инак обичам да съм подготвена, не само при бедствени ситуации. и все се каня да го стъкмя и се мотам, а веднъж ще ми потрябва и щи се бия по главата 
, дори не станахме. След първия трус се опитахме да заспим, защото решихме, че няма нужда да излизаме, вън валеше. Плюс това, не знам защо но аз реших, че е около 4 по скалата на Рихтер, нищо не падна, не го усетих толкова силно, изплаших се разбира се. След втория трус вече скочихме от леглото, отидахме на терасата да видим дали са излезли хората, имаше две жени с дъждобрани, които вървяха по улицата, пак легнахме. После започнаха да се чуват как се палят коли зад блока на паркинга и как тръгват. Явно хората са се изплашили и са побегнали на по-сигурно. С милото сме заспали и така. Сутринта видях, че заметресението е било доста силно, честно казано доволна съм, че не се паникьосахме. 
. 
Плюс разни операции, които можеше да се извършват през деня и да друсне, не се знае как ще залитне ръката на хирурга (това ми е моят личен персонален ужас, при секциото ми само от това ме беше страх, да не друсне земетресение и да наранят детето ).
На някой може да му е смешно че хората свързват оплакванията си в земетресенията,както в случая,но си е факт 
Дано сте добре 
Препоръчани теми
