Удряй, ако те ударят! Дали?

A, за себе си се сещам много ситуации, които да оправдаят възрастния, зашил шамар на дете, но по закон наитина няма такава ситуация. Пък едно време това е бил един коректив на поведението - случаен възрастен да ти изтегли ухото или да ти зашие шамар ако те хване да пушиш или да кършиш клони от дръвче, да измъчваш животни...

Янечек, не знам защо всички почитатели на шамаросването на деца непрестанно говорите за измъчване на животни, но все едно. Като възрастен види дете да прави нещо от гореизброеното може да го заведе при родителите му и да се разправя с тях и да им държи сметка какви мерки ще вземат. Иначе е логиката ти е желязна, възрастните имат право да измъчват деца, а децата заслужават бой ако направят нещо непозволено. Но този спор дълго сме го водили тук с още няколко човека, разбирам добре защо никога няма дори да опитате да разберете какво ви казвам.

  Едно време беше общоприето, но сега вече не е разрешено.  Може би е по-добре така, знам ли.
 
 Прави ми впечатление, че доста се драматизира темата, нали все пак не говорим за случай в който дете с престъпно поведение рита в главата и нанася телесна повреда на друго. Обикновено става дума за размяна на тупаници съвсем по детски около пясъчника, която родителят е направо длъжен да разтърве със съответните укори, а не да насърчава от пейката детето си към саморазправа, мигновено отвръщане и прочие.
  Проблемът се явява, когато детето е само - в градината или училище. Колкото и да учите детето си да отвръща на ударите, не е сигурно, че то ще може да го направи. Децата са различно физически агресивни, не непременно в лошия смисъл, но те нямат свойствената за възрастните координация и способност да преценяват силата на действията си. Много съм размисляла напоследък върху тоя въпрос и проведох и наблюдения, и искам да ви кажа, че играта на децата в детската градина е нещо средно между дране на котки и мечешка борба. Те се блъскат, пляскат, бутат и сблъскват по начин, при който неминуемо някой пострадва - или е праснат, наснен, или бутнат и ожулен. И някой от децата определено проявяват физическа агресия в тия игри, а други само бягат и се свиват.
    За мен проблема е не как да науча детето ми да пребие от бой  нападател в градинката - при тая хипотетична ситуация ангажимента да раздам моментално правосъдие, или още по добре да го предотвратя е мой, а как да приуча детето ми на справяне с неволна и волна физическа агресия - избягване на удари, отдръпване от агресорче, сигнализиране на учителката още щом започне конфликт, а не постфактум, и защо не моментално отвръщане СЪС СЪЩАТА  СИЛА, така че другото да не продължи да го налага.
 А мислех, че като е момиче няма да имаме такива проблеми.

Как може да се сравнява един шамар с един побой с тежки последици?
Как може само ,защото шамара е ударен от възрастен на дете,той да тежи повече от един тежък побой с физически и психически последици, от дете върху дете?
В повечето случай,да не кажа всички,побойниците скитат сами по площадките,защото родителите им са спокойни,че децата им са достатъчно големи и оправни.
Не си мислете,че някой възрастен не знае,че е незаконно да удариш чуждо дете.Точно затова хората си сдържат нервите и при екстремни ситуации,дори,когато имат моралното право да го сторят.

Защото от възрастните се очаква вече да знаят, че нямат право да нараняват други хора, а още по- малко по- слаби от тях и от възрастните се очаква да умеят да се контролират. Децата, които не са възпитани добре или са били бити у дома и след това са пуснати да се оправят сами също са жертви. Потърсете социалните за такова дете, не го бийте.

Изумяват ме някои коментари честно. Цивилизовани хора в 21-ви век разсъждават защо възрастен, още повече непознат не бива да удря дете. Невероятно.

  Как така непознато само дете ще пребие вашето с тежки последици пред очите ви... това е доста невъзможно. Ако става въпрос за бутане от колело, силен внезапен удар и прочие - ами нали затова сте с децата си, да наблюдавате с кого говорят, играят, бият се.
  При лошите наранявания в градинките или става въпрос за нещастен случай и непремерени действия от някое от децата, или за някаква свада, която следва моментално да се ликвидира. Откъде ги измислихте тия безпризорни зли деца, които трябва да бъдат набити от възрастните в защита на собствените им хлапета...

Не,не е невъзможно.Много ,много рядко може да се случи нещо подобно,но все пак се случва.
Например може да го мелни с камък в главата.Става за секунди и дори да си на 2 крачки от детето си може да не успееш да реагираш.
Има страшно агресивни деца.
Не знам откъде идва тази агресия?!
Някои ги бият вкъщи, други има възпитани и внимателни родители,но въпреки това детето проявява агресия.

От темата ни се зародиха и много проблеми, свързани със ситуацията, която авторката е описала - поведението на родителите (на децата  и "от двете страни"), тяхната реакция -шамар, наказание на своето, удар на чуждото дете и т.н.  Изправяме се не само пред физическата, но в голяма степен и пред психологичеката страна на такова поведение, опираме до възпитанието, личния пример, разбиранията ни основани също и на нашия "опит" получен в едни по-различни времена и т.н . Всеки си е направил нужните изводи, от всичко прочетено и споделено- сигурна съм.
Бях ви описала преди време историята на моето дете, което удряха в градината. Преди дни срещнах майката с биещото се момченце. Естествено моята дъщеричка се скри зад гърба ми. Споделих с жената ситуацията, при което тя само се засмя и каза: "Така ли бе Николайчо? Браво на теб - побойник си бил!". Според вас това порицание ли беше, изненада ли, похавала ли.... И като се има предвид, че бабата на това момченце е една от учителките в градината... останах без думи. Естесвено, не очаквах да му се накара за нещо случило се преди месец или да го шамароса, но да й стане чак така забавно....
Не съдя никого- всеки реагира по различен начин. Аз самата трудно се справям в конфликтните ситуации с моите деца, които си раздават шамари. Чета с интерес случаите, в които попадате за да си извадя личен извод как точно е правилно да реагирам, когато се щипят, скубят и обиждат. Преди да тръгнат на градина не бяха такива деца или може би това е етап на порастването -незнам.  .... Но знам, че поведението в къщи в даден момент се пренася и навън, и се опитвам да бъда миротворец, рефер, съдия....да говоря и да говоря, да подаваме ръчички, да се извиняваме..... Това го описвам, за да сте наясно, че не винаги родителите успяват да контролират децата си. Не ме разбирайте погрешно, не ги оправдавам - това им е основното задължение като такива- да учат, да възпитават, да помагат, да подкрепят или наказват, но понякога никой не ги чува...
Видях че има майки, с психологически познания и квалификации, моля от ваша гледна точка, каква е правилната родителска реакция, как може да бъде въздействано върху детето без да уронваш достойнството му, без да бъдеш категоризиран в графата "лоша майка" след всяко повишаване на тона или забрана? Знам че измествам акцента на темата, но мисля, че този въпрос също ще бъде полезен за всички, за да съпоставят своите методи и да са нясно в каква посока се движат. Както се казва „ледът е много тънък”, а детския характер и емоции да голяма степен се оформят в семейството и от неговия пример.

Бояна, ако случайно прочетех и предните ми постове по темата, ще видиш, че ни най-малко не съм за удрянето на деца 
Просто се сетих кадри от любими детски филни от миналото, в които си беше съвсем в реда на нещата да отнесеш боя от съседа.

В такъв случай приеми извиненията ми, грешката е моя.

Кой квалифицира майката като лоша, ако налага забрана или повиши тон? Детето трябва да има ограничения и да е наясно, че те трябва да се спазват. Студен тон и изнасяне от площадката са напълно приемливи и необходими, ако детето нарушава правилата. След това е нужно и с него да се говори, то самото с думи да потвърди, че разбира какво правило е нарушило също с думи да обещае, че това няма да се повтори. Но не да казва "Да", а ако е на възраст, на която може да говори да каже какво е е нередното. Противник съм на наказанията, но ако родителя няма ресурс за друго е по- приемливо да лиши детето от нещо, когато е ударило друго дете, отколкото да не направи нищо. Но за жалост тези неща са учат в най- ранна възраст, до 2- 3 години на детето, после е много по- трудно. И пак винаги има вероятно детето да наруши правилата по някаква причина и тогава родителя пак трябва да вземе отношение и то сериозно. В природата ни е да сме агресивни, но тази агресия трябва да се канализира в нещо полезно.

И пренасянето на модела от вкъщи при децата става в по- късна възраст, след началните класове в училище. Малките, които бият обичайно са от типа оставяни да правят каквото си искат. А по мои наблюдения са най- агресивни тези, които са оставяни да правят каквото си искат и когато се олеят изяждат по някое шамарче. Останалите са крайно уплашени и респектирано, да не говорим ако има възрастен наоколо могат да се парализират от ужас. Не вярвам такова дете да посегне.
Лично според мен, детето трябва да разбере защо нещо е забранено и да въприеме моралната норма, която го забранява. Само страха от наказанието ще доведе до това детето да се опитва да излъже, да натвори белята тайно или да си плати с наказанието и да си направи онова, което го влече. Но това е мое мнение като родител и социолог, психолозите не знам каква гледна точка имат, толкова школи се подвизават у нас.

Просто от любопитство ще попитам как бихте реагирали ако някое дете смъкне гащите на вашето по средата на градинката и всички наоколо му се смеят. И няма наоколо придружител, на когото са де оплачете, защото детето е на 10 да кажем? Същевременно като се му се скараш, онова ти казва с пискливо гласче "К'во ше ми направиш, ма?".

А твоето дете на колко е? И ако си там защо се стига до този епизод?
Но като изключим тези въпроси това дете си има родител някъде, вероятно не е невъзможно да бъде намерен и да му се търси сметка защо детето му се държи садистично с останалите. Родителите до 18 годишна възраст на децата отговарят за техните постъпки. Ако не са научили детето как да се държи да ходят с него навън, ако не има си социални служби, Закрила на детето те реагират на сигнали съвсем на сериозно. Дете оставено да прави каквото си иска на практика е дете без грижа, а застрашава ли системно останалите деца родителите ще берат големи ядове.

За мен и трите ситуации са еднакво неприемливи. И когато дете удря нарочно друго дете, и когато удареното отвръща на удара /под фалшивото извинение, че е било самозащита/, и родител удря чуждо дете, за да защити своето.
Както е неприемливо да удариш г-н Иванов, съседа от горния етаж, който те е напсувал на майка, защото е решил, че мястото пред блока е личния му паркинг, така и дете няма право да удря друго, защото онова го дразнело и го обиждало. Затова до някаква възраст придружаваме безценните си - именно и да се явяваме арбитри в техните спорове. Не мога да си представя, че ще поощря някое от моите да удрят друго, независимо как онова би си го заслужило. Децата ми не хайманосват като свободни електрони по улиците. Те се събират със свои приятели и винаги са били придружени/заобиколени - или от родители, или от госпожите в детската, или сега, в училище, от учителите.
Когато моите се карат, най-наказан е този, който е посегнал . Независимо от това кой е провокирал конфликта. Просто не позволявам да се удрят, каквото и да стане. С баща им сме там - да дойде и да се оплаче, другият го дразни, взима му играчка, обижда, НО НЕ и да удря. А, ако пък си разменят удари, тогава ги засипва страшният гняв на Немезида /в мое лице/ и тутакси издавам страшни присъди.
Просто едно дете нито може да контролира силата си, нито може да предвиди ситуации. Ще блъсне брат си/сестра си уж лекичко, а пък той/тя ще падне назад и ще си сцепи главата на някой ръб. И тогава ще е късно да наказвам. Ще е късно и да разследвам кой първи как е провокирал.

навремето на моменти нарочно си придавах "леко луд" или студен вид и гледах гадно разни трабълмейкърчета, и те ми имаха страха и не закачаха моите.

Това е хипотетична ситуация, на моето дете не са му сваляли гащите, но на малкия ми братовчед поне няколко пъти - на улицата пред къщата им, където играят всички в квартала. Все едно и също дете.