Ако бях облак /Bir Bulut Olsam/ - тема 1

И аз искам да благодаря на gphilipova за чудесния превод!

Добър вечер в моята любима тема 

Момичета, така както сме я подкарали, си обсъдихме целия сериал  . Има ли такива, които не са го гледали целия? Много объркано анализираме, аз ако започна да пиша за целия сериал - ми то 2 км пост ще стане 

ето с това съм много съгласна  . Мустафа не е луд, просто любовта го побърква от болка. А Енгин така добре се справя с ролята, че хората виждат огромната мъка и болка в очите му и без да искат му симпатизират. При мен стана точно така. Някъде, някой беше споменал, че може би Енгин в реалния живот е имал подобна несподелена любов, затова така добре влиза в тая роля. Не знам дали е вярно, но съм склонна да се замисля - очите, очите му са толкова показателни в някои сцени. Имам чувството, че плаче за нещо истинско....  Вие какво мислите?

Q-T, това е и моята любима песен 

Where Have You Been _Mustafa Bulut

Олеее, този филм е като наркотик.. Станало е утре, моята малка госпожица утре ще ме събуди рано-рано, а аз не мога да се откъсна от екрана. Във всеки епизод има толкова силни сцени и толкова силни думи, че те разтърсват и хващат за гърлото..
Страхотна сцена, когато Мустафа държеше дъщеря си за първи път! Както и малко след като я взеха пак сякаш все още беше в ръцете му... После с баща му.. Мъчно ми беше за Мустафа докато беше в лудницата, но докато излезе и пак почна да ги върши едни. Е как пък не се замисли малко.. И този доктор все му е крив. Той хиляда пъти ги спасява всички и все му е крив.. Не знам.. Колкото и да се опитвам, не мога да му симпатизирам много. Да, Нарин е неговият свят, но той толкова пъти я нарани, а нейната единствена вина е, че не изпитва същата любов към него. Е, не мога да го оправдая. Моите симпатии са към образа на Нарин, притисната отвсякъде и страдаща заради безкрайната си доброта. А като казвате, че и любимецът ми д-р Сердар умира на финала и отсега ми иде да ревна. 
Много ме впечатли докато си говориха Яшар и Гюленгюл как тя каза, че всички жени търпят насилие - майките им, лелите им, всички, които познават. Те само това виждат като модел на поведение - мъжът е господар и има право да ги насилва по всякакъв начин, а жената трябва да понася всичко. 

А Мустафа явно си е насилник по природа. Муко и Асил като му говориха в лудницата, разказваха как още като е бил малък от него е пропищяла цялата махала.
Малко объркан стана постът ми, но много мисли препускат в главата ми.. Лека нощ!

*helen* , 

Q-T, не мисля че Мустафа е насилник по природа.Просто характерът му е огнен,както вече веднъж го сравних,той е като необязден кон, див, първичен, импулсивен...Всичко идва дълбоко от сърцето му и се излива без задръжки....Мисля,че тънката разлика го прави по-различен от насилник.
Огнена натура е той, стихия...

Дани
Ах Мустафа ах!!!

Ще си позволя да споделя някои мои мисли, които може и да не Ви харесат.
Повечето от Вас считат Нарин за жертва, безкрайно добра, мислеща повече за другите, отколкото за себе си, но извинявайте , Нарин постъпи много лошо и жестоко с един човек и това е Харун.Тя му съсипа живота.Казвайки „евет”, омъжвайки се за него, тя не знаеше ли какво е семейният живот, че този човек ще  и бъде спътник в живота, ще трябва  да го приеме  изцяло, да спи с  него, да му роди деца.Харун какъвто и плужек да беше, макар и да я нарани много с онзи преглед, все пак искаше да има семейство с нея,прояви търпение, доколкото можеше я изчака да преживее изнасилването   и  ако тя се отнасяше по –топло с него може би щяха да живеят в разбирателство.Но любовта на Харун не е толкова силна,колкото на Мустафа, че да я чака с години и в един момент чашата на търпението му преля.Тя го излъга,че ще става баща.Шофирайки афектиран загина.
Мисля ,че колкото и добрини да направи ,голям грях има и Сердар и то спрямо Мустафа.Той е доктор , мисля че много добре знае какво става в такива болници за психично болни/ имам приятелка която след подобно „лечение” не можа да се оправи и стана по-зле/ и въпреки това прати там един напълно здрав човек.
Не съм съгласна и с това , че Мустафа бил насилник по природа.Може да е бил палаво дете.Един насилник може ли да е толкова обичан от майка,баща,брат, приятели?Може наистина да иска всичко което пожелае да стане както той иска, но в крайна сметка видяхме ли го да насилва някого извън всичко свързано с любовта му към Нарин?Напротив чувството му за справедливост и кое е добро и правилно се доказа много пъти във филма,думите му към Асие, отвращението му от нейния пресметлив характер, тъмните сделки на баща му,грижата и любовта му към Яшар  и др. Спомнете си болката му когато видя брат си без крак

Нитка,ние с теб си изгоряхме по този М.Булут    ...

Ева,точно така смятам и аз.
Нарин никога не ми е била светица,нито е притежавала особено много добродетели.С Харун постъпи наистина несправедливо,особено лъжейки го за детето/и то с участието на Сердар/.Беше грозна постъпка,особено пък защото е извършена от хора,които смятат себе си за добри и справедливи.
Вкарването на Мустафа в лудница беше отмъстително и злобно действие от страна на Сердар,който се опита по този начин да пречупи Мустафа, да го скърши,да го унижи...А и кой е той,че да решава съдби...
Изобщо този филм не може да се гледа едностранно-нито добрите нито лошите са крайно бели и крайно черни...
За мен Мустафа имаше най-истинските най-силните и открояващи се черти, а заради погубващата го любов и мъката,която го изгаряше аз бих могла да му простя всичко,което  причини на Нарин...

Ако не беше лудницата, Мустафа така или иначе щяха да го вкарат в затвора.

А според мен Нарин по принцип щеше да приеме Харун и да се държи като негова съпруга, просто отвличането и изнасилването ѝ промениха нещата.

Повечето от нас обсебени от Мустафа,за да го оправдаем,започваме да търсим греховете и на така наречените добри герои.Колкото до това "евет" на Нарин,да не забравяме,че тя смяташе че ще намери спасение от Мустафа,ставайки жена на Харун.И в тази връзка-за проваления брак ,за преживяните кошмари и страдания на Нарин,вина виждам в неришетелността на Сердар.

Аз не мога да оправдая изборът на Нарин да се ожени за Харун, защото в крайна сметка никой не я накара насила да каже това „евет”.
Дори Аслан ,въпреки всичко, преди да я сгоди поиска нейното съгласие, като я попита направо  има ли нещо да каже, защо тогава тя не отказа и не каза, не аз този човек не го обичам , точно както не обичам и Мустафа?Има и други начини човек да се бори за свободата си и когато вземеш решение да се ожениш  без любов , трябва да си носиш кръста

За Нарин мога още да кажа, че тя постъпи егоистично и спрямо собственото си дете, като го лиши от истинския му баща.Кое дете не иска да знае истинските си родители?Освен това,макар жената да ражда, не мога да игнорирам правото на бащата спрямо едно дете, то е равно на това на майката.Нарин  мислеше първо за себе си ,за детето не знам дали изобщо се замисли какво би искало то

Само една дума на Сердар и тя нямаше да се омъжи за Харун. Каква разлика в поведението на Сардар и Мустафа, за мен в полза на Мустафа.

Ееех, този Мустафа, бееее   Влязъл ви е под кожата здраво.   Въпреки, че съм на различно мнение, ми е интересно да чета как виждате нещата и ме провокирата да премисля някои неща.
Все пак аз не мога дори с голямата любов на Мустафа да оправдая насилието му над Нарин. За мен дори и насилникът да обича жертвата, това не оправдава изнасилването. Аз също мисля като odette , че Нарин щеше да опита да е съпруга на Харун ако не беше отвличането и изнасилването. А Харун я изнасили отново с унизителния преглед. Показа, че повече го е грижа за него и честта му, отколкото за Нарин, за това, как се чувства тя, за нейната болка. После пък почна с шамарите сякаш не е учител и не се опитваше с обучението  на момичетата в селото да им даде ново самочувствие и нов живот. Единственият, който оценява Нарин и би могъл да и бъде опора и да открие цял един нов живот за нея е Сердар. За съжаление, той беше нерешителен, прекалено деликатен може би, искаше да почака, за да бъде тя готова, но уви, не се получи така. Само в негово присъствие тя се усмихна, засмя, вървеше някак по друг начин, а не като сянка..
А Нарин, ясно, че не е светица, но аз безкрайно и симпатизирам заради всичко, което е преживяла. Мисля, че някои от вас я съдят прекалено строго. Ами това е едно момиче, което е на 18-19 години. От ученичка търпи тормоз и насилие, връзвана е с вериги, удрят и шамари ту Мустафа, ту баща му. Собственият и баща също не успяваше да я защити докато живееха в конака и мълчаливо свеждаше глава пред по големия си брат и сина му. Харун се появи, изядоха един сладолед и той айдеее давай брак. А тя никога не е била питана май какво иска тя и съответно май даже не знае как да каже какво иска, и не смее .  Тя не е расла в семейство, където мнението и някога е било от значение. Виждаме, че и Мустафа, който е огън момче и съвсем друг характер също много пъти сведе глава пред баща си. Та какво очакваме от това крехко момиче, което на всичкото отгоре живее в един свят, където жената е и без това безгласна буква. Да, тя иска да бъде свободна, но не знае как. Няма опора, подкрепа - напротив всички и стоварват собствената си гузна съвест отгоре и и я молят да престъпи себе си (имам предвид, когато я молеха да отиде в лудницата при Мустафа).
Само да уточна, че съм стигнала до 18 епизод и не съм гледала по -нататък, така че това е мнението ми засега. После може и да има развитие.
Хубав ден на всички!