Удряй, ако те ударят! Дали?

  • 18 483
  • 403
  •   1
Отговори
# 390
  • Мнения: 14 651
Понеже имам ученик, мога да кажа как се урежда воденето и взимането на детето от училище. Подписва се една декларация в началото на година, в която пишеш имената на хората, отговорни за прибирането на детето и дали ще се прибира само. Във втори клас написах в декларацията, че синът ми ще се прибира сам. Училището няма право да определя дали детето ще се прибира само или не. Предполагам, че сега това става след навършение 8 години, защото промениха закона. Преди можеше и на 7.

# 391
  • София
  • Мнения: 16 048
Понеже имам ученик, мога да кажа как се урежда воденето и взимането на детето от училище. Подписва се една декларация в началото на година, в която пишеш имената на хората, отговорни за прибирането на детето и дали ще се прибира само. Във втори клас написах в декларацията, че синът ми ще се прибира сам. Училището няма право да определя дали детето ще се прибира само или не. Предполагам, че сега това става след навършение 8 години, защото промениха закона. Преди можеше и на 7.
Ясно, благодаря ти за информацията. Наистина, ако района е спокоен и училището близо не виждам повод да го води човек до 10 годишно.

# 392
  • София
  • Мнения: 19 836
В началото на учебната година се попълва декларация дали някой ще взима детето (и кой), или ще се прибира само. Синът ми се прибира сам от втори клас, горе-долу от тогава съм го пускала и сам на площадките пред и зад блока. Сега в 5ти клас вече си ходят сами на кино в МОЛ-а, да речем, контрола е само телефонен и гледам да не прекалявам.
Не ми харесва това вманиачаване да сме нон-стоп с децата си. За 4-5-годишни, разбира се, но на 8-9 да излизаш с детето си на площадката ми е леко стряскащо. Дали не отглеждаме едно кекаво, несамостоятелно и страхливо поколение?
(май объркахме темите обаче, това като че ли е темата на съседната тема).

С Янечек сме писали заедно  Peace

# 393
  • Мнения: 14 651
За мен безспорно мястото е по-определящо от възрастта на детето. При нас няма хвърчащи коли, няма наркомани по пейките и градинките, училището е на 5 минути пеша, пресичат се 2 ненатоварени улици, като едната е преди училището и има гърбици нагъсто. Отделно, че от предучилищна учат безопасност на движението, правят тестове и мога да кажа, че повечето деца знаят как да се държат по пътя.

# 394
  • София
  • Мнения: 9 517
и нашето училище е на 5 минути, пресича се само една улица, по която кола минава веднъж на час, а е и цялата в дупки, т.е. според мен е невъзможно да го бутне кола синчето - не се притеснявам от това, притеснявам се, че е абсолютно разсеян и най-вероятно докато крачи към училището ще забрави, на къде е тръгнал  ooooh!

# 395
  • Бургас
  • Мнения: 6 579
... притеснявам се, че е абсолютно разсеян и най-вероятно докато крачи към училището ще забрави, на къде е тръгнал  ooooh!

И аз имам подобни терзания с моя син, та прекрасно те разбирам... Какво ли не пробвах, нищо не помага в борбата с разсеяността му... ooooh!
Отделно при нас има натоварени улици и като цяло районът не е много подходящ малко дете да върви само. В първи и втори клас не бих го пуснала сам, след това не знам, като дойде време, ще преценя.

Извинявам се и аз за отклонението  Peace

# 396
  • София
  • Мнения: 62 595
При нас, ужким хубав квартал, и пак се събират всякакви! Те и без това си имат повече приятели от извънкласните и от училище, не им е много зор за местните деца. Тойновете като ги гледам, стоят по пейките в градинката и пийват, пушват... по-малките се моткат наоколо..., абе, нищо не сме изпуснали!

# 397
  • Мнения: 10 547
А освен възрастта и местоположението за мен са определящи и темперамента, и характера на детето. Има такива, които идеално се оправят при по екстремни ситуации и други, които се свиват и дори и да им се случи нещо лошо, няма да успеят да реагират и да се обърнат към възрастен или дори да телефонират на родителите си.
Моето дете е от втория тип.
И въпреки че контактува с доста отракани деца, те пак са с възрастен навън, а са 8-10 годишни. Не е казано, че трябва придружителят да е до детето и да следи играта му от разстояние метър и половина. Аз често дори ги питам с кого са и къде седи този някой с тях.

# 398
  • Мнения: 2 658
Те и без това си имат повече приятели от извънкласните и от училище, не им е много зор за местните деца. Тойновете като ги гледам, стоят по пейките в градинката и пийват, пушват... по-малките се моткат наоколо..., абе, нищо не сме изпуснали!

Добре де, остави ги тия местните деца - то не е казано, че с тях трябва да са приятели. Но не искат ли да ходят някъде с училищните си приятели - навън, на кино? Но сами, без майки и бащи... Wink

А за разсеяността на някои индивиди - да, оправия няма Simple Smile Но малко по малко, с времето попреминава... ама много нерви и мелене трябва, иначе не става  Crazy

# 399
  • София
  • Мнения: 19 836
Според мен разсеяността никога няма да "мине", ако мама е винаги до теб да те подсеща каквото трябва.

# 400
  • Мнения: 2 658
Да, така е. Само самостоятелността и някои поставени отговорности постепено помагат за оправията... до някъде де.
Лично мение, но да съм 24-часов пъдар на почти тийн и да контролирам живота му до минутка със зорък, втренчен поглед.. не го намирам за добре. Нито за него, нито за себе си Simple Smile В смисъл, аз следя но... ми е много, много важно да си има и въздух.

# 401
  • София
  • Мнения: 62 595
Те и без това си имат повече приятели от извънкласните и от училище, не им е много зор за местните деца. Тойновете като ги гледам, стоят по пейките в градинката и пийват, пушват... по-малките се моткат наоколо..., абе, нищо не сме изпуснали!

Добре де, остави ги тия местните деца - то не е казано, че с тях трябва да са приятели. Но не искат ли да ходят някъде с училищните си приятели - навън, на кино? Но сами, без майки и бащи... Wink

А за разсеяността на някои индивиди - да, оправия няма Simple Smile Но малко по малко, с времето попреминава... ама много нерви и мелене трябва, иначе не става  Crazy

Ходят, разбира се, вече са големи! И на нещо като екскурзия с приятели и техни родители са ходили.

# 402
  • София
  • Мнения: 9 517
Да, така е. Само самостоятелността и някои поставени отговорности постепено помагат за оправията... до някъде де.
Лично мение, но да съм 24-часов пъдар на почти тийн и да контролирам живота му до минутка със зорък, втренчен поглед.. не го намирам за добре. Нито за него, нито за себе си Simple Smile В смисъл, аз следя но... ми е много, много важно да си има и въздух.
при някои и самостоятелността и отговорностите не помагат, поне за сега, аз лично вече започвам да се отчайвам и планове правя един ден като го оженя и го тръсна на жена му, как мигновено ще си сменя адреса в някоя екзотична държава, без право за екстрадиране, да не може горката му жена да ме намери и да ми го върне  ooooh!

# 403
  • Мнения: 2 658
Ни съ отчайвай, Дзвер Wink Бавно и славно става. Дооооста бавно, особено за майката...  Laughing Чакай - моят на седем не знаше къде се намира също. Не, че сега е съвсем наясно - за това горе съм писала "до някъде", но разлика от тогава има доста, не мога да му отрека  Peace

Така че.. стискай зъби и... то имаме ли друг избор, де  Laughing

Общи условия

Активация на акаунт