"Песен за огън и лед" - 3

вече не смятам, че златния рицар е Оберин, а че е Джофренцето... Но пък там за Грегор и тъмнината в шлема е доста ясно.

златният рицар е Кутрето.
Ето и цитат  - Ако някой наистина се беше бронирал в злато, то това беше Петир Белиш, не Джайм Ланистър. Прословутата броня на Джайм беше само позлатена стомана, докато Кутрето, ах, Кутрето…

Кутрето обаче не е рицар.

с кого от Таргариенчетата ще "танцуват", ако се стигне до конфронтация между децата.

Логично е да са с Егон. Вложили са в него доста . 

Като се има предвид ненавистта на Варис към магията за него съм сигурна, че ще е с Егон, но дали Илирио споделя възгледите му по този съществен въпрос   Все пак той подари яйцата на Денерис

— Сам — каза Алерас. — Това е архимайстер Марвин.

Марвин носеше верига с много знаци на бичия си врат. Като оставим това, приличаше повече на пристанищен побойник, отколкото на майстер. Главата му беше много голяма за тялото му, а издадените напред рамене и четвъртитата челюст му придаваха вид на човек, който се кани да откъсне нечия глава. Макар и нисък и тромав, беше с широки гърди и рамене, със закръглено бирено шкембе, изпънало връзките на кожения елек, който носеше вместо халат. От ушите и ноздрите му стърчаха настръхнали бели косми. Челото му беше ниско, носът му беше чупен неведнъж, горчивец беше оцапал зъбите му с ръждивочервено. И имаше най-огромните ръце, които Сам беше виждал.

Когато Сам се поколеба, едната от тези ръце го сграбчи под рамото и рязко го дръпна през вратата.

Стаята беше голяма и кръгла. Книги и свитъци бяха разхвърляни навсякъде, пръснати по масите и струпани на пода на купища от по четири стъпки. Избелели гоблени и дрипави карти покриваха каменните стени. В огнището под медно котле пращеше огън. Каквото и да имаше в котлето, миришеше на изгоряло. Ако не се брояха пламъците, единствената светлина идваше от висока черна свещ в средата на стаята.

Свещта грееше неприятно ярко. Нещо странно имаше в нея. Пламъкът не примигваше, не трепна дори когато архимайстер Марвин затръшна вратата толкова силно, че листовете на близката маса се разхвърчаха. Светлината също така правеше нещо странно и с цветовете. Бялото беше бяло като току-що навалял сняг, жълтото блестеше като злато, червеното биеше на пламък, но сенките бяха толкова тъмни, че приличаха на дупки в света. Сам неволно зяпна. Самата свещ бе три стъпки висока и тънка като меч, назъбена и усукана, и лъщеше черна.

— Това да не е?…

— …обсидиан — отвърна другият мъж в стаята, блед, дебел, с меко като тесто лице младеж със закръглени рамене, меки длани, близко разположени очи и петна от храна по робата.

— Наречи го драконово стъкло. — Архимайстерът погледна към свещта. — Гори, но не изгаря.

— Какво подхранва пламъка? — попита Сам.

— Какво храни драконовия пламък? — Марвин се настани на едно от трикраките столчета. — Цялата валирианска магия е вкоренена в кръв и огън. Магьосниците на Фрийхолд са можели да виждат през планини, морета и пустини с такава стъклена свещ. Можели са да влизат в сънищата на човек и да му пращат видения, и да си говорят през половината свят, седнали пред свещите си. Мислиш ли, че това може да е полезно, Убиец?

— Няма да ни трябват повече гарвани.

— Само след битки. — Архимайстерът изскубна стиска горчивец от вързопа до себе си, лапна я и задъвка. — Кажи ми всичко, което разказа на нашия дорнски сфинкс. — Знам го всичкото, че и оттатък, но някоя подробност може да ми е убягнала.

На човек, като него не можеше да се откаже. Сам се поколеба за миг, след което разказа историята си отново. Марвин, Алерас и другият новак слушаха внимателно.

— Майстер Емон вярваше, че Денерис Таргариен е сбъднало се пророчество… тя, не Станис, нито принц Регар или бебето принц, чиято глава са разбили в стената.

— Роденото в сол и дим, под кървяща звезда. Знам го пророчеството. — Марвин завъртя глава и изплю на пода тлъста червена храчка. — Не че бих му се доверил. Джорган от Стари Гхис пише, че едно пророчество е като измамна жена. Взима ти члена в устата си и ти стенеш от удоволствие и си мислиш колко сладко, ах, колко чудесно, колко е хубаво… а после зъбите й щракват и стоновете ти се обръщат на писъци. Това е естеството на пророчеството, казва Джорган. Пророчеството ще ти отхапе патката по всяко време. — Задъвка, после продължи: — Все пак…

Алерас пристъпи до Сам.

— Емон щеше да отиде при нея, ако имаше сила. Искаше да й пратим майстер, да я съветва, да я опази и да я доведе у дома.

— Тъй ли? — Архимайстер Марвин сви рамене. — Може би е добре, че е умрял, преди да стигне до Староград. Иначе на сивите овци щеше да им се наложи да го убият, а това щеше да накара скъпите ни старчоци да кършат отчаяно сбръчканите си ръце.

— Да го убият ли? — промълви Сам стъписано. — Защо?

— Ако ти кажа, ще трябва и тебе да убият. — Марвин се усмихна грозно, сокът на горчивеца бе като кръв по зъбите му. — Защо според тебе са избили всичките дракони? Храбрите драконоубийци, въоръжени с мечове! — Изплю се отново. — В света, който строи Цитаделата, няма място за магия, нито за пророчества или стъклени свещи, още по-малко за дракони. Запитай се защо на Емон Таргариен е било позволено да похаби живота си на Вала, след като по право е трябвало да го издигнат в архимайстер. Заради кръвта му, затова. Не е можело да му се вярва. Също като на мен.

— Какво ще направите? — попита Алерас Сфинкса.

— Ще отида в Робския залив вместо Емон. Лебедовият кораб, с който е дошъл Убиеца, би трябвало да ми свърши работа. Сивите овци ще пратят свой човек на някоя галера, не се съмнявам. С попътни ветрове би трябвало да ги изпреваря. — Марвин отново изгледа Сам и се намръщи. — Ти… ти трябва да останеш и да си изковеш верига. На твое място бих побързал. Ще дойде време, когато ще си нужен на Вала. — Обърна се към новака с тестеното лице. — Намери суха килия на Убиеца. Ще спи тука и ще ти помага с гарваните.

— Н-н-но… — заекна Сам, — другите архимайстери… сенешалът… какво да им кажа?

— Кажи им колко са мъдри и добри. Кажи им, че Емон ти е заповядал да се оставиш в ръцете им. Кажи им, че винаги си мечтаел някой ден да ти позволят да носиш верига и да служиш на доброто, която служба е най-високата чест, а подчинението — най-висша добродетел. Но нищо не казвай за пророчество или дракони, освен ако не си падаш много по отрова в овесената каша. — Марвин смъкна едно оцапано кожено наметало от куката до вратата. — Сфинкс, тоя да го държиш под око.

— Добре — отвърна Алерас, но архимайстерът вече беше излязъл. Чуха как ботушите му затропаха по стъпалата.

— Къде тръгна? — попита слисано Сам.

— На кейовете. Магът не е от тези, които си губят времето. — Алерас се усмихна. — Трябва да ти призная нещо. Срещата ни не беше случайна. Магът ме прати да те измъкна, преди да си говорил с Теобалд. Знаеше, че идваш.

— Как?

Алерас кимна към стъклената свещ.

Сам зяпна за миг странния бял пламък, примига и извърна очи. Зад прозореца се смрачаваше.

— Има една празна килия под моята в западната кула, стълбището води право до покоите на Уолгрейв — каза младокът с тестеното лице.

— Ако не ти пречи гарванският грак, има хубава гледка към Медовината. Става ли?

— Предполагам. — Все трябваше да спи някъде.

— Ще ти донеса вълнени завивки. Каменните стени са студени нощем, дори тук.

— Благодаря. — Имаше нещо у този блед мекушав младеж, което не му харесваше, но не искаше да изглежда невежлив, тъй че добави:

— Всъщност името ми не е Убиец. Аз съм Сам. Самуел Тарли.

— Аз съм Пейт — отвърна младежът. — Като прасчото от приказките.

Възможно ли е Марвин да е Таргариен или по скоро Блекфир?