Любители на кучета - 28!

Ние пък се возим с колан, на задната седалка, двете с детето, кучинка е на покривало, оплезила език през прозореца. Обикновено ги возя аз сама двете с детето, и ако оставя кучето невързано настава какафония, детето се хили, кучето ближе задното стъкло, все едно казва "Здравей" на задните коли...
Днес имахме случка с линейка. Излизаме си ние с топката, играем, апортира безупречно, а до поляната имаме паркинг, на който има спряла линейка, цялата отворена, с доктор и сестра отвън. Изведнъж Каринозавъра реши, че трябва да иде при тях, с топка в уста, покани ги да поиграят, те се посмяха, но не само на нея. Аз от понеделник съм контузена (падна ми един компютър на крака, но това е друга история), та куцукайки викам след нея да се махне от там...
Изложихме се с моите истерични крясъци и с обследването на ЦЯЛАТА линейка с топка в уста....оставям сами да си представите картинката

Snarky, компютър на крака ти? Млееее...

Иначе кучинката ти явно няма страх от бели престилки

Ето го нашия бобтейл, тръгнал на пазар в зоомагзина

Да му изям големия черен нос  .
Фея,ако беше по-наблизо щях да ти дам дъщеря ми за обучение,оня ден ми костваше едни 100 лв.,щото наЩа реши да си отваря вратата точно когато 1 шИфИОр се промъкваше покрай нашата кола...Добре,че не стана по-голяма беля.Предоверих и се,сега копчето срещу отваряне отвътре отново е щракнато и няма да има възможност за подобни глупости ,дорде не стане абитуриентка,хаха.

Привет и от  мен момичета.......напоследък съм в една чуденка,дано някой е имал подобен "проблем" с любимеца си за да сподели.Така......от няколко месеца забелязвам в моето йорки странно поведение ,ако някой дойде във вкъщи-кучето така му се лепва,че забравя за стопаните си,когато стане време да си тръгва,тя така плаче(скимти) и скача да си тръгва с него(който и да е)...така прави и на вънка,като си хареса някой-няма измъкване.Моята приятелка въобще не обича кучета,когато излезнем с нея в парка,кучето почва да скача около краката и и като се разделим ,отново скимтене и никакво внимание към мен.Толкова май съм я разглезила,но показва противноречиво за моето разбиране на глезено куче.Нямам си и на идея,защо прави така .........Ще съм благодарна да споделите и вашия опит 

И моят мъник е скимтял, когато сме се разделяли с приятели в парка. Не че мога да го оставя сам с тях, но иска да сме си заедно в "глутницата", защото на него така му е забавно и спокойно.

Може би другите хора са му интересни на твоето йорки. Винаги чуждото е по-сладко.

Кукумявке, пак малкият дявол е бил, задето другият шофьор е карал бавно. Иначе можеше да си останеш с изстръгната врата. Нашите задни винаги са със спуснта детска заключалка.

Пък кучето толкова обича да пътува с нас в колата, че на моменти забравя да слуша. В секундата, в която Беро даже види колана, настава една безумна радост. Обикновено е в пъти по-спокоен и послушен от това, което се видя на филмчето.

Здравейте момичета. Включвам се за първи път в тази темичка, която изглежда много забавна и уютна.

Кучкар съм цял живот, еее от 7-годишна де, ама те предните години така или иначе се броят като да съм била куче   След тригодишна пауза след смъртта на кокера ми, вече пети месец у нас живее един невероятен голдън ретрийвър Хари. В момента е на 10 месеца и прекрасно, умно и обичливо животно. Гледаме се с кеф, само дето май повечко го глезим.



Включвам се тъй като с него си имаме една голяма мъка. Хич не може да се вози в кола. Страхува се да се качи, повръща на третия завой ... просто голяма мъка. Аз съм планинар човек и много искам да го водя с мен да тича и да обикаля на природа, а ни е трудно да стигнем до парка. Уча го да се качва в спрялата кола - не и не. Гледам коментирате колани и т.н., а ние не можем да стигнем стъпка 1. Предишните ми кучета винаги са се возели с кеф, особено кокера, който като видеше отворена врата на кола все гледаше първо да се качи, а после да мисли чия е колата.

Приемам съвети всякакви. А, много е важно да уточня, че взех Хари на 5 месеца и дотогаа не се беше возил в кола.

Весел ден на всички  

Добър ден!

Вчера се запътих да водя Нора на ваксина, но се оказа, че е започнала да се разгонва и ни върнаха.
Затова пък децата я изкъпаха и и лъсна косъма 

Реа много е сладка Нора нашата Джеси е същата мишка като я изкъпя,разликата е,че нашата е кафява

Червената Корса, нормално е да му става лошо, т.е.е искам да кажа, че не е нещо извънредно, като с хората е, на едни става, на други не. Затова не го храни преди пътуването, поне 4 часа, вода също преди самото пътуване не е добре да му се дава, примерно около половин час преди това. Пробвай някой друг да кара колата, а ти седни на задната седалка с него. За качването, пробвай да го примамиш с нещо вкусничко, любима играчка, кани го лекичко, имам предвид да няма натиск и да не е насила, просто ти трябва повечко търпение. Пътувайте двамата отзад, ако забележиш обилно слюноотделяне, спрете, слезте, поразходете се и пак се качете. Нека първите пътувания са кратки, просто за да преодолее страха си. Мисля, че ще привикне. Аз не съм имала такива проблеми, но приятелка имаше и си писах с една инструктарка от К9. порових за писмата в пощата си, не помня да съм ги трила, но беше отдавна, пък и имам доста писма, така набързо не успях да открия. Но това накратко беше съвета и, всичко да става леко, постепенно, като на игра. Приятелката ми устройваше гонка с кучето около колата и в един момент се шмугваше на задната седалка. Той първо се спираше, докато един път скочи след нея. Голямо хвалене последва, наградки.......свикна.
Моят лабрадор, например, не иска да легне, като е сам, пътува на задната седалка  и винаги стои прав, най много да седне на дупе. Но, когато се наложи да седна при него, винаги ляга и слага глава и предни лапи в скута ми. Не знам, по-спокоен ли е, като съм при него, друго ли е......Това за коланите е добра идея, имаме едно пропадане на Рекс между седалките при рязка спирачка, акъла си изкарах, после купихме постилка, не знам има ли име, закачва се на предните седалки и на гърба на задната, та поне няма възможност да пропада.
Иначе го взехме на 45 дена, пътувахме 3 часа без да спираме, а той спа като пънче в мен, държах си го. Нито се събуди, нито вода, нито ядене, нито нищо, така леко стигнахме и качването в колата беше лесно, "скокай" и той е вътре.
Страхотно момче е Хари, да ти е жив и здрав! Наистина невероятни кучета, страхотно обичливи, и аз съм имала други кучета, обичам ги, но така, както към сегашния лабрадор, към нито едно не съм се привързвала. Вече почти 8 години сме заедно и ми е като третото дете, приятел, страхотно близко и любимо същество.
Реа, колко е мъничка, винаги ме е било страх от такива крехки същества да не настъпя, да не блъсна без да искам, все се чудя на стопаните им, може би защото все големи кучета сме имали. Много е сладка!

liudmila76, labrex 

labrex, свиква се, единственото нещо което не мога да направя с нея е да я мачкам, мачкам като едно голямо куче ( ние имаме и от големите породи, та знам какво е  ), а и е голяма гевезана, все църка ако я натисна малко повече 

Корса, добре дошли!   Лабрекс ти е дала чудесни съвети. Аз само да добавя, че има и хапчета срещу повръщане, ветеринарят ще ви даде  

Лабрекс, не подценявай дребосите  , също като големите кучета са, освен това имат много силен инстинкт за оцеляване   Като взехме Джесика, тя беше 480 грама, не смеехме да я пипнем и си влачехме краката по пода (а тя все се завираше точно в тях). Ама като я настъпихме няколко пъти, буквално за два дни се научи да спазва някаква постоянна дистанция от 20 см. от краката   За наказанията - същата работа. Мислиш, че не можеш да плеснеш такова малко куче? Няма такова нещо  

Прегръдки за моята любима Нора  

  Предадено е! 

Деси, просто изпитвам страх, че ще нараня такова крехко същество. Като се знам как съм скачала върху моите големи кучета. Не знам от какъв мерак, като застана на мивката да мия чинии, и те лягат зад мен. И предишното, кОли, и сегашния лабчо го прави. И уж го знам, ама в бързането съм скачала отгоре им. Колито веднага ме захапваше за глезена, без да стиска силно, а лабчето, нали е добра душица, отскача, ами и гледа виновно, все едно не съм аз за бой, ами той. Та затова, като видя някой със сладко  миниатюрче ме хваща страх и почвам да си мисля как го опазват вкъщи. Но, както пишеш, те и животинките си имат инстинкти, научават се да се пазят явно. А за плескане, не знам, не съм имала малко кученце, ама май не бих си позволила.......поне така си мисля. Аз и на Рекси само съм му се канила да го "убивам", но не съм го удряла, ама и той е такава душица, че не ми дава поводи. 

В началото има такова усещане. Още повече, че цял живот съм гледала котки, които са сравнително нечупливи (имат навика да се хвърлят в краката на бързащ в тъмното полузаспал човек, та са прелитали по няколко метра, Джесика едва ли щеше да оцелее). Но като цяло са си доста здрави. Ние вкъщи все пак взехме някои предпазни мерки - забранено е качването на леглото, от което може да скочи и да си потроши краката или таза, ограничено е взимането на ръце - защото акълът й е малко и може да скочи от високо... такива неща