Как се обезоръжава любовница?

 

Обезоръжихте ли любовниците?

Отклонявате се от темата 

Айде бе ще я обезоръжавам, напротив ще я окуражавам. Аз мъжо от години го врънкам, да си завъдим едно подобно същество, ама не ще.
Кво толкова, ще си делим грижите и труда, един път тя ще готви, другия път пак тя, няма да се чудя, кой ще вземе децата от градината, ако трябва да работя час повече, даже и на почивка мога да отида. Писна ми да съм сама в тая кухня. Пък за секса няма проблем, един вибратор и заменям веднага мъж за една домашна прислужница. Леле мечта, даже и две да си завъди, ще им намеря работа. Ей сега както идва лятото, ще йм връча лопатите да дълбаят езера на плажа, да строят 1,5м пьсъчни дворце, пък после и да ловят рибки с кепа, да качат 30-40 пъти кулата на водните пързалки в аквапарка, да тичат след колелетата в Морската, пък аз ще се отдам на две отдавна забравени действия "почивка" и "релакс"
Къде ги намирате тези мъже с любовници, аз само един такъв уцелих и той беше чужд.

Да де, Рила, само дето пясъчните замъци ще си ги строиш ти, а любовницата и съпругът ще си лежкат с коктейлчетата в другия край на плажа - това щото съм го виждала съвсем in real, не е лично към теб (държа да утчоня, че нещо напоследък доста хора ме разбират криво тук).
Робството отдавна е история, но заплащането на домашните помощници доста падна покрай кризата -по-добре това си поискай, отколкото да мислиш за другото дори на шега, че мечтите понякога се сбъдват...

СТramell, няма да си мръдна пръстта, просто ще ги пратя за месец, заедно с децата на море, а аз ще си остана в къщи или ще духна към първия спа хотел, който ми се появи в интернет.
Аз съм вълк единак, на мен мъж не ми трябва, само им позволявам временно да останат в живота ми и ги зарязвам веднага, ако ме дразнят. Нямам чувство за притежание и с това неволю ги притежавам. А и защо да плащам за ползи, които повечето жени правят от добро сърце и любов. Мъжо ми е мил, но аз съм си най- мила.

 





“I love you, Richard, but I love me more.” ...Samantha Jones

Лошо е когато другата ти духне децата.
За мъжо е ясно, но децата са по- мили от мен.

Не ми се е налагало да се 'боря' с любовници на моя мъж, но съм била от обратната страна, т.е любовница. Няма да теоретизирам, ще ви разкажа факти.  Само да подчертая, че не се гордея с постъпката си и сега, от другата страна на барикадата, гледам на нещата по съвсем различен начин.

Говоря напълно безстрастно, защото преживяното е с давност около 7-8 години и каквито и страсти да са ме вълнували тогава, отдавна са отшумели. 4 години имах връзка със семеен мъж с едно дете на около 12-13. Когато започна връзката ни, бях студентка, после започнах работа, без това да наруши отношенията ни. Не съм искала от него да ми обещава, че ще се развежда, даже не сме и говорили за това. Виждахме се всеки ден, без празници и почивни дни, пътувахме често заедно в чужбина, защото работата му беше такава. Бяхме и любовници, и приятели, разбирахме се чудесно, без да се натоварваме един друг с очаквания.

Не знам дали жена му е подозирала или знаела нещо за мен, но дъщеря му явно подозираше. Започна да ми се обажда на служебния телефон и да ме напада открито и явно. И това продължи около месец време. Едва тогава осъзнах, че моята авантюра носи след себе си по-тежки последствия и някой непременно ще бъде наранен. Аз се отказах сама от него, въпреки че ми беше доста тежко и тягостно тогава. Той не се отказа обаче, забрави предпазливост, забрави мярка, сътвори един куп глупости, които в крайна сметка доведоха до скандали, раздели, циркове. Към днешна дата знам, че семейството му не се е разпаднало и слава богу. Колкото до мене, напуснах работа, заминах за известно време, за да не бъда ничий дразнител. В този период срещнах и настоящия си съпруг.

Предполагам, 'заслужавам' да ми се случи и на мене някоя любовница и честно казано, не знам какво бих направила и как бих реагирала. Не ме нападайте твърде строго, всички сме хора и грешим, по-важното е да взимаме поука от грешките си.

Няма да се боря и от двете страни.
Не си заслужава.

Орхид 
Хубаво е, че си се взела в ръце, защото това би донесло и на теб много негативи, изгубено време, нерви и пропуснати шансове.
За съжаление са малко хората, които дори и да осъзнават какво правят, вземат мерки за да предотвратят последствията от действията си.

orchid, децата бранят много жестоко и силно родителите си. ) НАдушат ли, че има нещо подобно, могат да станат като зверове. Което се доказва и от твоята история.
Но пък аз не бих се вързала на 12-13г. пикла, нито дори бих разговаряла с нея.

Децата били зверове!
Те възрастните щото хич не са.

Дано твоята дъщеря никога не се окаже в ролята на пиклата-звяр.
Понякога наистина се чудя как може жена и майка на дъщеря да напише подобни неща  

Мисля, че достатъчно добре се изразих, както и смисъла, в който го казах.

Да, детето наистина бранеше семейството си и беше в правото си, дори ми беше ужасно неудобно, че на тези години му се случва това, и то заради мен. Затова и всички обиди, които не подхождаха на възрастта й, просто ги игнорирах.  Аз не исках да разговарям с нея, казах й дори, че не познавам баща й, но тя продължаваше да звъни именно на служебния ми телефон, който няма как да не бъде вдигнат. Историята загрубя толкова много накрая, че дори се срамувам да си спомням. 

Но това детенце ме отрезви и ме събуди от измисления сън, в който си пребивавах блажено 4 години.

orchid, децата са си деца. И нямат особено работа да разрешават проблеми на възрастните, пък било то и родителите им.
Но както и да е, историята е минала. )
А ти не каза ли на баща и за това? Той как реагира? Странно ми е, аз бих провела доста сериозен разговор с детето си ако тръгне да се бърка по такъв начин.