Публикувана: 11 май 2012, 22:42 ч.
Последно мнение: 27 юни 2012, 21:25 ч.

Удряй, ако те ударят! Дали?

18 570
403
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как преподавате на децата си да разрешават конфликти и да се справят с физическа агресия?
Какви са мненията относно обучението на деца на бойни изкуства?
Какви са мненията относно използването на физическа агресия в отговор на насилие?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как преподавате на децата си да разрешават конфликти и да се справят с физическа агресия?
  
  Много родители избират различни методи за преподаване на децата си как да се справят с конфликти и физическа агресия. Някои предпочитат бойни изкуства като източни бойни изкуства, за да изградят увереност и умения за самозащита, докато други се съсредоточават върху избягването на конфликти и излизането от ситуации, които могат да доведат до физическа агресия. Важно е да запомните, че подходите варират в зависимост от възпитанието и вярванията на родителите.
- Какви са мненията относно обучението на деца на бойни изкуства?
  
  Много хора имат мнения относно обучението на деца на бойни изкуства. Някои смятат, че това може да повиши увереността им и да осигури умения за самозащита, докато други се съмняват в подходящата възраст за започване на тренировки по бойни изкуства. Въпреки това има и родители, които вярват, че бойните изкуства не са панацея и не гарантират защита в случай на конфликт. Важно е обаче да се отбележи, че мненията варират и зависят от личния опит и възгледите на родителите.
- Какви са мненията относно използването на физическа агресия в отговор на насилие?
  
  Мнозина изразяват мнения относно използването на физическа агресия в отговор на насилие. Някои родители вярват, че децата трябва да се научат да се защитават и да отвръщат на физическо насилие, докато други подчертават важността на избягването на конфликтни ситуации и разрешаването им чрез вербални средства. Важно е обаче да запомните, че мненията варират и зависят от личния опит и вярванията на родителите.
- Как мога да обясня на детето си, че не всеки е приятелски настроен към другите?
- Как мога да обясня на детето си какво е подлост и как да го възпитам в доброта и почтеност?

# 210 13 юни 2012, 10:30 ч.

София
Мнения: 16 077

Цитат на: Янечек в ср, 13 юни 2012, 10:26

Това е хипотетична ситуация, на моето дете не са му сваляли гащите, но на малкия ми братовчед поне няколко пъти - на улицата пред къщата им, където играят всички в квартала. Все едно и също дете.

Отвратително. Родителите на другите деца уведомени ли са? Не мисля, че ако не взимат мерки има друг вариант освен родител да стои с детето или то да не играе с тези деца. Децата могат да са жестоки.

# 211 13 юни 2012, 10:35 ч.

Мнения: 14 619

E, това беше преди няколко години и в крайна сметка един ядосан баща ошамароса детето и то спря да сваля гащите на другите. Признавам си, напълно оправдавам действията на бащата. Просто се чудя сега каква е адекватната реакция - за се обадя в закрила на детето? Където може да изкарат мен виновна, че съм допуснала детето ми да бъде тормозено и аз да бера големите ядове? Нямам никакво доверие на тези служби.

# 212 13 юни 2012, 10:41 ч.

София
Мнения: 16 077

Цитат на: Янечек в ср, 13 юни 2012, 10:35

Е, едва ли ти ще излезеш виновна, но съм съгласна, че това е крайна мярка. Поне единия родител на детето с агресивно поведение би следвало да вземе мерки. Ако не бих говорила аз с детето или още по- полезно с останалите деца, няма по- силно оръжие от натиска на групата. А и другите деца в случая също има за какво да търпят критика щом застават на страната на агресора и се подиграват.
При всички случаи е гадно, но с децата винаги има такива проблеми.

# 213 13 юни 2012, 10:44 ч.

Мнения: 25 592

Цитат на: Янечек в ср, 13 юни 2012, 10:26

О, аз вече имам опит с подобни нахранимайковчета, понеже на нашата площадка се подвизаваха. Не са били никого, но дразнеха децата и рушаха. Няма смисъл да се търсят родителите им, понеже, те, естествено ще ги защитят.
Заплаших ги, че съм ги снимала с телефона, и че само още веднъж да съм ги видяла, ще предам снимките на родителите им, в училището, в полицията - където ще ги "регистрират" Joy

, и още някакви страхотии. Пак викаха "какво ще ми направиш, ма", но не твърде уверено. Все пак са деца.
Вместо ошамаросване го хвашаш за тениската и му изсъскваш най-заплашителните неща, които можеш да се сетиш, придружени с предупреждение за саморазправа.

Последна редакция: ср, 13 юни 2012, 10:51 от Iris04

# 214 13 юни 2012, 10:45 ч.

Русе/ София
Мнения: 697

Благодаря Бояна. bouquet

"Лоша мама" е определението на моята дъщеря, когато съм строга. Проблема е, че ни се случи няколко пъти да си "говорим" навън, при което околните станаха свидетели на това изказване и аз се почувствах безпомощна. Аз самата съм възпитавана по старите соц- методи - скъсвали са ме от бой - кога с причина, кога без - по голямото дете в мое лице винаги бе виновно. Сега като родител се опитвам да балансирам между подобни крайности: бой и оставяне нещата на самотек. Наказваме се с лишение от нещо любимо, неизлизане навън, оставяне в стаята сама, говорене по въпроса (баща им го нарича: "набиване на канчета") и т.н. Ситуациите обаче се повтарят - въпреки обещанията, въпреки извиненията.... Embarassed

и ми се изчерпа аресенала от реакции. Не са агресивни към другите деца - към тях са кротки и добри като херувимчета, неотстъпването и конфликтите проявяват една към друга и както казва Baibibi понякога може да има непредвидими последици от едно леко сдърпване и тогава ще е без значение кой е започнал пръв.

# 215 13 юни 2012, 11:01 ч.

София
Мнения: 16 077

Цитат на: Elida в ср, 13 юни 2012, 10:45

Благодаря Бояна. bouquet

и ми се изчерпа аресенала от реакции.

Затова не харесвам наказанията като метод, не че трайно ще увредят детето, но най- често не работят, а само регламентират цената на провинението. Възможно е да се разберете с добро, ако детето някак види преките последствия от своите действия. А щом си гледана с шамари е възможно да не вярваш в останалите методи, да не се чувстваш авторитет, когато просто си говориш с детето. децата всъщност се водят най- много от нашата вътрешна твърдост по отношение на поведението им. Затова някои родители са убедени в ефективността на шамара, защото като вярват в него той работи като средство. Всички сме виждали шамарени деца, които пак правят каквото си искат. А има и друг момент, когато един от двата родители е много по- хлабав или някоя баба или друг роднина позволява всичко на детето, особено малките много се объркват и започват да провокират и строгия родител, т.е. да опитват дали и той няма да разреши всичко.
Много причини може да има родителя да удря на камък в дадена ситуация, трябва да се премисли какви са причините при вас и нещата ще се оправят, сигурна съм.

# 216 13 юни 2012, 11:11 ч.

Пловдив
Мнения: 1 157

Цитат на: Елена Ди в вт, 12 юни 2012, 20:33

моето дете не удря,не обижда и не тормози останалите.Така,че едва ли ще попадна в подобна ситуация.

Точно същото съм си мислела и аз преди една седмица, но факт, че се случи.

И не защото детето ми е малтретирано от мен. То все пак не живее в изолиран свят. Ходи на градина, там е джунгла. Всеки ден се връща с невероятни случки. Последната е, че побойникът на тяхната група им сваля гащите наред. Има оплаквания и от други родители, не сме били само ние.
Така че чукайте на дърво и не се отделяйте от децата си на повече от 2 метра, за да не попаднете в моята ситуация.

# 217 13 юни 2012, 15:46 ч.

Мнения: 621

То и аз не съм и предполагала в какви ситуации ще попадна, ама на - свят шарен, хора всякакви... Crazy

# 218 14 юни 2012, 11:08 ч.

Мнения: 1 547

По този въпрос аз дълго време нямах позиция, защото не можех да преценя правилната и само наблюдавах. Наблюдавайки, стигнах до извода, че всичко е в полза на децата, възпитани да не отвръщат на удара с удар. Книги, "учени" брътвежи и празни приказки на неопитни майки по който и да е родителски въпрос не признавам по принцип, ето защо се ограничавам до реалните факти. А за мен те са, че веднъж оторизираш ли детето си да удря, макар и в самозащита, неминуемо ще се стигне до сблъсък на неговите и чуждите концепции за "самозащита". Затова политиката вкъщи е "Бягай, колкото можеш и се оплачи на всеки възрастен, когото видиш", що се отнася до потенциална опасност. Разбира се, говорим за регулярни прояви на чужда агресия, не за нападения с нож. Wink

# 219 14 юни 2012, 11:13 ч.

Мнения: 448

Aма не винаги ще има възрастен на близо. Така, че по добре да удря ако се наложи. Не говоря за агресия, а са защита от агресивни деца. Иначе ще я възпитам да не напада децата и да не ги бие.

# 220 14 юни 2012, 11:16 ч.

Мнения: 1 547

Цитат на: 2pac в чт, 14 юни 2012, 11:13

Aма не винаги ще има възрастен на близо. Така, че по добре да удря ако се наложи

Според мен е по-добре да си плюе на петите. Щото, току-виж, утре някой ще вземе да я бутне по гърба без да иска и ще активира режима й за "самозащита".

# 221 14 юни 2012, 11:21 ч.

Мнения: 25 592

Моите наблюдения, а напоследък провеждам систематични таиква, показват, че оторизирането силно се надценява. 99 процента от удрящите деца в градината изобщо не са оторизирани от родителите си да го правят - напротив, и на тях им се намила по същия начин, че децата не се удрят, не се хапят, че е лошо, и прочие, дори и само заради факта, че средния родител не иска детето му да бъде навиквано от учителките и да слуша оплаквания като иде да го вземе колко лошо се е държало.
Въпреки това, има деца, които са с вътрешна агресия и жизненост, която просто ги подтиква да фраснат другарчето на минаване, или да го гонят с тая цел. След като моето беше мишена на едно такова в продължение на известно време, през което отиграваше практиката бягай при даскалицата, заплаши я, кажи и едикакво си, отстранявай се, с нагледно показнО, най накрая я оторизирах да я цапне - и какво - тя пак не е в състояние да го направи. И пак бяга щом види малката Ани Хаберзецер, която и аз заплаших междувременно на уше.
Наистина ли мислите, че родителското позволение да се биеш играе изобщо някаква роля в тия детски прояви? Аз почвам сериозно да се съмнявам.

Последна редакция: чт, 14 юни 2012, 11:55 от Iris04

# 222 14 юни 2012, 12:00 ч.

София
Мнения: 16 077

Цитат на: crazy chick в чт, 14 юни 2012, 11:08

Като изключим обидните квалификации съм съгласна с това мнение. Затова и по- рано казах, че само в краен случай бих дала явно разрешение детето да отвръща на удари. За отбягването на агресивните също съм съгласна, но уви, на практика това не винаги е възможно. Ако си на детска площадка можеш да си тръгнеш, но в детската градина или училище с агресивно дете в класа не е така. Понякога и по някакъв начин детето трябва да се защити, дали ще каже на учителката, на самото дете, на останалите деца, но бягството не винаги е решение. Ето затова би ми било най- важно да разпитам детето в такава ситуация как реагира и защо. Важното е да не се страхува от агресивните и да не се паникьосва, защото това е готова жертва за агресорите, които много хубаво надушват тези неща. Рядко се нахвърлят на силни и уверени деца, винаги избират по- слабите, по- пасивните и най- общо беззащитните.

# 223 14 юни 2012, 12:18 ч.

Мнения: 2 658

По шопско има една готина поговорка, може да я знаете: "Бегането е срамно, ама е сигурно."
Wink

Майтап, ама.. като всяка поговрка, носи и истина Simple Smile

Да, то и в природата е така - жертвата си е жертва, усещат я и.. няма спасение.
Но има начини без да си агресор, да не си жертва.
Това ми е много въжно на мен лично за децата ми.

Последна редакция: чт, 14 юни 2012, 12:40 от Сова