота там, ще отговарям на лични. Иначе със свикването нямахме проблеми. Макс тръгва на градина от понеделник, доста ми е притеснено. Каквото е диване дали няма да ми се обадят да си го прибера по някое време



но си чакам останалите неща с огромно нетърпение. За сега съм по-скоро много доволна от нещата. Най-забавното беше с една много готина черна чанта, нова. Махнах й всички хартии от вътре и почвам да я пробвам, въртя се пред огледалото и извендъж, усещам, че нещо ми убива. Почвам да отварям джобовете и се оказа, че има същото портмоне, чисто ново. Явно мацката я е купила и решила да я продава, без да знае какво има вътре. Бях толкова щастлива
и се виждам в чудо с какво да я обличам. То навън студ/мраз, моето с пола?!?! Сега от ибей й купих две разкошни полички на некст, чакам и една зимна рокля. Щото единствената ни е червена, а апреските са й цикламени.. та по принуда ходи с гумените си ботуши (жълти), че по се връзват с роклята 
