Публикувана: 11 май 2012, 22:42 ч.
Последно мнение: 27 юни 2012, 21:25 ч.

Удряй, ако те ударят! Дали?

18 541
403
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как преподавате на децата си да разрешават конфликти и да се справят с физическа агресия?
Какви са мненията относно обучението на деца на бойни изкуства?
Какви са мненията относно използването на физическа агресия в отговор на насилие?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как преподавате на децата си да разрешават конфликти и да се справят с физическа агресия?
  
  Много родители избират различни методи за преподаване на децата си как да се справят с конфликти и физическа агресия. Някои предпочитат бойни изкуства като източни бойни изкуства, за да изградят увереност и умения за самозащита, докато други се съсредоточават върху избягването на конфликти и излизането от ситуации, които могат да доведат до физическа агресия. Важно е да запомните, че подходите варират в зависимост от възпитанието и вярванията на родителите.
- Какви са мненията относно обучението на деца на бойни изкуства?
  
  Много хора имат мнения относно обучението на деца на бойни изкуства. Някои смятат, че това може да повиши увереността им и да осигури умения за самозащита, докато други се съмняват в подходящата възраст за започване на тренировки по бойни изкуства. Въпреки това има и родители, които вярват, че бойните изкуства не са панацея и не гарантират защита в случай на конфликт. Важно е обаче да се отбележи, че мненията варират и зависят от личния опит и възгледите на родителите.
- Какви са мненията относно използването на физическа агресия в отговор на насилие?
  
  Мнозина изразяват мнения относно използването на физическа агресия в отговор на насилие. Някои родители вярват, че децата трябва да се научат да се защитават и да отвръщат на физическо насилие, докато други подчертават важността на избягването на конфликтни ситуации и разрешаването им чрез вербални средства. Важно е обаче да запомните, че мненията варират и зависят от личния опит и вярванията на родителите.
- Как мога да обясня на детето си, че не всеки е приятелски настроен към другите?
- Как мога да обясня на детето си какво е подлост и как да го възпитам в доброта и почтеност?

# 285 18 юни 2012, 22:07 ч.

Мнения: 468

бебетата не разказват.
затова по-големите деца са по-свободни да правят каквото си искат. детегледачката не ги възпитава.

# 286 18 юни 2012, 23:42 ч.

Мнения: 14 651

Aз пък не съм виждала възрастни да бият деца в последните години, чувала съм разни прости жени да крещят по тях и да използват умопомрачителни закани, обаче дете пред мен не е яло бой. Като съм стояла с големия ми син по площадки (преди 7-8 години), имаше една нервна, която си шамаросваше детето (ама не през лицето), оттогава не съм виждала подобно нещо. И като съм ходила на селски туризъм съм оставала с впечатление, че децата се отглеждат с много шамари.
Много интересно, че побойничката е била рускния, аз съм впечатление, че тези жени са много нежни към децата си и по-скоро са в другата крайност, но все пак имам твърде ограничени наблюдения.
Лично аз никога не бих поверила дете, което не може добре да разказва и да се изразява, което още не знае много добре кое е редно, кое - нередно, на чуждо отглеждане, не само на дететгледачка, но и на ясла, и детска градина.

# 287 19 юни 2012, 00:31 ч.

Мнения: 1 475

Аз не съм чела цялата тема, изхождайки от заглавието,ще кажа,че аз направих голяма грешка с дъщеря ми, сега на 3г точно, като по-малка,като някое дете я бутнеше или удареше,тя се свиваше или се разплакваше и идваше при мен и аз все и повтарях, като те удрят, удряй и ти, но никога не започвай първа и никога не плачи, ей сега да я видите умирам от срам с нея, пази се много добре и от по-големите от нея деца,които я закачат по един и ли друг повод или искат да и вземат нещо, отвръща им, разплаква ги, НО....... почна да бута деца,когато нещо не и изнася, без те да са и направили нещо....сега пак говоря,говоря,че всички ще я отбягват, като ги бута без да има конкретна причина, но нищо не и влиза в главата. Конкретен случай от тази вечер, който ме накара много сериозно да се замисля над поведението и- имахме гости две приятелски семейства с две дечица, едното по-голямо от нея на 3.6м, другото на 2г6м- абсолютно се коалира с по-голямото и гонеха по-малкото и моята щерка го буташе само, "пречело им", а то душичка детето, затваряха се с другото в стаята и не даваха на по-малкото да идва при тях - ами толкова гадно се почувствах, , какво създадохме, абсолютно иска да доминира над другите, да ги разплаква и това и доставя явно удоволствие,защото въпреки,че веднага се намесих продължи да настоява да изолират по-малкото дете и да го бута,като то отиваше при тях!Поведението и не ми се вижда никак нормално, незнам кажете си и вие мнението!

# 288 19 юни 2012, 09:07 ч.

Мнения: 25 566

Съвсем нормално си е. Бутането не, но коалирането с по-голямото и изолирането на по-малкото. Деца в тройка не могат да играят, винаги едното е разревано.
Можеш да им се скараш, и да им обясниш, че не бива да правят така и прочие, да играят и с малкото, но е по-добре да му намериш някакво занимание отделно. На мен са ми се случвали такива ситуации, като и моето е било изолирано, или пък то е изолирало - според възрастта.
Иначе за бутането, ще трябва да говорите, моето също бута, но главно мен, когато нещо не му изнася, деца не смее. Има пристъпи на гняв, които тепърва трябва да се учи да овладява културно.

# 289 19 юни 2012, 09:12 ч.

София
Мнения: 62 595

така е, като във вица - трима са чета с предател Wink

# 290 19 юни 2012, 09:16 ч.

Пловдив
Мнения: 1 156

Моето малкото пък налага всички деца, които идват у нас. След като го установих това, не каним никой, чакам периода да премине. Явно си брани територията newsm78

Навън е много дружелюбен и внимателен...

# 291 19 юни 2012, 11:19 ч.

Мнения: 1 127

Цитат на: Ket_G в вт, 19 юни 2012, 09:16

Навън е много дружелюбен и внимателен...

Да не би да го предизвикват с нещо? newsm78

# 292 19 юни 2012, 11:29 ч.

София
Мнения: 16 054

Цитат на: Ket_G в вт, 19 юни 2012, 09:16

Навън е много дружелюбен и внимателен...

Може да има периоди или места, на които детето е много по- агресивно, но те не преминават просто така. Нужно е родителят да обясни защо и как такова поведение е неприемливо иначе от периода и мястото агресивността може да се пренесе върху следващи периоди и други места.

# 293 19 юни 2012, 11:37 ч.

Пловдив
Мнения: 1 156

Бояна, разбира се че обяснявам, но детето е на 2год и не говори. Не мога да разбера доколко схваща...засега сме преустановили събиранията вкъщи, след време пак ще пробваме Hug

# 294 19 юни 2012, 11:40 ч.

Мнения: 25 566

Сигурно не иска да му пипат играчките. То си е бебе още, едва ли има смисъл да му каните другарчета за игра в къщи.

# 295 19 юни 2012, 11:53 ч.

София
Мнения: 16 054

Цитат на: Ket_G в вт, 19 юни 2012, 11:37

Мъничко е детето и възприема играчките като част от себе си, но и за това си има чалъм. Само е нужно гостенчетата или децата навън да носят интересни играчки. Не познавам дете, което да няма огромен интерес към чуждите играчки и като му се обясни, че трябва да даде своите, за да играе с чуждите до 5 минути си променя мнението. Мое мнение, разбира се, и наистина детето вероятно е малко за гости. Peace

# 296 19 юни 2012, 13:21 ч.

в здрача
Мнения: 2 208

Бояна, аз познавам такова дете. Реве за чуждите играчки, ако му откажат да му ги дадат, но не дава неговите никой да му ги пипне, на размяна също не е съгласен и накрая сърдито застава на пейката и след малко побутва майка си да си ходят, ако никой не му даде да играе с играчката, която е поискало. За размяна и дума не може да става. Децата просто го игнорират, но пък прекрасно си играеше с противоположния пол, когато никой не носи играчка.

# 297 19 юни 2012, 15:50 ч.

Mars Hotel
Мнения: 5 336

Моята дъщеря имаше такъв период - искаше чуждите играчки на секундата, без отлагане, но нейните играчки не даваше. Преодоля го, с много говорене и обяснения.

# 298 21 юни 2012, 14:50 ч.

Мнения: X

И аз от няколко дена мисля нон-стоп по тези въпроси. Срещахме се няколко пъти с приятелско семейство, с детенце на възрастта на нашето. Това детенце постоянно посягаше към играчките на моето, но не даваше неговите. Като се замисля дъщеря ми за първи път се сблъсква с такова поведение, толкова ясно изявено, и не знаеше как да реагира. В началото бързо се отказваше от своята играчка и приемаше с охота да играе с друга. Но в един момент й писна постоянно да я "ограбват" и да й дърпат нещата от ръцете и на няколко пъти горко се разплакваше. Но не можеше да иде да си прибере играчката.
Другото дете е второ в семейството, нашето не е. Майката каза, че поощрява това й поведение и се радва, че е "ербап". Замислих се доколко съм права аз с моето възпитание, а именно: Това е твое, това е на мама, това е на тати, това е на другото дете. Като кажа: "Това не е твое, а е на друг човек, остави го" дъщеря ми спокойно и без да се ядосва го приема и започва да се занимава с нещо друго. При другото дете подобни мантри не действаха.
Сега се чудя: Временни ли са и двата типа поведение или си е до характер? Или до родителско поведение? Бъркам ли?