Аз до такава степен свикнах на четири -пет часа сън на денонощие, че в момента той спи, а съм будна и се радвам малко на тишината в къщата. След половин час чакам ококорване.
Вио, никак не ме учудва вчерашната ти случка. Всяко излизане ми е свързано с пет връщания, че нещо съм забравила и накрая пак тръгвам без необходимото. този постоянен стрес нещо да не се случи при разсейване, ме натоварва . Боби не иска да стои никъде, където е безопасно. И докато се приготвям, той е в краката ми, изправя се по мен, влиза в гардеробите, бута вратите, дърпа ме, върви като ме ползва за проходилка.
Бела, съживяването става с писане.
Тара, аз се чувствах по същия начин през пролетта, но сега ми е приповдигнато и физически не се уморявам. Слънцето ме зарежда и по-малко се изтощавам, въпреки, че Борис хич не е от заиграващите се сами и почти постоянно иска да ходи.



Чудя се дали е нормално, сега ще поровя в нета да прочета. Споделете и вие, ако знаете нещо по въпроса, защото вече леко започвам да се притеснявам
тя есента почти чука на вратата
.Е сега да не си помислиш ,че е кротка
.........не е ,не се спира секунда обаче поне не ънка.Храненето при нас е с пюрета .Готвена храна,не близва.Пробвах и частна кухня,държавна не и не.Стой гладна и се инати
)голяма мъка беше докато се научим.Иначе тежи 10 кг и е към 75см .Та това е от мен за сега.Ще се включвам по често
.