Китайските паралелки на 138-мо СОУ "Проф. Васил Златарски"

Тази статия за пребиваването в Китай (независимо дали е за учене или просто за туризъм) изобщо не й е мястото в този подфорум. Далеч по-полезна би била, ако се премести в На път.  Разбирам Zanda Ksurik, че се опитва по всякакъв начин да си рекламира паралелката и да агитира повече хора да запишат децата си, но инфото изобщо няма връзка с въпросното училище и паралелка, а в същото време е много полезно и би било добре да отиде там, където наистина ще помогне на доста хора, запътили се към Китай.

"Сменете си отношението, мисля че е време цялото общество сериозно да преосмисли ролята на учителите и образованието в създаването на обществото и да се държи както подобава за ползотворна дискусия."

ПОДКРЕПЯМ!

Zanda Ksurik, писах преди време в твоя сайт, много искам детето ми да учи китайски и понеже не успявам да организирам нещата сега (на 5 и половина е), обмислям вариант догодина, живот и здраве, да я запишав 138-мо СОУ. Единствено ме мъчат два въпроса: 1) Ние живеем в Х. Димитър, важно ли е да живееш наблизо, за да имаш шансове да влезеш в паралелка в училището и 2) Има ли вероятност примерно след година-две ръководството  на училището да се откаже от китайската паралелка и ние да изминаваме километри до училището без да има смисъл от това?

Ще се радвам, ако можеш да ми отговориш.

Здравейте, Antena,

Ако ме питате за китайския език от първи клас, то за момента нямаме индикации програма УСПЕХ да продължи - именно по нея се финансират часовете по китайски език. За съжаление нямаме програма, която да обхващата 1-7 клас с китайски език. Аз самата много дълго съм мислила по въпроса с обучението по КЕ за деца, тъй като имам син, малко по-голям от Вашия. Наистина не мисля, че в България на този етап имаме достатъчно добри условия за подобно обучение, доколкото малките деца имат нужда от обучен в детска педагогика и китайска филология носител на езика. Колкото и да сме отправяли молби към китайската страна да ни изпрати именно такъв специалист, те продължават да пращат доброволци, които много често нямат никаква представа от преподаване на езика си. Само си представете утре да отидете в Уганда например да преподавате български без българска филология...

В този смисъл материалът за всичките седем години, които се обезпечават с максимум 2-3 часа седмично, целият много по-качествено може да се научи в осми подготвителен клас, където има по 18-20 часа език седмично, заедно с 2 часа култура. За мен лично при липсата на медии с китайски език - ТВ, радио, филми (има ги, но не са ни в ежедневието), обучението при децата би останало доста "сухо" и откъснато от реалността. Затова моето виждане за нещата е изключително здрава общообразователна подготовка по български, английски, математика до седми клас и след това профилиране с китайски език, който изисква вече друг вид филологично мислене и сравнителен анализ, като просто е наложително добре да се познава граматиката на българския език.

Китайският звучи екзотично и примамливо, но това е тежък труд, който би следвало да води до професия. Наистина е добре да се запали детето от малко, но просто му разказвайте китайски приказки и легенди, показвайте му забележителности и гледайте филми, за да има то вътрешната потребност и желание. Тогава вече една интензивна паралелка ще дойде добре дошла и ще си имате човек с почти универститеско образование до края на 12ти клас.

Да разбираме ли, че след 7ми клас все пак съществува китайска паралелка в 138-мо училище? Синът ми иска да учи китайски, но чувам много лоши отзиви за китайската паралелка в 18-то училище.

Да, съществува Интензивна паралелка имаме от тази година.

Нормално е да чувате лоши отзиви, при условие, че нищо така и не опитаха да запазят от онова, което докарах по времето, когато бях там - фонетичен кабинет, библиотека, компютри, техника... Днес вече просто нищо не съществува.

Не бих искала да се разпростирам по въпроса, защото, за щастие, имаме прекрасен директор в 138мо училище. Изцяло отворен към Изтока и нуждите на децата, така че със стартирането на тази паралелка вече всичко ще е съвършено различно Търсих седем години такъв директор и съм твърде щастлива, че го намерих! Така че идвайте при нас, но само ако синът Ви наистина има желание да учи, защото обучението е изключително интересно, но съвсем не е за всеки.

Zanda Ksurikр, благодаря за отговора. Ще го впишем в подредбата на желанията за догодина. Няма как да преценя дали става за обучението по китайски, засега мога да преценя,че има ентусиазъм и езиците му вървят. Относно упоритостта и отговорността има какво да се желае, разбира се.

Добре сте дошли в първите ни часове. Нека детето дойде и види само какво правим. Мисля, че така най-ясно ще стане дали му допада. Ще помоля да го пуснат и ще се погрижа да не се чувства некомфортно. Най-добре е да дойде в някой час в първата седмица, да види как учим фонетика и увод в йероглификата

Благодаря за поканата. Синът ми каза, че с удоволствие би дошъл на такъв урок.

Скъпи родители и ученици,

Ето че годината започна, а интересните събития ще валят като майски дъжд.

Изключително съм щастлива да ви поканя на Празника на “Средата на есента”, организиран от Институт Конфуций – София. Събитието е от особено значение, защото не само, че ще се насладите на традиционни китайски изкуства, но и ще можете да участвате в ТОМБОЛА, главната награда от която е безплатен самолетен билет до Китай!

“Средата на есента” е период, в който семейството се събира, гледа светлата пълна луна и похапва т. нар. “лунни кексчета”, каквито ще има приготвени специално за нас от екипа на Институт Конфуций.

Събитието ще се състои в събота, 21.09.2013, в парка пред “Св. Седмочисленици”, от 16.30 до 19.30.

Е изпуснахме това събитие , надявам се да има снимки за разглеждане  Ще има ли Дни на Китайската култура ?

За радостта от преподаването в 138 СОУ


В тези смутни времена ми се иска да разкажа за нещата, които ме радват. Голямата ми радост и гордост са децата от китайската паралелка в 138мо СОУ. Млади хора, които решават да учат китайски език и да си причинят целия стрес на едно твърде интересно и интензивно обучение по език и култура.

Радва ме, че заедно с тях и с родителите им, от две умеещи да учат деца за два месеца изградихме екип, в който задачите се изпълняват, защото има разбиране и желание за прогрес. Радва ме, че са с мен по събития, които предизвикват у тях отклик. Радва ме, че идват в събота на Култура на Китай и Калиграфия, вече не само по задължение, но и от любопитство какво готви новият ден, новият урок. Радва ме доверието в очите им и осъзнаването на собственото достойнство и умения.

Ето репортаж за част от събитията, в които участвахме досега:


1. Празникът на Средата на есента, организиран от Институт Конфуций-София

Един от най-любимите праз­ници в Китай е Средата на есента, който се отбелязва в чест на Луната. Според китайс­кия лунен кален­дар, сед­мият, осмият и деветият лунен месец със­тавят есента. Осмият месец се пада в средата на есента, а пет­надесетият ден е средата на месеца, затова фес­тивалът се нарича „Праз­ник на средата на есента“. Пъл­ната луна се смята за сим­вол на събирането, затова праз­никът също така е наричан „Праз­ник на събиране на семейс­т­вото“.

Този праз­ник има дълга история, като особено важен елемент е било под­насянето на жер­т­воп­риношения към луната. Прието било през пролетта да се под­насят дарове на слън­цето, а през есента — на луната, като тези обичаи били изпъл­нявани не само от владетелите, но и от прос­толюдието.

С течение на времето сериоз­ните церемонии се превър­нали в нефор­мално забав­ление. Традицията хората да се нас­лаж­дават на луната добила особена популяр­ност по време на динас­тия Тан (618–907). В чест на луната били със­тавяни множес­тво оди от бележити поети. Храмът на луната в Пекин нап­ример бил пос­т­роен, за да може император­с­ките семейс­тва от периода дзяд­зин, динас­тия Мин (1368–1644), да под­насят даровете си на луната. В днешно време традицион­ните жер­т­воп­риношения са замес­тени от гран­диоз­ните тър­жес­тва, на които хората се забав­ляват със семейс­тво и приятели.

Похап­ването на т.нар. лунни кек­с­чета на есен­ния фес­тивал е сред любимите китайски традиции. Кек­с­чето е кръгло, сим­волизиращо туан-юен („събиране“), и затова в някои провин­ции се нарича „кек­сче туан-юен“. Тези слад­киши са важна част от праз­нуването на есен­ния праз­ник. През вековете те са били сим­вол на добър къс­мет и щас­тието от събирането на семейс­т­вото.



На Празника получихме китайски калиграфски изписани имена


Лунни кек­с­чета

Обичаят на ядене на лунни кек­с­чета по време на есен­ния праз­ник датира от времената на царуването на тан­с­кия император Ли Шъмин с прякора Тайд­зун (566–635), когато неговият генерал Ли Дзин (571–649) се връщал след победа над сиунну (хуните) на пет­надесетия ден на осмия лунарен месец. По това време един пътуващ тър­говец от Тур­пан пред­ложил кръгли слад­киши на императора в чест на победата. Тайд­зун поел кръг­лото кек­сче и сочейки луната, с усмивка казал: „Бих искал да поканя жабата (според митологията на луната живее жаба) да се нас­лади на слад­киша ху“ (ху — име, с което хората от народ­ността Хан наричали мал­цин­с­т­вените групи в древен Китай.)

Оттогава яденето на слад­киши ху като традиция се раз­п­рос­т­ранило из цялата страна. Същес­т­вува и предание, че по-късно император Сюен­д­зун (685–762) опитал от слад­киша ху с любимата си налож­ница Ян гуей­фей (719–756). Не харесал името „ху“ и налож­ницата пред­ложила да ги нарекат „лунни кек­с­чета“ и именно под това име те дос­тиг­нали и до наши дни.

На праз­ника на средата на есента се организират фенерени шес­т­вия по улиците на градовете. Носят се фенери, които да под­чер­таят яркостта на Луната. Фес­тивал­ното чес­т­ване с фенери за праз­ника на средата на есента е второ по мащаб след Праз­ника на фенерите (пет­надесетия ден от пър­вия лунарен месец).

Важна част от чес­т­ванията е и изпъл­нението на „Драконовия танц“ , който като традиция е въведен преди около стотина години. За нас такъв танц изпълниха членовете на клуб “Сюан гуей”.

Благодарим на труда на целия екип на Институт Конфуций-София и най-вече на усилията на директорите г-жа Антония Цанкова и проф. Гу.

 

2. Празник на китайската паралелка в 138 СОУ, 18.10.2013 г

Макар и да бяхме учили едва месец, решихме да покажем на родителите, колегите и съучениците от останалите класове гордостта от нашите нови знания. Организирахме си чаепитие със зелен чай, подредихме си нашия кабинет с чудни украси, дарени от Институт Конфуций ВТУ в лицето на директора г-жа Искра Мандова, а после поканихме всички да изслушат цяла лекция по география на Китай.

Всеки от осмокласниците разказа по нещо за местоположението, релефа, водите, климата, флората, фауната и административното делене.

Момичетата и момчетата бяха облекли китайски носии и ефектът беше зашеметяващ – сякаш имахме не класна стая, а кафез с весели пъстри канарчета, опитващи се да пеят на китайски в четирите тона.

">#t=586[/video]

Твърде ефектен беше номерът на Андониос – той изнесе кратък боен спектакъл с меч. Беше толкова впечатляващо, че цялата зала затаи дъх, а самият Тони все едно полетя към небесата в един момент.

Тук е моментът да благодаря от сърце на цялото ръководство и специално на г-жа Кръстева, която не само че направи всичко възможно паралелката ни да се осъществи, но направи и чудесен ремонт, даде ни проектор и компютър, с който да разнообразим часовете, а това винаги е хубаво, както знаем – “По добре веднъж да видиш, отколкото сто пъти да чуеш”.


3. Посещение на спектакъла “Невидимите №2: Фу”

Нашите приятели от Студио за документален театър “VOX POPULI” изиграха специално за нас в Червената къща документалния спектакъл за „невидимата“ китайска общност в България.



Учудих се доколко точно бяха напипали проблемите – известната будистка тъга, стремежа към богатства на ниските прослойки, разрушаването на традиционната китайска култура, бита на китайците на Илиенци. Документалните кадри обаче показаха нещо твърде красиво – сливането на двете ни общностти чрез младото поколение.

Децата навсякъде са деца!

Обичат да скачат, да се радват на живота, да танцуват и пеят. Най-сладко бе китайчето, което каза стихчето “Аз съм червено яйце”, свързано с китайския обичай да се известява за раждането на дете с червени яйца – четен брой за момиченце и нечетен за момченце.

Благодарим от сърце на “VOX POPULI”, на Пламен Великов, Мила Банчева, Тодор Близнаков и Деница Даринова.

 

Автор: Яна ШИШКОВА

Здравейте от нас с поредните новини. Няма да разправям колко много се напредва за три месеца учене, но искам да споделя един репортаж на БТВ за второкласниците ни и осмокласниците, учещи китайски език:

http://btvnews.bg/video/video/news/vse-poveche-balgari-uchat-kitaiski.html

Привет! През учебната 2014-2015г. предвижда ли се китайски език за първолаците?

Здравейте!

При достатъчно голям интерес ще организираме СИП по китайски език. Имаме много добър специалист, който се занимава с децата от втори клас в момента.

Благодаря!